5-те най-важни песни в живота на актьора Васко Мавриков

icon
Sofialive.bg

Актьорът Васко Мавриков, прие поканата на Sofia Live да участва в рубриката ни "#Плейлистът на". Познавате го от „Господари на ефира“, Нова телевизия и „Шоуто на Мавриков“ по Евроком.

Ето и 5-те парчета, които представляват основни акценти от живота му.

1. Dire Straits - Money For Nothing

През 80-те години на миналия век за първи път чух "Султанът на суинга" на Марк Нопфлър в дома на приятел и колега от театралното студио, което посещавахме. С него трябваше да се явим на кастинг за вокал в една младежка рок група, бяхме конкуренция за единственото място, не че ни пукаше от този факт. Преди музикалната битка той реши да ми покаже своя двукасетъчен касетофон – подарък за рождения му ден. Страшни баси имаше. Никога няма да забравя, когато пусна песента „Money For Nothing“ и увеличи звука. Почувствах , че съм на първия ми голям световен концерт, предвид факта, че дотогава бях ходил с родителите ми само на „Мелодия на годината“.

2. Iron Maiden - Fear Of The Dark

Изпитът. Фронтменът на младежката метал група, за която се борехме с приятеля ми за единственото вакантно вокално място, ни покани вечерта у тях, извади плоча на Iron Maiden, пусна песента Fear Of The Dark. Почнахме да се дереме върху съпровода на песента и като свърши, домакинът в прав текст ни каза – „Момчета, търсим точно такъв тембър и глас за групата ни“. За мен тогавашният им вокал Брус Дикинсън беше нещо като божество в метъл музиката. Кастингът за мен приключи много бързо, защото разбрах, че фронтменът на младежката метъл банда живее в някакъв илюзорен свят. Как може да си помислиш, че ще намериш сред тинейджърите гласище като Брус, „луда работа“, си казах и си тръгнах тананикайки си „Fear Of The Dark“.

3. Queen - Bohemian Rhapsody


Бях осми клас, когато след училище бързах да помагам на един приятел да продаваме кожени накити, обици, гривни, изработка на майка му в подлеза между тогавашния хотел „Балкан“ и ЦУМ. Голямо висене падаше по цял ден, но и бързо отминаваха часовете, стърчейки прави до сгъваемата туристическа маса, върху която стояха наредени изделията. Защото до нас пък друг търговец продаваше аудиокасети. В този студен паметен ден продавачът им ми сподели, че преди дни е починал Фреди Меркюри  от СПИН. Не знаех за случилото се, стана ми болно само при мисълта как дните ни минаваха и особено с песента - Bohemian Rhapsody  в подлеза. Голяма загуба за хубавата рок музика.

Nirvana - Smells Like Teen Spirit

Със своя водещ сингъл „Smells Like Teen Spirit“ от албума Nevermind, Нирвана навлезе много рязко в съзнанието ми. Спомням си, че промених изцяло музикалната си визия и преминах към алтернативния рок, наречен гръндж. Нямаше купон или събиране без да прозвучи мощно тази песен, така че комшиите да не дойдат да се карат. Ние бяхме поколението „Хикс“ и Кърт Кобейн ни представляваше пред неразбиращия поглед на повъзрастните ни роднини и приятели. Винаги, когато изпадах в дилема накъде да продължа творческия поход на мисълта ми, а в тинейджърска възраст това чувство е неизменно в нас, взимах своя опиат Smells Like Teen Spirit. Събуждах се с идеи и заряд да ги реализирам, доколкото ми позволяваше времето и средата.

 

Guns N' Roses - November Rain

Първата ученическа любов. Доста сълзи пролях и изстрадах с американската хард рок група Guns N' Roses и песента November Rain. Шегувах се с приятели, че времетраенето на песента беше по-дълга от връзката ми с едно момиче от гимназията, която се явяваше и първото ми болезнено влюбване в момиче. Невероятно е чувство, което изпитах тогава при срещата ми с платоничната любов на съученичката ми и нейната раздяла. Това беше мига, който си струва да бъде изживян пак, защото беше едно драматично, Шекспирово, сълзливо, филмово приключение. След историята ни ала „Брулени хълмове“, трагичният разказ за любов и омраза, за изпепеляващи страсти, прозрях, че любовта колкото повече я теглиш към сърцето, толкова повече я отдалечаваш от разсъдъка си. Но без тези съкрушителни за емоционалното ни състояние действие пък няма израстване. Така, че да живее лудото влюбване, окъпано в ноемврийски дъжд.

 

Интервю на Илиана Симеонова