20 бързи въпроса към писателя и сценарист Иван Ланджев

Ланджев е много неща в едно - писател, поет, сценарист, преподавател. Творческата дейност му е в кръвта. Най-хубавото е, че всичкото това е примесено с големи дози хумор и общуването с него носи огромно удовлетворение и болки в стомаха от смях. На него дължим книгите "По вина на Боби Фишер", "Ние според мансардата" и "Ти, непрестанна новина" - последната вече с втори тираж. Доктор по руска литература и с книга за Толстой - "Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой". Носител на "Орфеев венец" и много други награди.

Свързахме се с него, за да разберем какво ще ни сподели в рубриката ни "20 бързи въпроса към...". Ето и неговите отговори:

Опишете най-голямото предизвикателство, което стои в работата ви.

Зависи коя работа. В писането и съчиняването въобще – това да се изправиш пред нищото в началото.

В рекламата или в сценариите – убеждаването на клиентите (брандове, продуценти и т.н.). Аз всъщност не искам да убеждавам никого в нищо. Ако имам някаква идея, просто искам да я разкажа – и ако е добра, тя ще ви убеди сама. Няма нужда човек да се пъне.

В преподаването – обикновено е по-голямо предизвикателство да говориш за текстове и автори, които не харесваш. Предпочитам да говоря за тези, които харесвам, по-ентусиазиран съм.

Най-вредният и най-полезният ви навик?

Лягам си късно. Останалите си вредни навици (например удоволствието от напитките) държа под контрол. Но с лягането ми е трудно.

А полезен...не знам. Обичам спорта, не пуша. Това е полезно, нали?

Ценностите, в които вярвате най-силно?

Свободата.

Как ще обясните това, което правите, на седемгодишно дете?

Нищо няма да му обяснявам, ще му поискам съвет, защото аз като цяло се занимавам с детински неща – измислям си. А детинските неща са най-сериозните.

Пет книги, които са задължителни на лавицата?

Няма такива пет – всеки път, когато ме питате, списъкът ще се променя. Предполагам, че вътре все ще ги има Сенека, Толстой, Одън, Бродски, Рилке, Паскал... И много други. Как така пет?

Кое е онова, което все искате да научите и все нямате време?

Да си разпределям по-добре времето.

Какво се промени в страната към по-добро и какво ви радва тук?

Вярвам, че това, което не стана с революция, ще се стане с еволюция. Просто идните поколения ще осъзнаят свободата си като ценност. Мисля, че се случва лека-полека. Кой съм аз, че да губя надежда?

Най-важният съвет, който сте пренебрегвал?

Съветите са затова, да не се вслушваме когато трябва и след дъжд качулка да се сещаме.

Помня, че се бях сдухал за нещо и един човек каза – „След време няма да повярваш, направо ще се шокираш това колко много не се е случило“. И мина време, и верно – все едно не се е случило. Тогава не го разбрах.

Ако имахте възможността да съберете петима души от целия свят, на които се възхищавате, и да си кажете няколко думи, кои щяха да бъдат тези личности? И какво щяхте да ги попитате?

Лев Толстой, Майлс Дейвис, Мохамед Али, Марина Цветаева… и Рой Съливан, човекът, удрян най-много пъти от мълния в историята. Разказвам за него в представлението си, много ме впечатлява.

Не знам какво щях да ги питам, но те сто процента щяха да се изпокарат.

Кой ви е по-симпатичен: безотговорният бохем или неспасяемият работохолик?

И на двамата не им вярвам, защото се престарават – единият - в показната си небрежност, другият - в показното си трудолюбие. Предпочитам естественото поведение на таланта, който знае кога да мързелува и кога да се впрегне в тежка работа.

Нещото, което ви изкарва извън нерви?

Не мога да разбера какво толкова слагат в диагоналките.

Най-хубавият начин за прахосване на времето?

Аз под „прахосване“ разбирам уж непродуктивно, но всъщност жизнено важно прекарване на времето. Та, за мен това е:

Безцелни разходки;

Вдъхновени разговори за пълни глупости;

Да си сипеш нещо от о-в Айла и да си пуснеш албум на Бил Еванс;

Да наблюдаваш поведението на котката. Нали ме питахте за съвети преди малко – всеки път като видиш отношението на котката си към живота, това е безценен съвет.

Да прогнозираме бъдещето като опитен фантаст: какво ни очаква?

Не искам да знам, темата с врачуването и прогнозите никога не ме е вълнувала. Като есеист се опитвам да пиша за това, което става сега. Или пък да извлека нещо от миналото. Но бъдещето? Защо да го развалям с реторически хватки? Едно от най-хубавите неща в живота е, че не знаем какво ще стане.

Какво никога не прощавате?

Сандали с чорапи.

Градовете, които винаги са в сърцето ви?

Ню Йорк, Флоренция.

Кое е нещото, което ви вълнува най-много в момента?

Театралното ни представление в Сфумато – „За неизбежната случайност“. Ново преживяване е за мен и много му се радвам. Премиерата беше на 27 юни, следващата дата е на 19 юли. Каня всички, заповядайте.

По какво познавате, че някой е "ваш човек"?

По промяната в настроението, когато стане дума за нечия добра идея. Има един ентусиазъм, който не може да се сбърка. Добрите идеи заразяват, трябва да се вълнуваме, да ни пука за хубавите неща. Апатията е смешна работа.

Масова мания, която никога не сте разбирали?

Риалити телевизията.

Какво с времето се отказахте да правите?

Списъкът с неща, които никога не бих направил, само се удължава с времето. И мисля, че така е правилно.

Цитатът, който ви ръководи най-много?

„Само простаците имат девизи. Нормалните хора имат мисли.“

(Константин Павлов)

Интервю на Илиана Симеонова