5 най-важни песни в живота на Радо от групата No More Many More

Кои са петте песни, които са най-важни за един от вокалистите на групата No More Many More - Радо? Попитахме, за да разберем не само музикалните вкусове, а и с какво свързва любимите парчета. Ето какво ни отговори той в рубриката ни "Плейлистът на ...":

The Prodigy - Diesel Power

Щe започна с песента и изобщо с албума, който промени кръгозора ми за музика. До този момент не бях слушал нищо друго освен български, цигански и балкански фолклор. С такава музика съм закърмен и до днес я ценя изключително много. Но подчертавам, че става дума за автентичен фолклор. Действието се развива през 1994 година, когато аз съм на 11 години. На една екскурзия до Враца си купих от една сергия касета с надпис Prodigy - "The Fat Of The Land" без да подозирам, че ми предстои огромна ментална трансформация. И досега, този албум и всички песни в него остават супер иновативни като звук и текстове. Тогава за пръв път чух в живота си рапиране върху електрони бийтове и хармонии. Веднага станах верен фен до гроб на групата. За да добиете представа какво точно се случи в 11-годишната ми глава, ще ви кажа следните думи: "Море сокол пие вода на вардаро" стана "O, my God that`s the Funky Shit"! Ето и една любима песен от този албум:

Body Count - Body MF Count

Две години по-късно, когато бях на 13 години, бащата на един много добър мой приятел, който работеше като шофьор на тир, ни зареждаше с аудио касетки. Едно от любимите ни занимания тогава беше да ги преслушваме и сортираме. Така един ден попаднах на една черна касета без обложка. Преслушах я набързо и музиката направо ме отвя. За пръв път чух някой да смесва хип-хоп с хеви метъл. Не можех да повярвам колко много ми харесва това агресивно и дори на моменти зловещо смесване на жанрове, музика и лирики. Слушах този албум в продължение на половин година, научих всички текстове, докато един ден, отивайки отново на гости в моя приятел, не открих най-после и обложката на тази касета и разбрах, че това всъщност е първият албум на групата Body Count "Born Dead" с вокалист Ice T. Петима черни хип-хоп хеви метълисти, които остават завинаги в моето съзнание и са отговорни за първите ми стъпки в метъла. Ето и любима песен от този албум:

Rage Against The Machine - Bulls On Parade

Следващата група, която надгради това, което Prodigy и Body Count бяха изградили като музикален вкус до момента в живота ми беше Rаge Againt The Machine. Открих ги на 14 години, когато напуснах основното училище "Васил Левски" в Кнежа и отидох да уча в гимназията за приложни изкуства СХУПИ "Проф. Венко Колев" в Троян. Албумът, който изигра огромна роля за менталното ми и физическото изразяване в реалния свят беше „Evil Empire“. Може да си представите как точно може да бъде изразен бунтът и непримиримостта с всяка несправедливост през призмата на един 14 годишен човек, който е отишъл да учи на най-якото място на света, а именно – моето училище в Троян. С този албум на RATM се роди и първата ми училищна рок банда, в която пеех, а Иван Шопов, един от най-ярките съвременни български електронни и мултижанрови артисти, с който бяхме съученици, свиреше на бас. Ето и песен от този албум:

Digital Bath

И както споменах Иван Шопов, именно той е един от сериозните ми музикални вдъхновители в тези тийнейджърски времена. Иван имаше огромно количество музика на аудио касети. През него се запознах с творчеството на артисти като Faith No More, Soulfly, Slipknot, Korn, Alice in Chaince, Pearl Jam, и много, много други. Именно Иван ме запозна с две групи, които не просто ми повлияха, но и остават завинаги мой извор на вдъхновение. Едната от тези две групи е Deftones. Любимят албум – „White Pony". Жесток албум, с който аз открих сладката меланхолия. Много хора бъркат това състояние с депресия и какво ли още не, но за мен нещата стоят различно. Deftone са артисти, които много добре могат да те пренесат от едно състояние в друго и да изпиташ различните измерения на любовта с техните песни, независимо колко агресивни са рифовете, бийтовете и лириките им. Ето една любима тяхна песен:

TOOL - Ænema

Петата група, която промени живота ми из основи е Tool с албума "Aenema". Много групи са минали през съзнанието ми от 1994 до сега. Част от тях съм спрял да слушам изобщо.

Но Tool за мен са и остават завинаги най-добрата метъл банда за всички времена. С тях осъзнах, че музиката на последно място трябва да е лъскаво опакован продукт. Според мен, специално тази група е невероятно близо до българския народен фолклор като бийтове, ритмика и хармонии, което си е направо скандално красиво, нали? Тези артисти разкриват дълбоко душевни истории и пътешествия навътре и навън в човешката същност, тяло и съзнание. Имам приятели до гроб само заради това, че когато сме се запознали, сме слушали именно тази банда. А и аз все пак съм роден на ръба на двете епохи – аналогова и дигитална и през тийнейджърските ми години съм живял във време, в което нямаше смартфони или Spotify. Tогава терминът „бутиков артист“ имаше по-различно значение и във времена, в които нямаше такъв достъп до информацията, какъвто има сега, в нашата страна имаше изключително малко хора, които бяха чували за групата. Ето и любима тяхна песен: