20 бързи въпроса към Тервел Пулев

Всички знаем кои са Тервел и Кубрат Пулеви. Прославят държавата ни на много състезания и чуждестранни боксьори настръхват, когато чуят имената им. Извън ринга те са обикновени хора като мен и теб - със свои чувства, мисли, интереси и макар и малко свободно време.

Тервел е трикратен европейски медалист (финал 2010 и 2011 г.) и бронзов медалист (2015 г.), както и носител на бронзов медал от олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Един от последните му успехи е, че спечели Интернационалната титла в полутежка категория на Световната Боксова Асоциация (WBA) при професионалистите, където побеждава американеца Дешон Уебстър след единодушно съдийско решение на гала вечер на 14 декември 2019 г. в зала „Колодрума“ в Пловдив.

Свързахме се с него, за да разберем малко повече за онзи Тервел, извън ринга. Ето какво ни сподели той в рубриката ни "20 бързи въпроса към ...":

Опишете най-голямото предизвикателство, което стои в работата ви.

Да бъда успешен, да се справям с всекидневния труд, който полагам, да съм постоянен.

Най-вредният и най-полезният ви навик?

Най -вредният навик е, че обичам да похапвам десерти. А най-полезният е, че обичам да чета.

Ценностите, в които вярвате най-силно?

Родината и семейството са едни от ценностите, в които вярвам най-силно.

Как ще обясните това, което правите, на седемгодишно дете?

На едно седемгодишно дете бих обяснил по детски дадена ситуация. На седем години едно дете вече има понятие и би имало нужда от повече подробности. Моят син Аспарух е на 6 г и би ме обсипал с интересни въпроси, ако има неясни такива.

Пет книги, които са задължителни на лавицата?

Петте задължителни книги за мен са "Истинската история на Българите" на А. Бояджийски, правна литература за поредния изпит и в момента чета "Църна месечина" на Кирил Пецев, подарена ми лично от автора. Всъщност ползвам и електронна книга, в която имам винаги свалени няколко различни. А и е по-лесна за пътувания.

Кое е онова, което все искате да научите и все нямате време?

Онова, което все ми е интересно и искам да науча, но нямам нужното време, е нов език. Надявам се скоро да успея.

Какво се промени в страната към по-добро и какво ви радва тук?

Когато човек не е бил дълги години в България и се върне, той вижда, че страната се е променила много откъм инфраструктура.

Най-важният съвет, който сте пренебрегвал?

Най-важният съвет, който съм пренебрегвал, е да не съм толкова доверчив към хората, които още не съм опознал.

Ако имахте възможността да съберете петима души от целия свят, на които се възхищавате, и да си кажете няколко думи, кои щяха да бъдат тези личности? И какво щяхте да ги попитате?

Ако можех, бих желал да си поговоря с Васил Левски, въпреки че не е между живите. Бих черпил от него любов и мъдрост за България. За националните предатели знам неговото мнение - смърт.

Също с Цар Борис бих желал да се видя, ако имаше как. Ако можех, щях да го попитам как постигна да бъде уважаван и подкрепян от всички.

Нелсън Мандела е интересна личност за мен лично и вярвам, че има много какво да се научи от него.

Следващият е Ружа Игнатова, която е сочена за криптокралица. Би ми била интересна заради интелекта и уменията, които явно има.

Накрая бих желал да се срещна с Владимир Путин, въпреки че в момента се демонизира неговото име и личност. Бих го попитал за геополитическите му виждания за Балканите и не само.

Кой ви е по-симпатичен: безотговорният бохем или неспасяемият работохолик?

Крайностите са нежелателни. Предпочитам нещо умерено между безотговорния бохем и неспасяемия работохолик.

Нещото, което ви изкарва извън нерви?

Доста съм търпелив, но може да ме изкара извън нерви например някой наглец, който не вижда реалната обстановка и си позволява безочливо и неадекватно поведение.

Най-хубавият начин за прахосване на времето?

Труден въпрос, защото ако аз се чувствам добре, прекарвайки времето по даден начин, не го гледам, като прахосано. Но примерно сред приятели, вместо да си гоня задачите, е време, което е приятно прахосано.

Да прогнозираме бъдещето като опитен фантаст: какво ни очаква?

Мисля, че не ни очакват розови времена. След ковида и войната в Украйна ни чакат още трудности за човечеството, които неминуемо ще усложнят и без това напрегнатата обстановка на земното кълбо.

Какво никога не прощавате?

Не прощавам предателството, но понякога е по-добре да простиш.

Градовете, които винаги са в сърцето ви?

София като мой роден град винаги ще ми е в сърцето. Рим, където съм живял. Лас Вегас, защото често ходя на подготовка и никога не спя.

Пловдив - градът на баща ми и е на над 7000 години.

Кое е нещото, което ви вълнува най-много в момента?

В момента съм в етап, в който се вълнувам най-силно от семейството си, задачите, които стоят пред мен като родител и глава на това семейство.

По какво познавате, че някой е "ваш човек"?

"Ваш човек" е доста общо понятие и може да се тълкува по различен начин. Но за да бъде допуснат с такова определение, може би е важно да имам доверие в него и да не ме предава.

Масова мания, която никога не сте разбирали?

Като цяло не обичам да съм в общата маса. Не харесвам да съм пушач, да си татуирам кожата, не искам да карам мотор, ако не се налага.

Какво с времето се отказахте да правите?

Доста неща през годините добавям и съответно махам от моя живот. Например да съм заобиколен от неблагодарници, за които съм се раздавал.

Цитатът, който ви ръководи най-много?

Зависи от ситуацията, в която съм. Ползвам на Петър Дънов различни цитати - например:

"Подреждайки около себе си, подреждаш и в главата си и подреждайки в главата си, подреждаш и около себе си".

Другият цитат е юридически и го ползвам, когато се чудя откъде да започна със задачи, задължения или отговаряне на съобщения в мейла или социалните мрежи. Той е принцип още от римското право и гласи:

"Първи по ред, първи по право".

Интервю на Илиана Симеонова