Може би няма човек, който да не е чувал песни на Орхан Мурад. Той е сред хората, които не се бута нарочно в медийното пространство, а следва праволинейно професионалния си път. Мрази жълти новини, клюки и интриги и това са малко от причините, поради които рядко дава интервюта.
Орхан продължава да твори и да ходи на участия, където се среща с многобройните си фенове. Решихме да се свържем с него, за да разберем какво ще сподели в новата ни рубрика "20 бързи въпроса". Ето и неговите отговори:
Опишете най-голямото предизвикателство, което стои в работата ви.
Общо взето, като се има предвид, че от много години насам на работата ми гледам като хоби, което ми доставя голямо удоволствие, исках да се науча да записвам гласовете и всички инструменти у дома в собственото си студио по пижама, дето се казва. Когато ми е кеф, без да бързам и някой да ми брои минутите и часовете, тъй като освен че изпявам всички гласове в песните си, аз ги аранжирам, програмирам барабаните, баса, хармонии и всякакви инструменти в аранжимента и изсвирвам всички китари и други струнни инструменти. Това беше най-голямото предизвикателство за мен и мисля, че съм на финалната права на преодоляването му.
Най-вредният и най-полезният ви навик?
От единия най-вреден навик – пушенето, се отървах през 2010-а година. А от втория – да мързелувам дни наред и нищо да не правя, не съм се отървал. Но четох някъде, че ние гениите така сме устроени. (смее се)
Ценностите, в които вярвате най-силно?
Доброто възпитание, образованието, добросъседството, приятелството, семейството – в най-консервативния му патриархален вид.
Как ще обясните това, което правите, на седемгодишно дете?
Ще му изпея няколко песни, съпровождайки ги на китара, на пиано или на някакъв друг инструмент и ще му предложа да го науча и то да ги пее и да свири! Най-често проявяват интерес – на първо време.
Пет книги, които са задължителни на лавицата?
На този въпрос ще отговоря като изредя 5 автора, с уточнението, че цялото им творчество е задължително - Иван Вазов; Йордан Йовков; Димитър Талев; Димитър Димов; Елин Пелин. Но това са само малка част и то от българските автори. Трябва да се чете цял живот, защото писателите и нещата, които трябва да се прочетат са безчет.
Кое е онова, което все искате да научите и все нямате време?
Английският език. Донякъде го докарах. Няма да остана на пътя и гладен, но не можах да го науча да общувам свободно. Но не от това че нямам време, а от мързел.
Какво се промени в страната към по-добро и какво ви радва тук?
Може би единствено това, че пътуваме на доста места свободно, иначе сме на първо място по най-лошите показатели и на последно по най-добрите за живот. „Лошо, Седларов, лошо“.
Най-важният съвет, който сте пренебрегвал?
"Научи се да казваш не!".
Ако имахте възможността да съберете петима души от целия свят, на които се възхищавате, и да си кажете няколко думи, кои щяха да бъдат тези личности? И какво щяхте да ги попитате?
Цар Симеон Велики, Цар Иван Асен II, Васил Левски, Мустафа Кемал Ататюрк, който страшно много е обичал България и Бойко Борисов. Щях да ги попитам защо моята родина е такава развалина и кой е виновен за това. И още - къде остана онзи героичен, непобедим и горд български народ.
Кой ви е по-симпатичен: безотговорният бохем или неспасяемият работохолик?
Първият тип. Опитвал съм се да стана от втория тип, но то си е до вродени качества.
Нещото, което ви изкарва извън нерви?
Простотията. Байганьовщината. Нечовешкото отношение към животните и безотговорното отношение към околната среда. Също – предателството на политиците към народа и родината и овчедушието и търпението на народа към тях.
Най-хубавият начин за прахосване на времето?
Песни и танци. Тежки маси и яки веселби с верни приятели. Така го разбираме нашето поколение тоя живот нали?
Да прогнозираме бъдещето като опитен фантаст: какво ни очаква?
Повсеместен и всеобхватен разпад на ценности, взаимоотношения, здраве, жизнена среда и въобще край на поредната цивилизация.
Какво никога не прощавате?
Лъжа. Предателство. Кражба. Завист.
Градовете, които винаги са в сърцето ви?
Варна – защото там са минали най-ранните ми години; София – като продължение на моето образование и много приятели; Кърджали; Търново; Плевен; Пловдив, разбира се. И много други места в България и по света, където съм бил и съм се запознал с много прекрасни хора и съм запазил хубави спомени.
Кое е нещото, което ви вълнува най-много в момента?
Ще прозвучи много нереално и тривиално за такъв човек като мен, но ме вълнуват следващите избори. Опасявам се, че пак ще ни подхлъзнат с поредните схеми, с които ще продължат да ни натискат към дъното на житейския пъкъл, а също така ме вълнуват цените на яйцата, електроенергията, горивата, хляба, ракията и заплатите – естествено.
По какво познавате, че някой е "ваш човек"?
По ръкостискането за "здравей" и енергията, която излъчва към мен.
Масова мания, която никога не сте разбирали?
Постването на кюфтетата, кафетата и котенцата във Фейсбук.
Какво с времето се отказахте да правите?
Да се боря с вятърните мелници на т.нар. шоубизнес в България. Прибрах се в моя канал ютюб и там ме виждат и слушат всички мои почитатели. Темата е дълга е тежка и не искам да я развивам тук.
Цитатът, който ви ръководи най-много?
Общо взето се придържам към принципа "прави каквото трябва, пък да става каквото ще…".
Интервю на Илиана Симеонова
Още любопитни и полезни статии:
- Иван Юруков: Имаме приливегията да не си поставяме дилеми на живот и смърт
- Тодор Дърлянов: Искам да изиграя значими за човечеството персонажи
- Даниел Стайков от The Lefties: Първата цел на музиката е да сбъдне фантазията на артиста
- Елена Телбис: Нямам способността да се любувам на себе си
- Кирил Николов – Дизела: Индивидуалността и характерът определят шампиона
- Павел Владимиров: Криворазбраната политкоректност уби чара и хумора в шоубизнеса
- Дария Симеонова: Понякога, за да се случи нещо, е нужно само да помолиш искрено
- Мая Бежанска: Сънувам ролите си и правя записки нощем
- Теди Москов: Режисурата е обич и знание за човека
- Али Абдала от група ALI: Никога няма да приключа с музиката
Коментари