Айя - различното момиче, което не се страхува да изразява себе си

Айя Йоргова е родена със синдром на Патау или т.нар. "заешка уста". От 1-годишна възраст до момента е претърпяла множество болезнени операции, за да промени външния си вид. Преодоляла е периода, в който се интересува от мнението на хората и в момента, едва на 19 години, се развива като влогър в Youtube, графичен дизайнер и човек на изкуството. Днес тя отново е различна, но в друг смисъл. Има различни перспективи, гледни точки и разбирания за живота. Срещнахме се с нея, за да разберем повече за нейното преобразяване и какво е научила от тези свои преживявания до момента. 

Би ли се описала с няколко думи?

Казвам се Айя Йоргова, динамична и различна. Обожавам изкуството, музиката и спорта. Наслаждавам се на живота с всяко едно мое сетиво и обичам да гледам на него през своята призма - призмата на изкуството.

С какво се занимаваш?

Занимавам се с много неща. Изкуството е едно от тях. Обработвам видеа, работя и се забавлявам. Танцувам, пощурявам или с две думи - наслаждавам се на живота. 

Какво те прави различна от другите? 

Родена съм с заешка устна, синдром на Патау. Просто мутация. Духът ми е нещото което ме откроява от останалите и ми дава сили да показвам на хората, че различността е нещо наистина прекрасно.

През колко операции си преминала, за да промениш външния си вид и болезнени ли бяха? Предстоят ли ти още такива?

Операциите от 1-годишна до 6-годишна не си спомням. Последната ми операция беше доста болезнена. Трябваше да подписвам един тон документи, защото операцията беше наистина сериозна. Изпадах в кома, като се събудих търпях страшни болки, защото ми правеха разни неща в носа с ножица. Бях в болницата 3 седмици без да мърдам и да ям. Болеше ме страшно много. Пих по 5-10 аналгина на ден. Впоследствие един месец не виждах, защото зрението ми се влоши от операцията и упойката. Като цяло, носът ми изглеждаше нормален чак след около година поради множество други фактори, включително и лекарска грешка. Дали предстоят още операции - времето ще покаже. 

Снимка след операцията

Всъщност трябва ли да се интересуваме дали хората ни харесват?

Много зависи. Ако се предлагаме като продукт на пазара е нужно да предложим такава версия, която ще се продава. Например, когато рекламираме нещо, или ние самите сме модели. В личен план, това не е нужно. Да се чувстваш добре е най-важното.

Какво представлява различието: нещо, което човек осъзнава сам, лично от себе си, или е резултат от това, че другите го сочат с пръст, че му го втълпяват?

Аз се чувствам различна, да. Понякога в добрия случай, а понякога - в лошия. Преодолях травмата от детството и в момента чувствам различността, но не се срамувам от нея. Тя е част от мен. Това съм аз и не ме интересува какво мислят останалите. Дори и да ми стане гадно понякога си казвам: "Хей, аз съм различна и това е уникално." Другите хора също са различни, но по друг начин. Нямаме право да ги съдим, че са нещо, което дори не са в състояние да променят. Те са това, което са и точка. Хората, които трябваше да бъдат до мен в миналото, са до мен и в настоящето. Е, има някои, които си заминаха, но по този начин доказаха, че не е трябвало да бъдат част от моя живот.

Влияе ли външният ти вид на отношението на хората към теб? На приятелите ти?

Да, в началото влияеше, но се отделих от тези хора. Вече чуждото мнение не ми влияе, преодолях го. Преди страшно много се засягах от това какво мислят хората за мен, отделях се от останалите, дори плачех много. Просто в един момент си казах по-горното изречение и осъзнах, че аз съм уникална и не трябва да се срамувам от това, нито да изпитвам болка. В момента хората ме възприемат като равна. Винаги съм била на принципа, че трябва да се държиш с хората така, както искаш те да се държат с теб и се радвам, че обкръжението ми е именно от такива хора.

Сблъсквала ли си се с подигравки в училище, университета и на улицата и как се справяш с това? Не те ли притесняват?

Да, но съм свикнала и виждам нещата в преспектива. Казвам си, че един ден всичкото това няма да има значение и действително е така - нещата, за които съм се притеснявала преди 5 години, вече са ми смешни. Дори и подигравките. С размисъл и разбиране всичко се получава. Това е първоначален инстинкт на хората, когато видят някой различен, да се стъписват. Аз обаче съм възпитана да разбирам и уважавам различните, защото това са те и не могат да се променят, независимо дали искат или не. Радвам се, че близките ми приятели и семейството ми са именно такива - разбиращи. Родителите ми са широкоскроени и невероятни хора. Учили са ме от малка на нещата от живота. Трудно им е с дете като мен, но непобедимият им дух създаде това, което съм аз сега. Гордея се с тях и с това, в което ме превърнаха. 

Кой е най-правилният начин за справяне с тормоза в училище? Какво би посъветвала децата, които са жертва на такова – защото различността в училище е най-травматична и най-често предизвиква подигравки, които пък после оставят белези и в зряла възраст.

Трябва да се знае, че има различни гледни точки относно красотата и всичко останало. Човек трябва да се защитава и да бъде чут. Методите за справяне с тормоза са: външно примирение и преминаване на проблем, докато отстояваш себе си вътрешно и се държиш душевно. Трудно е, но не е невъзможно. Аз, лично, в детската градина се сбих с едно момиче, защото ме нарече "грозна Баба Яга". Тогава се почувствах много гадно, но не осъзнавах, че не трябва. Не се обърнах към никого и просто го преглътнах (е, сбих се и тогава го преглътнах, но наистина беше травмираща случка). Подобни на тази случка е имало много, но не желая да изпадам в подробности. Както казах, тези неща след години вече губят стойност.

Бих посъветвала децата, които са тормозени, да бъдат силни и да знаят, че с израстването това няма значение. Всичко се променя в перспектива.

Ти си част от новата вълна влогъри в YouTube, които в последните години натрупаха популярност. Как започна, какво те мотивира, защо го правиш и с какво ще продължиш оттук-нататък?

Всичко започна през далечната 2012 година. Тогава бях изолирано дете, което нямаше приятели. Седях си изцяло вкъщи, гледах много Youtube видеа и филми. Не харесвах хората, но пък исках да се покажа. Започнах да говоря пред камера, въпреки че не можех. Бях вдъхновена от най-различни влогъри - български, английски, американски, които правеха същото. С времето започнах да разказвам разни неща, да каня приятели, защото започнах да имам истински социален живот. Просто трупах хора около себе си. В последствие станах известна в малка или голяма степен. Виждах потенциала в един мой приятел - Виктор, и исках да го изразя чрез моите видеа. Знаех, че с него ще стане нещо голямо спрямо гледаемостта и популярността на видеата, въпреки че той дори не беше влогър и не се определяше като такъв. Аз исках да му докажа, че и той може да стане известен на база собствения си потенциал.

С него започнахме да правим много видеа с предизвикателства, истории, които ни бяха много интересни и благодарение на тях натрупахме известност. Тук много важна роля изигра видеото, в което разказвам за проблема си, защото ми беше писнало да ми задават различни въпроси, свързани с външния ми вид. Направих го през 2015 година. Видеото събра много гледания, към мен започна да има един огромен интерес от медиите, искаха ми интервюта, предлагаха ми работа в проекти, благодарение на които се запознах с много и различни хора. И така от едно антисоциално момиче, което беше страшен интроверт, се превърнах в екстроверт и то много голям. Запознах се с много известни влогъри, но не успях да направя видеа с тях, защото разбирам, че и те са много заети и не искам да ги притеснявам. Но все пак тази идея остава като план за в бъдеще. Вдъхнових се от моя приятел Николас Николов и със сигурност в бъдеще ще правя такива влогове с известни личности, просто сега не му е времето явно. Искам това, което правя да има стойност, а не просто лигави видеа. 

По едно време спрях да правя клипове по мои лични причини, но не спрях изразяването си в други платформи чрез статуси и сторита. В момента нямам много идеи за визуално съдържание, защото работя и може да се каже, че си почивам от видеата, за да потърся ново вдъхновение. Заключението е едно: страст ми е да снимам и да изявявам своята позиция. Ще продължа с мотивация и търсене на нови идеи и хоризонти.

Какво е бъдещето на влогърството според теб?

Бъдещето е светло за влогърството. Това което го има, ще бъде предавано на 3D и 4D. Нещо динамично и ново ще се появи. Интернет е бъдещето и със сигурност и в Youtube ще има страшно много иновации. Много хора биха казали, че това ще се случи единствено на Запад, обаче, не е точно така. Зависи от спонсорите и финансирането на корпорациите. Където се насочи бизнеса и гледаемостта, там е развитието.

Има ли хора, които те вдъхновяват - независимо дали известни личности или близки приятели?

Да, разбира се. Това са Лейди Гага, Опра, Салвадор Дали, Леонардо да Винчи, Лана дел Рей, Мила Роберт.

В момента изучаваш графичен дизайн. Към какво се стремиш занапред?

Целта ми е да се изразявам по всякакви начини, един от които е графичния дизайн и видеообработването. Целта ми е да преоткривам нови предизвикателства и да показвам различна гледна точка на аудиторията.

Има ли нещо, което искаш да промениш в себе си?

Да бъда по-точна и организирана. А относно външния ми вид, все още има какво да се желае. Най-вече искам по-малко носле. Тренировките са друг начин, чрез който искам да променя себе си. Тренирам минимум 3 пъти седмично. Прогресът се вижда, но идва с много труд, болка, упоритост и търпение. Майка ми е факторът за моята мотивация. Тя тренира от три години. 

Коя е твоята максима за живота?

Родена съм различна и нетипична, затова моят девиз е "бъди себе си", колкото и банално да звучи.

Интервю на Илиана Симеонова

Танцьорът по суинг Дaмян Найденов: Няма по-хубаво от това да излизаш от зоната си на комфорт

Младият психолог Кристиян Денчев: Социалните мрежи стимулират нарцистични съзнания