20 бързи въпроса към Лео Бианки

Лео Бианки е роден в Анкона, италианска провинция, определяна като „лакътят“ на Ботуша в превод от гръцки. Детството му преминава във Фалконара Маритима. Още 14-годишен започва да рапира и сам прави записи за приятели. Сбъдва мечтата си за музикална кариера в България след участието си популярен телевизионен формат.

Днес той е един от най-обичаните италианци в България. За него може да се говори много – той е пицар, майстор на пастата, телевизионен водещ, певец и какво ли още не.

Ето какво сподели той в нашата рубрика "20 бързи въпроса":

Опишете най-голямото предизвикателство, което стои в работата ви.

Мога да кажа, че са две. Първото е да управляваш персонала. Дори и да има проблем с някой от тях, трябва да направиш така, че да има атмосфера, да има спокойствие. Това е много трудно, защото всеки ден някой излиза с лични проблеми. Второто предизвикателство е това да отговорим на клиенти, които не са доволни, защото няма как всички да са доволни и точно аз съм човека, който трябва да успокои обстановката.

Най-вредният и най-полезният ви навик?

Най-вредният ми навик е това, че по цял ден мога да не ям, защото съм на работа. Вечерта сядам пред телевизора или на маса и понякога прекалявам. Ставам през нощта и ми става много тежко.

Най-полезният ми навик е, че винаги търся бързо решение и правя всичко възможно нещата да бъдат наред. Дори и с жена ми гледам да решавам първоначално дори най-малкия проблем, за да не се скараме по-нататък. И виждам, че има успех от това.

Ценностите, в които вярвате най-силно?

Вярвам в хората, които са до мен и това за мен е ценност. Виждам го в това, че в заведението на мен и моята приятелка работят хора от много дълги години и не се отказват. Това за мен е много ценно, защото означава, че от моя страна давам това, което те търсят и те, разбира се, дават това, което аз търся от тях. Ние сме добър отбор. Мисля, че и за хората, които идват в ресторанта е важно да виждат, че персоналът е един и същ години на ред, а не, че постоянно се сменят работници.

Как ще обясните това, което правите, на седемгодишно дете?

Аз и на моите деца обяснявам нещата такива, каквито са. Говоря им за това какво е да си добър човек, да имаш уважение, какво е карма, какво означава да работиш, да имаш приятели, да не нараняваш близките си и останалите хора. Тези неща са много важни.

Пет книги, които са задължителни на лавицата?

Книгите, които съм чел не са известни. Те са от италианската литература. За жалост, не обичам много да чета. Хората казват, че това те успокоява те прави по-умен, но когато човек ми подарява книга, в която вътре няма снимки, ми е трудно да я чета. Става ми тежко, боли ме главата. Но ако искате да си купите книга, потърсете моята, която се казва "La mia strada" или в превод "Моят път". Тя е биографична и има някои мои рецепти. Гарантирам ви, че ще ви хареса.

Кое е онова, което все искате да научите и все нямате време?

Искам да науча различни истории от миналото. Това наистина много ми харесва, но нямам нито време, нито човек, който да ми обясни тази история. Мишо Шамара ми е разказвал много интересни истории за Римската империя. Ако имах повече време, определено щях да чета или да слушам някой като него, който знае такива истории.

Какво се промени в страната към по-добро и какво ви радва тук?

Животът ми се промени към по-добро, когато пристигнах тук в България. На много хора съм казвал, че съм бил лошо момче, когато бях тийнейджър в Италия. Тук, благодарение на България и на нещата, които правя, станах по-добър и работлив човек, който си гледа семейството. Вярвам в кармата и затова давам добро, за да получа същото. Това, че живея тук наистина ме радва и всичко тук ме прави много щастлив. Дори хората, които не ме харесват, ме радват много и ми харесва да ги слушам.

Най-важният съвет, който сте пренебрегвал?

Никога не съм пренебрегвал съвет, който са ми дали, защото всеки един е много важен.

Ако имахте възможността да съберете петима души от целия свят, на които се възхищавате, и да си кажете няколко думи, кои щяха да бъдат тези личности? И какво щяхте да ги попитате?

Бих събрал петимата си най-добри приятели - Клаудио, още един Клаудио, Карло, Мауро и Елиас. Сигурен съм, че те биха направили всичко възможно за мен и съм сигурен, че аз бих направил същото за тях.

Кой ви е по-симпатичен: безотговорният бохем или неспасяемият работохолик?

Работохоликът. Обичам хората, които работят и не са мързеливи. Те дават възможността на света да върви към по-добро. Аз съм един от тях и затова подкрепям хората, които обичат да работят много.

Нещото, което ви изкарва извън нерви?

Изкарват ме извън нерви нещата, пред които съм безсилен. В ситуация на война например се чувствам безсилен, ако нападнат моята държава.

Най-хубавият начин за прахосване на времето?

Когато си на почивка със семейството, например. Когато не ти звъни телефона и отделям време на децата и семейството си. Това е голям подарък.

Да прогнозираме бъдещето като опитен фантаст: какво ни очаква?

В бъдеще се надявам да има светлина в този тунел, да е слънчево и да има позитивизъм, защото през тези 2-3 години беше тежко и се промени и психиката на много хора.

Какво никога не прощавате?

Трудно е да се прости изневяра, например. Опитал съм да го простя 2-3 пъти и не се е получавало. В работата също не прощавам, когато някой дойде пиян или краде от ресторанта. Това няма как да го простя и директно гоня от работа.

Градовете, които винаги са в сърцето ви?

Моят роден град Фалконара, Бургас и Санта Моника, където мечтая да живея, когато се пенсионирам.

Кое е нещото, което ви вълнува най-много в момента?

Най-много ме вълнува подаръкът, който получих от моята приятелка Лучия точно на 9 март, моя рожден ден - да направя курс в ресторант с три звезди Мишлен на мой приятел. Това е много вълнуващо и е голям жест. Ще го направим септември.

По какво познавате, че някой е от "ваш човек"?

Познавам го много бързо - от кожа, от поглед, от това дали сме на едно мнение. Например Жоро Тошев е човек, който ми е много близък. Също така Део и Играта. Те определено са моите хора.

Масова мания, която никога не сте разбирали?

Не разбирам хората, които правят опашки пред магазини, молове, защото искат да си купят нещо материално и да са първите, които да го имат. Това ми е странно за разбиране и мисля, че никога няма да го разбера.

Какво с времето се отказахте да правите?

С времето не се отказвам да направя нищо. Ако искам нещо, го правя и времето не ме спира и никога не се отказвам.

Ако обаче реша да бъда най-бързия бегач, вероятно ще се откажа, защото вече съм на години и времето е по-бързо от нас.

Цитатът, който ви ръководи най-много?

Нямам такъв. Само една дума - карма.

Интервю на Илиана Симеонова