5 интересни истории от живота на Методи Кръстев от No More Many More

Методи Кръстев е вокалист и китарист в групата No More Many More. Групата свири алтернативен рок с ефектни хип-хоп елементи и социални текстове.

Те са популярни и обичани заради своята силна и активна гражданска позиция и мнения, които смело изразяват в песните си от 2013 година. Имат три дългосвирещи албума – дебютният „По един или друг начин“ излиза през 2017 г., а вторият - „Не и този път“ е издаден в карантинната 2020 година и получава широк медиен отзвук със смелите си бунтарските текстове, типични за NMMM мелодии и мъжки двугласия. Третият им актуален албум се казва „Помогни ми“ и излиза тази година.

Методи с радост се съгласи да ни разкаже 5 интересни и забавни истории от живота си в новата ни рубрика "5-те истории на ...". Ето кои са те:

1. Когато бях на около 16 години в Плевен откриха музикален магазин, в който имаше западни инструменти и понеже свиря с лява ръка, това за мен беше изключително, защото никъде нямаше китари за левичари до тогава. Трябваше все да обръщам струните на стандартни китари, което не винаги е добре за инструмента. В този магазин за първи път видях epiphone sg. Тогава още беше на Gibson и това беше единствената китара, която изглеждаше почти еднакво отляво и отдясно и можеше да си обърнеш струните, без да изглеждаш смешно. Проблемът беше, че тази китара струваше малко над 1 000 марки, което по онова време беше огромна сума за китара. Помня че заплатата на майка ми беше около 100 кинта - 100 марки и беше изключено да събера тази сума. Започнах да ходя всеки ден в магазина и се сприятелих с магазинера, който се оказа супер китарист и свиреше в плевенската група "Ватикана". Помолих го да скрие китарата в склада, като обещах, че до няколко месеца ще намеря пари и той го направи. Около година по-късно, обаче, се наложи да я извади от склада, заради ревизия, която му беше направена. След седмица ми каза, че някакъв човек иска да купи китарата и е казал, че другата седмица щял да дойде от Ловеч и даже искал да остави капаро, но нямали такава практика в магазина и не взели. Аз, разбира се, бях потресен меко казано, защото бях сигурен, че това си е моята китара и няма как да я вземе някой друг, нали? Та, пуснах един фиш и спечелих от петица от тотото, а сумата беше точно толкова, колкото ми трябваха за китарата! И до ден-днешен свиря с тази китара и никога няма да я продам... Вече е над 30 годишна и макар че паднах по очи върху барабаните и счупих и двата адаптера, успях да я реставрирам и продължава да си работи.

2. Бяхме повече от седмица на турне с Б.Т.Р., Лили Иванова, Милена Славова, Стефка Съботинова и още. Тогава за пръв път се почувствах като рок-звезда. Беше по време на безплатните концерти, организирани от продуцентска къща "Едита", с която бяхме подписали първия си договор и наистина си бяхме повярвали! Не помня вече колко дни не бях спал и в какви филми се бяхме вкарали, но това ще остане един от най-хубавите ми спомени като музикант изобщо. Беше брутален цирк. Имахме си цял автобус за бандите и наистина беше нереално изживяване.

Много неща се случиха на това турне, но важното беше, че свикнахме сякаш с големите сцени и натрупахме доста опит от това турне. Много хубав спомен е това за мен и пожелавам на всеки музикант да му се случи.

3. Свирихме на стадион Васил Левски с Alice in Chains, Rammstein, Manowar и Stone Sour. Бяхме единствена българска група и заедно с останалите банди имахме общ ресторант, еднакви шатри с климатици и паркет. (смее се). А усещането да си с най-големите на една сцена е нещо, което никога няма да забравя и това, което усетих и си помислех тогава, беше, че и те са хора.

4. Бяхме поканени да подгряваме два от концертите на Everlast и това беше голяма работа за нас. Тогава беше началото на No Мore Мany Моre и наистина беше голям късмет за нас. На втория концерт дойде и световно известният барабанист Dave Lombardo и след концерта бяхме седнали на бара да изпием по едно. Дойде едно момче и ми поиска автограф, на мен точно?! Тогава мениджърът на Everlast се обърна и ме попита: "Who the fuck are you maaan?". Стана си смешка.

5. С No More Many More свирихме на фестивал-конкурс в Албена, заедно с най-големите звезди по онова време - Сленг, Д2, Анимационерите, Паникан и още... Хората седяха на едни удобни столове и никой не ставаше, беше като на изпит. Излязохме да свирим и още на първата песен, двама човека скочиха отпред и заформиха небезобидно пого, само те, двамата. Интересното в тази случка е, че единият от двамата беше Любо Киров. Голям дивак!