Анна Манолова

Тя е от Асеновград и идва в София на 18, като никога преди това не се е занимавала с театър или кино. В момента учи в театрална студия ИГРА с Петър Върбанов. Ролята й на Лора в Жалейка на Елица Петкова всъщност е първата й роля изобщо, без предишни участия в късо кино или реклами. На сцена пък за пръв път ще я видим през октомври в Истерична пиеса на Младен Алексиев. Жалейка тръгва на екран от 10 юни, а ние побързахме да се запознаем с Анна малко преди премиерата и точно преди поредната дълга и страшно интересна репетиция за пиесата.

Жалейка е студентска продукция. Режисьорът Елица Петкова учи във филмовата академия в Берлин DFFB. Филмът е първият й пълнометражен такъв, направен за академията. Сниман е миналото лято в село Пирин в продължение на месец и половина.
Ще запомня село Пирин с хората. Това беше един от най-готините периоди в живота ми. Тази истина, която носят жителите му, това, колко са реални, без никаква поза, е може би най-хубавото нещо, което усетих там.
Ние живяхме над един месец в къщите им, с пълния комплект бълхи, въшки и всички неща, които можеха да ни споходят (смее се).

С Лора имаме много общи черти, макар че тя е на 16 години. Тя се бори за собствената си свобода и има свой начин на живеене. Традициите на траура в селото са доста тежки. Което между другото наистина е така в село Пирин, не сме украсили нищо допълнително, просто вкарахме Лора в такава ситуация, когато баща й умира. Естествено, едно младо момиче с характер и воля за живот не може да се подчинява на такива традиции.
Когато прочетох сценария, си бях изградила един образ в главата и това, което видях после на екрана, напълно отговаряше на представите ми.

Първият път, когато гледах завършения филм, беше на премиерата му на Берлинале и много се притеснявах. Беше ми много странно, че ще го видя заедно с още хиляда души.
Аз съм много самокритична и се притеснявах, че по време на целия филм ще гледам само себе си и суетата ми ще говори вместо мен. Но не стана така - абстрахирах се от факта, че това съм аз. Разбира се, имаше моменти, в които си мислех, че може и по-добре.

Събуждам се с гукане на гълъби.
Не мърдам от вкъщи без да имам причина за това.

Никога не закъснявам за нещата, които са ми интересни.
Умирам от срам, когато сънувам , че съм гола навън, а не съм се епилирала.

Опитвам се да не си повтарям много-много едни и същи неща.
Идеалната вечер е, когато е топло и съм до морето на пълнолуние.

Никога не танцувам на лакти.
Падам си по предизвикателства.

Беше велико, когато бях по-малка.
Влизам в огъня заради тръпката.

Дойде ми до гуша от собствената ми глупост.
Не казвам на никого, няма да го кажа и сега.

Под леглото ми има каталози от фестивали покрай Жалейка, плакати от представления от Театрална студия Игра, в които съм участвала, материали, свързани с Истеричната пиеса, шах, Експлодиращите котки (игра с карти), дрехи и няколко странни кухненски уреда.

Бих работила и на сцена, и пред камера. И в двата случая изразяваш себе си, макар че са много различни като формат.
Като малка исках да бъда каква ли не. Исках и това, и онова, и накрая, към десети клас осъзнах, че явно просто искам да бъда актриса, където мога да бъда всичко.

Има страхотни актьори, но нямам идоли, защото не можеш да повториш някого. Това, което ти си имаш, това е.
Няма роля, която не бих искала да изиграя, стига да не е в някакъв крайно безсмислен проект, който не ме провокира по никакъв начин.

В момента репетираме Истерична пиеса с режисьор Младен Алексиев. Процесът е много интересен и не е типичен за една репетиция. Говорим си, разказваме си сънища, прави се сериозно проучване по какви ли не теми. Всичко се създава в момента.
Сега ми предстои лято (смее се). Разбира се, има още репетиции, а фестивалният живот на Жалейка продължава.

Редовно се случва да се излагам, но не е много страшно.
Майка ми често ми казва неща, които са важни и полезни, но рядко избирам да се съобразя с тях.

Искам да остарея като себе си.
Правя се на луда, когато трябва да помагам в чистенето.

Скачам на бой, когато някой засегне мой приятел.
Убивам, за да ям, въпреки че не го правя собственоръчно.

Не си позволявам да не си позволявам.
Заспивам на тъмно.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах немския филм Виктория.
Харесвам режисьори като Петър Върбанов, Анастасия Събева, Елица Петкова и Младен Алексиев.
Няма по-глупав филм от тоя в собствената ми глава.
Планирам да видя няколко фестивални филма от един списък, който си направих наскоро.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам сутрин.
Никога няма да ми омръзнат Стругаре, #Тованесъмаз и тези парчета, които ме карат да танцувам.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Frau Duffner в Берлин.
В София искам да дойдат Frau Duffner

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е - не съм прочела достатъчно, за да кажа.
Сега чета Приказка без край на Михаел Енде
Много ми говорят за Стивън Кинг.
Най-добре пише този, на който му се пише.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото ми е интересно.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Истеричната пиеса.
Обичам текстовете за театър на Чехов, Бекет, Гогол.
Последно гледах Алиса в страната на чудесата на Анастасия Събева.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията.
Последната изложба, на която бях, е Светлината-метафора на духа на Полина Герджикова в галерия Мисия.
Любимият ми художник е Полина Герджикова.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова