Актрисата Балена Ланджева: Искам да науча повече хора да обичат театъра

Балена е дъщеря на режисьора Димитър (Мишо) Ланджев и актрисата Сивина Сивинова. Занимава се от малка с дублаж и дори твърди, че не помни първите си стъпки в него. Наскоро тя направи своя успех и в киното, участвайки в сериала "Белези". Музика, театър, кино, дублаж - всичко това е нейното призвание, което развива напълно сама. В момента работи във Варненски куклен театър, следвайки мечтата си да накара повече хора да заобичат това изкуство.

Срещнахме се с нея, за да разберем малко повече за магията на театъра, киното и дублажа и как всички те са променили нейния живот от малка. Ето какво ни сподели тя:

Здравей, Балена. Как си?

Здравей! Добре съм. Вече съм във Варна и чакам с нетърпение да посетя морето.

Каква е равносметката за теб след участието ти в сериала "Белези"?

Няколко пъти се опитах да си направя равносметка, откакто снимахме “Белези” и все излизаше с нещо различна от предишната. Но това, което мога да кажа е, че научих толкова много през последните 5 години, че имам чувството, че преди това съм живяла друг живот и съм била друг човек. Благодарна съм на преподавателите ми в НАТФИЗ - проф. Пашова, доц. Петър Пашов, д-р Тюлева и г-н Спасов, и дължа всичко на тях! Благодарна съм на целия екип на “Белези” за възможността и изключително прекрасното им отношение към мен! На Вальо Ганев за съветите, вдъхновението и подкрепата! На Държавна Опера Варна, Държавен Куклен Театър Варна и Държавен Куклен Театър Пловдив за възможностите и доверието. И най-вече на баща ми и двете ми баби - за всичко! Без всички тези хора и случки равносметката ми за изминалите години нямаше да е такава, каквато е!

Коя беше най-голямата ти трудност по време на снимките?

Най-голямата ми трудност беше да комбинирам заетостите си в Държавен Куклен Театър Пловдив и снимачните дни. Пътувах почти всеки ден до Пловдив и обратно на снимки - през нощта пътувам, а през деня съм на репетиции в театъра или на снимки. Беше голямо приключение! Относно трудностите на снимачната площадка - беше ми малко трудно да не се самонаблюдавам, честно се хващах как преди заснемането на сцената мисля за това да изглеждам добре, вместо за нещата, които трябва, но в момента, в който чуех “Начало” и забравях за това как изглеждам, с какво съм облечена и така.

Разкажи някоя интересна случка от следването ти в НАТФИЗ.

Интересните и забавни случки от НАТФИЗ за твърде многобройни, просто са толкова много, че така като трябва да се сетя за една, ми е много трудно. Спомням си как не спяхме, не ядяхме, как денонощието не стигаше за репетиции. Спомням си стресовите моменти - как ми се заби огромна треска в крака по време на представление и понеже бях облечена в бяло се притесних да не се оцапам в кръв пред публиката и за това вместо да я дръпна, я забих цялата в кожата си, докато бяхме на сцената. Спомням си как на моя колежка пръста на крака й се беше извадил и стърчеше над останалите й пръсти като знаме, но тя го напъха обратно в обувката си и изкара представлението до края! Спомням си как бях свалила първите 7кг в първи курс и се похвалих на проф. Савинова, а тя ми каза: “Е, че ти 107 ли си била преди?” (смее се) Истина е, че това са най-хубавите години!

Вече си част от Варненския куклен театър. Защо се насочи именно към кукления театър, имайки предвид големия си успех в сериала "Белези"?

Аз завърших актьорство за куклен театър, но школата на проф. Пашова ни е научила да се стремим да бъдем актьори, които могат всичко. Могат да играят в драматични представления, в куклени, в куклено-драматични, в мюзикъли, в киното, в дублажа.. От малка мечтая да съм на сцената. Това, което ти дава театъра, не може да се сравни с киното или каквото и да било друго. Искам да съм на сцена, искам да играя пред публика. За това продължих с театъра. Г-жа Вера Стойкова ми подаде ръка и ме покани във Варненския Куклен Театър и съм изключително благодарна за това!

От дете се занимаваш с дублажи. Каква е най-голямата трудност в него?

Дублажът не е за всеки. Това го научих с времето. Изисква се изключителна рефлективност, изобретателност и много търпение.

Успяваш ли да се откъснеш от историята на героя си или дълго време все още си "в неговото тяло"?

Неда като герой, е доста близо до мен. Не казвам, че си приличаме, но се опитах да я придърпам към себе си, моето “Аз”, когато бях тийнейджърка, но добавихме и някои качества, които начинът й на израстване е установил в нея самата. Не съм използвала “метода”, че да не мога да се откъсна от нея, не е било нужно, а и не съм толкова опитна актриса все още. Мога да кажа, обаче, че Неда ми даде стимул да съм по-смела!

Кои са последните герои, които озвучи?

Последните герои, които озвучих, са една нова героиня в сериала “Домът на Рейвън” и Мика от “Опасна Сила”.

А любимия ти герой?

Любимо за озвучаване ми беше “Шпионски бъркотии”. Агент Очи беше един от най-странните и характерни персонажи, които съм правила. Беше ми много забавно и да озвучавам една от шпионките в “UglyDolls”!

Коя е следващата ти цел и вървиш ли към осъществяването й?

Поставям си малки цели и вървя към общата, обединяващата ги! Искам да мога да използвам платформата си да науча повече хора да обичат театъра. Искам да се правят повече качествени и стойностни представления, които да възпитават вкус и отношение в публиката. Искам да спрем да определяме актьорите по това дали са учили драматичен театър или куклен. Всичко е театър. Експериментален, смесен, алтернативен, физически, куклен, драматичен. КУКЛЕНИЯ ТЕАТЪР НЕ Е САМО ЗА ДЕЦА! Това е много важно за мен! Има куклен театър за възрастни и смея да твърдя, че едни от най-хубавите представления, които съм гледала, са именно куклен театър за възрастни. Знам, че няма всичко това да се случи веднага, но ако аз съм дори едно зрънце от промяната към по-добро и не успея да я видя приживе, пак ще съм спокойна, че съм отдала живота си на това.

Интервю на Илиана Симеонова