Боби Ваклинов: 45-ият и 46-ият парламент бяха точно това - цирк

Боби Ваклинов е един от онези хора, които вероятно не искате да срещате на улицата с микрофон в ръка, колкото и да симпатизирате на предаването "Господари на ефира". Запазената му марка е да задава неудобни въпроси и да преследва до дупка или поне докато някой доброволно не приеме "Златния скункс".

Освен като журналист, той се изявява и като рапър и водещ на предаването "Алтернативата". Този сезон бе участник в предаването "Маскирания певец" и неговата маска (на цирка) бе първата, която падна.

Дали съжалява за ранното си отпадане, на какво го е научил "Маскираният певец" и подготвя ли нова песен? Нека разберем от самия него:

Боби, нека да започнем от самото начало. В "Маскирания певец" една от уликите за теб беше, че като малък си искал да станеш боклукчия. Защо точно това?

Въпреки че звучи като едно такова, устойчиво клише, мисля, че една немалка част от нас, децата на 90-те, искахме да станем боклукчии. И аз не бях изключение. Малкият ми син, въпреки че е само на 1 година и 8 месеца, също гледа с нестихващ интерес преминаващите боклукчийски камиони. Така че има приемственост. (смее се)

А след това си споменавал, че винаги си искал да станеш рапър, но в последствие записваш журналистика в Софийския университет. От къде идва афинитетът ти към журналистиката?

Всъщност заниманията ми с музика и рап предшестват тези с медиите. Още от 13-годишен тийнейджър в родния Благоевград, се изявявах в местните радиостанции. На 16 години имах възможността да стана част от първото частно радио в България – „АУРА“, студентското радио на Американския университет в България. Това отключи у мен интереса към медиите и реших да кандидатствам „Журналистика“ в СУ.

На кого за първи път връчи Златен скункс?

На Тодор Батков , през 2009г. за т.нар. „Казанска афера“.

Колко общо Златни скунксове си раздал? Помниш ли бройката?

Мисля, че за моя „мандат“ на „Повелител на златния скункс“ - 2009г. – до наши дни, са около 100. 

Ако трябваше да избереш само една своя песен, за да се явиш на важен конкурс, коя би била тя?

„Сомнамбул“ – това е една моя песен от 2017г., получи се добре. А и Диляна Попопа участва в клипа.

С какво ще запомниш преживяването, наречено "Маскираният певец"?

Страхотни емоции, всичко беше обвито в една такава вълнуваща тайнственост. С тежък костюм, който обаче не ми беше тежко да нося, а точно обратното. С още няколко интересни парчета, които бях подготвил, но нямах възможността да изпея.

Трудно ли криеше участието си във формата от своите близки?

Не беше много лесно, но покрай работа ми в „Господарите“, съм се научил да „продуцирам“ версии, които не издишат и не изглеждат като „съшити с бели конци“, така че успях.

Съжаляваш или по-скоро се радваш, че беше разкрит първи?

Нямаше да откажа да поостана още малко, защото, както вече споменах, бях подготвил още атрактивни изпълнения, но не е и голяма драма, че отпаднах първи.

Очакваше ли вкъщност някой от панелистите да те познае?

Имах някои опасения за Азис и в крайна сметка „страховете“ ми се оправдаха.

Ти спомена, че можем да приемем разкриването на маската на цирка като символика за разпускането на цирка и в парламента. Всъщност възможно ли е това според теб и как?

45-ият и 46-ият парламент бяха точно това, цирк. Всъщност благодарение на народните избраници, изредили се през българския парламент в последните 32 години, болшинството, от които, водени единствено от мисълта за келепира и неистовото желание да седнат на държавната софра, тази дума „цирк“ е натоварена с негативна конотация. А циркът е велико и вечно изкуство. За разлика от тях, депутатите. Повечето от тях ги забравяме като им свърши мандатът.

Къде е изходът?

Изходът е всички на 14 ноември да излезем и да гласуваме. Мисля, че лека-полека се очертават контурите на промяната в България.

Какво следва за теб оттук нататък? Можем ли да очакваме появата ти в още телевизионни формати?

Продължавам да бъда един от водещите на публицистичното предаване „Алтернативата“. Отделно подготвям собствен проект за Youtube. Иначе съм отворен и за други телевизионни формати, стига да са вълнуващи и да ме провокират достатъчно.

Интервю на Илиана Симеонова