Баба Стоянка - Желязната лейди

Тя ли? Тя е моята баба - Стоянка. Но със сигурност докато четеш тези редове ще намериш и своята баба в тях. В днешно време е модерно бабите и дядовците да отглеждат и децата, и внуците, та дори и правнуците си. Станало е практика, "защото младите са заети, трябва да работят, имат много задължения, гонят кариера". Човек ще си каже, че всички ще ставаме холивудски актьори. Айде стига! А техните баби на времето дали така са разсъждавали? Сега ли младите са по-заети? Едва ли.

Тази практика никак не е учудваща за обществото, в което живеем. Повечето млади са мързеливи, искат много, а дават малко. Но те, нашите баби, са истинските герои. Винаги биха ни помогнали и знаем, че каквото и да става, те винаги ще ни мислят най-доброто. Пък и най-добре умеят да ти мушнат петдесетачка в ръката без никой да види. Като някой дилър. Баба – дилър. Както и да е, просто чети внимателно и ако припознаеш баба си, ходи прегърни я, целуни я и й кажи, че я обичаш. За бабите това е повече от подарък.

По същество - баба ми е толкова силна и борбена жена, че понякога се чудя дали не е направена от желязо. Изключително отговорен и любознателен човек, който има огромна душа. За всеки. Буквално и на мравката прави път и в името на децата си би лишила себе си от всичко - само те да са добре. Отгледала е две поколения и твърди, че има сили за още. Как?

Дотук добре, нали? Обаче зад стоманената обвивката на баба, която аз наричам "желязната лейди" се крие изключително крехък и раним човек, преминал през какво ли не в този живот. Колко пъти сте виждали родителите и прародителите си да плачат? Не е хубава гледка, нали? Бабите са страшно чувствителни. Те се разплакват от най-малкото. Най-гадно е обаче когато ние сме причината за това. Например когато не ти е достигнало време да я посетиш, защото си страшно зает или просто си ядосан от работата, заради гаден проект. Замисли се - тя реално не е от стомана, колкото и да не ти се вярва, тя също е била ядосана, уморена и заета, но не се е отказала от теб и от това да те гледа, възпитава и да те направи човек. А след това и децата ти. Затова поправи тази грешка. Извини се и я оценявай. Докато я имаш, че после и да искаш, не можеш да върнеш времето.

Животът - той винаги е тежък, но не трябва да ни личи

Животът ми не е бил лек. Разбира се, имала съм щастието да се родя в нормално, културно и любвеобвилно семейство, но както всички знаем - до 19 години светът се гледа през розови очила. Когато трябва да бъдеш жена в истинския смисъл е трудно - да бъдеш домакиня, да гледаш деца (по мое време беше нормално едно семейство да има поне две деца), да бъдеш подкрепата до мъжа си и ангела в очите на децата си. Когато влязох в напълно осъзнатия си живот, лишен от розовите очила, баща ми почина от внезапен инфаркт, което за мен беше като да ме ударят с мокър парцал. Той беше моят герой – както всеки един баща за своето „малко момиче“. Колкото и да ме болеше, не трябваше да си личи, защото в този момент бях длъжна да бъда най-силната подкрепа на майка си. Ожених се на 19 години за изключително красив и умен мъж, който обичам до ден днешен дори и 11 години след неговата смърт. Няма такъв човек просто. Той правеше от невъзможното възможно само и само аз и семейството ни да сме щастливи. След като си отиде, аз се сринах, защото той беше моята закрила, моето мъжко рамо, от което винаги съм имала нужда. Изгарях вътрешно, но не ми личеше. Така и трябва. В очите на децата си трябва да бъдеш винаги най-силният, най-добрият. С две думи - пример за подражание. Защото когато се отчаяш, и децата ти ще бъдат отчаяни, а никой не иска децата му да страдат.

Децата - да отглеждаш значи да се лишаваш 

Отглеждането на деца в никакъв случай не е лесно, но е удоволствие и винаги, когато го правиш знаеш или поне се надяваш, че това нещо ще ти се върне един ден, когато и ти ще имаш нужда от грижи. Обичам да виждам щастието в очите на семейството си и е най-хубаво, когато то е по моя „вина“. Основна част от отглеждането е възпитанието, което освен семейството няма кой да ти го даде. За мен образованието е много важно и за щастие всички от семейството ни имат афинитет към него.

Прави ми впечатление, че младите не се интересуват толкова от образование и възпитание, а общата култура малко или много куца. Но за сметка на това изискванията са големи. Винаги съм възпитавала децата и внуците си да бъдат най-вече добри и човечни и след това да имат стимул към себереализация на основата на някакви видими качества, възможности, таланти. Никога за мен не са били важни парите. Разбира се, те са важни за изхранването, но когато са в прекалени количества те развалят човека.

Важна роля за отглеждането на децата има майката. Поне в традиционното общество с традиционни правила, в което аз съм живяла, е било така. Отгледала съм двете си деца с голяма любов и моята единствена и прекрасна внучка – с още по-голяма. Винаги казвам, че внучката ми също е мое дете, само дето не съм я родила. Ако имам правнуци - пак ще бъде така. Това е щастие, това е богатство. Бих посъвествала всички да не го пренебрегват, защото парите не могат да го купят. То е вътре във вас.

Изводът от разговора ни с баба Стоянка е, че на първо място – трябва да бъдем добри хора, а след това и да изградим самочувствие, но с покритие. Животът е тежък, но колкото и да те боли, не го показвай. В никакъв случай.

Една жена, родена в традиционно общество, в което е било нормално майката да носи отговорност за отглеждането и възпитаванието на децата си, сега се превръща в модерна жена, която гледа две-три поколения и дори има сили за още. Ей на това му се казва „желязна лейди“.

Обичам баба си, обичайте ги и вие!

Жената на Прехода, която износи всичко на гърба си

Три дни при баба - 30 дни фитнес после. Но си струва