Вероятно никой от тримата не е съзнавал колко значима е срещата им през април 1970, когато Фреди Меркюри се присъединява към Брайън Мей и Роджър Тейлър, които тогава свирят с групата си Smile. А когато година по-късно при тях идва и басистът Джон Дийкън и бандата променя името на Queen... е, оттогава светът не е същият, а популярната музика вече почти 45 години вибрира в различна посока. Днес отбелязваме 74-ата годишнина от рождението на най-големия фронтмен в съвременната музика. С поклон и благодарност.
The Golden Boy
На 5 септември 1946 в британския протекторат Занзибар (днес Танзания), в семейството на Боми и Джер Булсара се ражда синът им Фарук. Дори като бебе Фреди предизвиква внимание, когато негова бебешка снимка печели конкурс в същата категория. Детството му преминава в Индия и от съвсем ранна възраст той показва силен интерес към музиката и изобразителното изкуство. Години по-късно майка му разказва как невръстният й син си е падал по различна и съвсем разнородна музика, събирайки разностилови записи и слушайки ги с несекваща жажда вкъщи. На 7 години Фарук тръгва на уроци по пиано, по идея на директора на училището, "Сейнт Питър" в Бомбай, забелязал усета на момчето към музиката. Там на 12-годишна възраст той създава първата си група The Hectics, повлияна от рокенрол артисти като Клиф Ричард и Литъл Ричард. Когато е на 17 Фарук Булсара се връща при семейството си в Занзибар, а оттам всички заедно се преселват в Мидълсекс в Англия, заради избухналата Занзибарска революция. Фреди се записва да следва графичен дизайн в колежа по изкуства в Ийлинг, където продължава да пее в различни групи, докато работи на летището и не спира да рисува.
Фреди като малък и с първата си група The Hectics
Mother Mercury, look what they've done to me
През 1969 Фреди вече е в Ливърпул и живее в един апартамент с Роджър и Брайън от групата Smile и още две момчета от тогавашната му банда Ibex. Колкото е спокоен и срамежлив в личния си живот, толкова на сцена Фреди е неудържим и ярък фронтмен. Сценичните му костюми са пищни и фрапират дори останалите в групата му. Постепенно Ibex и Smile се разделят, хората от бандите се пръсват и в апартамента остават само Фреди, Брайън и Роджър, които решават да продължат заедно, под ново име. Разбира се, със задачата се заема Фреди и предлага името Queen, което след известно премисляне (това било жаргонен израз по онова време за хомосексуалист в Англия) останалите приемат. Последен в групата се включва басистът Джон Дийкън и така през 1971 светът се променя завинаги.
Като дипломиран дизайнер, Фреди поема ангажимента да се погрижи за логото на Queen и той създава популярната хералдика с голямото Q, около което стоят зодиакалните знаци на четиримата - двата лъва (Роджър и Джон), ракът (Брайън) и феичките (Фреди, който е Дева). Негови са и сценичните костюми на Queen от онези ранни години. Разбира се, фамилията Булсара никак не пасва с неговото разбиране за артистизъм и Фреди променя името си на Меркюри по пасаж от песента "My Fairy King" от дебютния албум на бандата: "Mother Mercury, look what they've done to me". Албумът веднага хваща вниманието на критика, фенове и музикални медии, като съчетава по неповторим начин твърдия звук на Led Zeppelin, театралността на прог-рока и съблича блус звученето от хард рока.
Let Me Entertain You
Още с първия си албум, Queen подчертават изрично, че групата е хомогенна смес от лицата, таланта и музицизма на четири силни индивидуалности и истински артисти. В албумите на Queen всички от групата взимат участие в писането на песните, включително текстовете и аранжимента. Няма изявен лидер в студиото, а мнението на всеки от четиримата има еднаква тежест. Вторият албум Queen II вади сингъла "Seven Seas of Rhye", който се качва до 10 място в британската класация за сингли. Тогава четиримата си дават сметка, че Queen е тяхното призвание и тяхна основна и единствена кариера. Фреди затваря дюкяна за дрехи, който държат заедно с Роджър и се отдава изцяло на групата. С третия им албум идва и най-високото им признание до момента - "Killer Queen" на Меркюри стига до второ място в класациите, а популярността на Queen чупи границите и стига до САЩ и Япония, освен родната Англия и Европа. Но най-силно си личи колко големи ще станат Queen с албума A Night at the Opera и сингъла на Фреди "Bohemian Rhapsody". Песента стряска радиоводещите тогава с шестте си минути, но завъртяна веднъж в ефир, не слиза от челното място в класациите 9 седмици и в момента е третата най-успешна песен в класациите във Великобритания за всички времена. Ясно е, че Queen далеч не е просто поредната хард рок сензация. Те вече са фактор, с който светът трябва да се съобразява. Започват първите им големи турнета извън Острова, а албумите след това продължават да се нареждат начело в класациите.
Скромният иначе Фреди е абсолютна звезда на сцената. Присъствието му и поведението пред публика са абослютно хипнотични и обаятелни, а гласът му и до днес се смята за уникален (колкото и тази дума да е изтъркала значението си напоследък). Изключително талантлив певец, композитор и текстописец и блестящ фронтмен, той категорично е най-ярката и емблематична фигура в популярния рок. Разнородните му интереси се пренасят в соловата му кариера през 80-те години, когато в албумите му има ясни заемки от диското, фънка, а по-късно и от операта и класическата музика, към които певецът има дълбок афинитет. А последният албум на Queen, гигантският опус Innuendo само ни кара да си представяме и мечтаем какво би било, ако незаменимият Фреди Меркюри не беше починал през 1991, записвал музика почти до последен дъх.
Somebody to Love
Любовта е движеща сила в живота на Фреди. Двете му официални и най-дълги връзки - първо с Мери Остин, а след това и с Джим Хътън, са неговият остров на спокойствие и вдъхновение. А близките му го обичат също така всеотдайно. Когато към края на връзката им, Мери усеща отчуждението на Фреди, тя се досеща, че има нещо повече в живота на певеца. И една вечер той й съобщава, че се усеща повече гей, отколкото хетеросексуален мъж. Тя самата нарича този разговор "момент на облекчение", когато двамата отново дишат спокойно, без тайни помежду им. Тя остава и голямата любов в живота на Фреди и най-близката му приятелка до смъртта му. Не е тайна и че друга силна любов в живота на Фреди Меркюри са неговите котки. Дори песента "Delilah" е посветена на една от тях.
Bohemian Rhapsody
Тихото спокойствие, което Фреди Меркюри търси в ежедневието си, е в тотален контрапункт на публичния му живот и битието му на артист. Развил усет и влечение към лукса и пищните купони, блясъка на прожекторите и вниманието на тълпата, Фреди живее "така, както вестниците ме рисуват". Още от ранните години на Queen, когато нямат никакви пари, Фреди отказва да ползва градския транспорт и харчи част от оскъндите си средства за таксита. "Обичам да съм щастлив. Това си личи и в работата ми. Затова гледам да се чувствам добре и щастлив и да си купувам хубави вещи.", казва Фреди и се смее. А за пищните партита, които организира и до днес се носят легенди. За 39-ия си рожден ден, който празнува в Мюнхен, Фреди завърта главите на гостите си с приказен купон, пълен с изумително натруфен персонал, включващ джуджета в ливреи, проститутки с маски на животни, транссексуални танцьори и артисти и много, много блясък, шампанско и всевъзможни изкушения. Гостите са задължени да бъдат облечени като някого, на когото се възхищават, а Фреди пристига облечен... като себе си - толкова добре се чувства в кожата и амплоато си.
Но макар и да създава вид на прахосник, той е също толкова щедър и към приятелите си. "Предпочитам да се забавлявам с близките ми хора. Затова предпочитам да им купя самолетни билети и да им наема хотелски стаи, за да бъдат при мен." Бохемският живот, който води е отражение на онези години, 70-те и 80-те, с целия им блясък и лудост. И той, като истински човек на времето си, олицетворява всичко, което е тази епоха. Ярък, шумен, пищен, шарен, неповторим и незаменим, Фреди Меркюри изгасва след бляскавия и динамичен път на своя живот на 24 ноември 1991, след усложнение от СПИН, на 45 години. 45 години, които обаче промениха музиката необратимо и родиха икона, звезда и легенда.
Текст Ивайло Александров
Коментари