Актьорът Теодор Елмазов: Холивуд е далеч от нас, организацията ни куца

Актьорът Теодор Елмазов е добре познатот десетки постановки от репертоара на Народния театър, както и филмите като "Летовници", "Хъшове", "Бай Ганьо се завръща в Европа", сериали като "Лека нощ, деца", "Гугулиада". От две години е част от състава на Сатиричния театър.

Потърсихме го, за да разберем малко повече за детството му и професионалния му живот. Ето какво ни сподели той:

Вие сте един от първите хора, които са гледали цветна телевизия тогава, когато тя беше още черно-бяла. Липсва ли Ви? Какво беше по-специалното в нея?

През 60-те телевизията наистина беше черно бяла. Съзнателният ми живот започва някъде около 65-66-та година и естествено с детските предавания. Сънчо и приказки. Не съм обръщал внимание на цветовете, но когато баща ми донесе цветно стъкло и го постави пред екрана на нашия телевизор "Опера", изображенията придобиха странни, причудливи форми. Сега от дистанцията на времето ми е забавно на какво сме се радвали, какво ни е носело радост. Липсва ми детството с игрите и веселието, телевизията - не!

В каква степен в ролите играете себе си и доколко някакви съвсем различни характери?

Себе си - никога. Винаги се скривам зад някакъв образ, който е събирателен. Това дава възможност да си краен, да кажеш неща, които в живота не би могъл. Ролите ми са резултат от грижливо подбрани интересни хора, които съм срещал, наблюдавал, изследвал. Това е моят метод - виждам някакъв човек, който се движи странно, говори странно, анализирам защо, какво го принуждава да се държи така, запомням и един ден, когато изскочи роля, позволяваща да приложа натрупаното, го вмъквам в образа.

Бихте ли споделили специфични думи, типични само за актьорския бранш?

Пиеса, суфльор, чиги, каст, макарче терминологията от театъра, киното и телевизията много сериозно навлезе в живота на хората.

Какво освен цветя Ви подарява публиката след представленията?

Аплодисменти! Те са оценката за работата ни, колкото по-продължителни и бурни са, толкова по-добре се чувстват актьорите. Разбират, че това, което правят, има смисъл.

Коя е най-голямата похвала, която сте получавале от зрител?

Най голямата не се сещам, но често получавам похвали. Има и възхищение от роля понякога, има поздравления, пожелания, а се случва и да ме изчакат след представление, за да споделят впечатления, да кажат дали им е харесало, но има и критики. Зрителите са най-различни.

А коя е най-голямата обида към един актьор?

Пренебрежението! Играл си, раздал си се и нищо - някакви аплодисменти, кратки, зрителите тръгват на секундата след края на спектакъла, шумно стават, седалката се блъска в облегалката сякаш казват:"Пууу, свърши най накрая!".

Кога Ви беше най-трудно?

Винаги е трудно! Освен това пътят е с много препятствия, пречки, проблеми...направо си е борба. Всеки път се доказваш, всеки път започваш от начало, от нулата.

Любимата Ви роля е …

Любима нямам, защото си ги харесвам всичките! Това са си моите деца! Някои спектакли се играят дълго, но това не означава, че ролята е добра! Жалкото е, когато огромни усилия се окажат напразн Все пак почти всеки сезон има по една хубава и значима роля.

Кажете ни честно – като малък точно актьор ли искахте да станете?

Чесна дума - актьор и моряк! Обичам да забавлявам и да пътувам. От време на време тези детски мечти се съчетават, когато отидем на международен фестивал.