20 бързи въпроса към Гергана Стоянова

Нейният глас е толкова популярен, колкото и емблематичната ѝ визия. 

Гласът озвучава българския GPS, електронния синтезатор за незрящи хора и десетки аудиокниги. Може да се чуе също в радио и телевизионни предавания, в сериалите и в театралните ѝ изпълнения.

Тя е Гергана Стоянова.

Още: Фифо от „Игри на волята“: На третия ден без тренировки „откачам“

Свързахме се с нея, за да разберем какво ще отговори на нашите 20 бързи въпроса. Ето какво сподели тя:

Опишете най-голямото предизвикателство, което стои в работата ви.

Ако ми стане скучно, да сменям гледната точка.

Аз съм от щастливците, които не се оплакват от липса на разнообразие. Но ако за миг започна да изпитвам досада или нетърпение, веднага се опитвам да погледна нещата от друг ъгъл и да ги направя предизвикателни.

Още: 5 най-важни песни в живота на певицата Лидия Ганева

Най-вредният и най-полезният ви навик?

Аз съм артист на свободна практика. И не знам как се получава, но започвам месеца с достатъчно свободно време за спорт, почивка, срещи с приятели и планирани интересни събития и в края на месеца някак се оказва, че съм успяла да запълня всичко с работа. Но най-силният ми коз е, че успявам в крайна сметка да планирам, разпределя и усвоя позитивите, ставайки господар на времето си.

Ценностите, в които вярвате най-силно?

Още: 5-те най-важни песни в живота на актьора Васко Мавриков

Милосърдие, толерантност, емпатия, оптимизъм, любознателност.

Как ще обясните това, което правите на седемгодишно дете?

Чета приказки на хората пред микрофон, играя различни герои на живо и от екрана и през цялото време много обичам публиката. Работя за удоволствие, докато се уча непрекъснато.

Пет книги, които са задължителни на лавицата?

Още: Митко Павлов: Никога не се самосъжалявам

Книга с поезия (сменям ги непрекъснато), „Кой ще заплаче, когато умреш” на Робин Шарма, Библията, "Петте рани" на Лиз Бурбо и нещо на Уудхаус.

Кое е онова, което все искате да научите и все нямате време?

Да свиря на китара.

Какво се промени в страната към по-добро и какво Ви радва тук?

Радват ме срещите с младите хора. Обнадеждена съм от техния стремеж не само да придадат по-дълбок смисъл на живота и съществуването си, но и да направят живота на другите по-добър, живеейки с мисълта за по-добра България.

Колкото и да недоволстваме, средата ни се облагородява, става по-красива промяната се случва бавно, но я виждам!

Най-важният съвет, който сте пренебрегвали?

Оставяй време за почивка и не хващай много дини под една мишница!

Ако имахте възможността да съберете петима души от целия свят, на които се възхищавате, и да си кажете няколко думи, кои щяха да бъдат тези личности? И какво щяхте да ги попитате?

1. Ричард Брансън. С него ще имам доста дълъг раговор за планирането на успешен бизнес, подбора на екип за работа, комбинирането на работата с удоволствията и най-вече – за тайната на премерения риск.

2. Едит Егер, унгарската еврейка оцеляла от Аушвиц. Авторка на ИЗБОРЪТ и ДАРЪТ. Как се намира смисъл в оцеляването, когато нямаш нищо. И как се продължава напред, когато си видял дъното на човешката жестокост. За силата на духа и вярата в изцелението.

3. Людмила Живкова. Как успя в онези времена да направи толкова много за българската култура. Искам да видя графиците й и бележниците за планиране. И да обсъдим как би се развила детската асамблея ЗНАМЕ НА МИРА за днешните деца, с помощта на техническите постижения на 21 век. Ще я накарам да изготвим 10 предложения за развиване на културния сектор, които да внесем за разглеждане в Министерския съвет.

4. Васил Левски. Ще си говорим за мъжество, чест, гордост и родолюбие. Ще го накарам да ми разкаже как вижда свободна България. За каква България мечтае. И да ми разкаже за другарите си. Тези, които не са останали в учебниците ни по история, но са жертвали живота си за бъдещето на родината ни.

5. Чарли Чаплин. За първите стъпки, за извора на идеи и вдъхновение, за пътя на успеха, за любовта на публиката. За славата и живота пред и зад прожекторите.

Кой ви е по-симпатичен: безотговорният бохем или неспасяемият работохолик?

Безотговорният бохем? Него мога да наблюдавам само отстрани. Не мога да имам никакви отношения с него, ще ме вкарва в кризи непрекъснато с безотговорността си. А неспасяемият работохолик вероятно ще се опитвам да го спася. Но при всички случаи ще ми е по-симпатичен.

Нещото, което ви изкарва извън нерви?

Безотговорността, неграмотността, песимизмът, хленченето, нехуманното отношение към хора и животни.

Най-хубавият начин за прахосване на времето?

Отговорът ми на този въпрос винаги е НА ПЛАЖА.

Да прогнозираме бъдещето като опитен фантаст: какво ни очаква?

Бих искала по-бързо да се смени сегашното доминиращо поколение (не говоря само за политиците) и да дойдат онези умни, енергични, стилни, образовани, родолюбиви и непримирими българи, които очаквам, но те първо трябва да пораснат. Задоволяването на апетита на големите гърла ще доведе до все повече размирици в света. Безотговорното отношение към съсипването на природата и тровенето на планетата ще покаже пораженията си много по-скоро, отколкото предполагаме. На много места по света ще трябва да се предприемат отчаяни действия. Но светът ще става все по-духовен, а изкуственият интелект неочаквано бързо ще започне да доминира в живота ни.

Какво никога не прощавате?

Все по-малко остават нещата, които не прощавам. Преди години осъзнах, че прошката е най-лесният начин да поддържам крилете си в кондиция. Не мога да лишавам себе си от вдъхновение и да ангажирам проценти от потенциала си с мисли за нечие „провинение”, което може да е само в моята глава. Но всъщност май това, което не бих простила никога е жестоко отношение към деца, животни... въобще насилието като цяло.

Градовете, които винаги са в сърцето ви?

Бургас. И Лондон.

Кое е нещото, което ви вълнува най-много в момента?

Децата на България.

По какво познавате, че някой е "ваш човек"?

Това е постепенен възходящ процес, в който непрекъснато откриваш неща, които са ти симпатични. От ноктите на ръцете до чувството за хумор. И всяко попълнение в тази мозйка като обща култура, занимания, музика, книги... само прави общуването и близостта все по-богата.

Масова мания, която никога не сте разбирали?

Да се ходи в планината на излет или да се карат ски. Моето място е брега.

Какво с времето се отказахте да правите?

Постепенно се прощавам с капризите на младостта и с инатът, който не е градивен.

Цитатът, който ви ръководи най-много?

„В по-голямата си част умората е продукт начовешкия ум. Тя доминира в живота на тези, които нямат поосока, цел и мечти.” -Робин Шарма.

Интервю на Илиана Симеонова