Боби Вълчев – за джаза, освобождаването от стереотипите и мисията си за джаз школа за деца със заболявания

Боби Вълчев е един от дейните и известни български джаз изпълнители както у нас, така и в чужбина. От вече цели 11 години, той живее, твори и преподава джаз и пиано в Дубай, където се превръща в истинска легенда.

Завършва софийското музикално училище “Любомир Пипков”, а след това и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с две специалности – "Джаз пиано“ в Инструментален факултет и „Композиция“ в Теоретико–Композиторския факултет. Боби става и асистент професор в Майсторския клас на Милчо Левиев.

Свързахме се с него, за да разберем малко повече за любовта към музиката, борбата му със стереотипите в обществото и благородната мисия, с която се е заел. Ето какво ни сподели той:

От колко време се занимаваш с музика и как се зароди в теб любовта към нея?

Занимавам се с музика от съвсем малък. Мога да кажа, че съм закърмен с качествена музика, защото когато бях малък, баща ми имаше огромна колекция с плочи и касети и той е един от истинските виновници да заобичам музиката. Любовта към пианото идва пък от леля ми.

Кои са любимите ти джаз изпълнители не само в България, но и в света?

От българските изпълнители уважавам всички – Живко Петров (пианист), Ангел Заберски. Наистина, харесвам всички джаз музиканти – Росен Захариев (тромпетист), Венцислав Благоев, Тодор Бакарджиев, Камелия Тодорова, Силвия Казасян.

Най-силно ме вдъхновяват чуждестранните пианисти като Хърби Хенкок. Сред вдъхновяващите ме певци са Франк Синатра, Тони Бенет, Надкин Кол, Хари Коник Джуниър, Дийн Мартин и много други.

Работил съм и с имена като Маркъс Милър, Джордж Бенсън, Клод Джей Уудс от Earth, Wind & Fire, които са ме обогатили много като човек и музикант

Помниш ли първата си проява на сцена? Разкажи ни за нея.

Първият път може би е бил в някоя от продукциите, когато бях ученик по пиано в класа на Анна Илиевска, но първият ми най-ярък спомен за изява е участието ми в БНР – тогава бях на 6 години. Пях и свирих на живо от „Студио 1“ на най-големия големия роял тогава и свирих Let it be на The Beatles. А след това имах и интервю. Беше страшно!

Албумът ти от 2016-та година е свързан с една много интересна тематика – борбата срещу стереотипите. Как ти дойде идеята за него и срещу кои стереотипи се бориш?

Идеята за албума се роди в едно заведение, в което свирихме с ….FLORENTINA TUCHEL. С нея имаме такава музикална химия, че в момента, в който тя запее нещо съвсем импровизирано, аз започвам да свиря отново чиста импровизация. Така създадохме целия албум.

Кръстихме го „Стереотипи“, защото виждаме, че все повече хора живеят в някакви рамки и стереотипи, които единствено ги ограничават. За мен джазът е свобода и ни се искаше да вдъхновим слушателите си да се отпуснат и да бъдат себе си, просто да излязат от рамките на обществото, в които ние сами често поставяме себе си. Трябва хората да се гледат по това, което носят в себе си, а не по това от къде идват, какво носят и така нататък.

Дори самият жанр на джаза е поместен в стереотип. Хората смятат, че джазът е елитарна музика, която не е за всеки. Напротив! Джаза е много смилаема музика и това, че е сложна и неслушаема е стереотип, който трябва да бъде разбит!

Кой е фестивалът, който никога няма да забравиш и защо?

Фестивалите, които няма да забравя са два – Dubai Jazz Festival през 2014 и 2015. Тогава с моята група – Trio SUSPENDERS подгрявахме Earth, Wind & Fire.

През 2015 гост на фестивала беше Jamie Cohen, на когото съм огромен фен.

Последно, няма да забравя и Джаз Фестивалът в Бахрейн през 2020-та година, на който свирих с моето музикално трио – SUSPENDERS. Хората са го измислили уникално – публиката беше в колите си и ни аплодираха с клаксони – беше феноменално!

В музиката кое е по-важно, за да бъдеш добър - талантът или репетициите?

Талантът е задължителен. Или се раждаме с талант, или не. Но за мен по-важен е трудът, репетициите. Много рано виждаме дали имаме талант и ако имаме такъв, трябва да го развиваме. За да си добър музикант, трябва да влагаш усилия, за да развиваш таланта си. Трябва да умееш да слушаш другите, да знаеш какво да направиш, защото всеки един инструмент има важна роля в цялата песен. Независимо дали свириш или пееш, или си композитор/аранжор, ти трябва да знаеш какво да направиш. Това обаче изисква много работа, много слушане и мислене, осъзнаване дори. За това и вярвам, че трудът е по-важен от таланта. Ако не се трудиш – талантът може да ти бъде отнет, а ако полагаш усилия – той ти дава все повече и повече и следователно той се развива.

Боби, имаш мечта, свързана с това в бъдеще да създадеш школа, в която да обучаваш деца и възрастни със здравословни и емоционални проблеми, болни от аутизъм. Разкажи ни повече за тази твоя идея. Защо ще бъде насочена точно към деца, болни от аутизъм?

В Дубай преподавам на много деца , но напоследък започнах и да преподавам на деца със здравословни проблеми аутизъм и на деца които трудно се справят със заобикалящият ги свят. Опитът ми показва, че това нещо им помага страшно много. Чувствам го като нещо, което мога да направя за другите. Аз не съм имал аутизъм, но като по-малък имах доста сериозни проблеми със здравето си и именно джазът ми помогна да се справя с тях. Излекувах се чрез музиката и искам да го направя и за други хора. Душата ми, сърцето ми иска да помогне на други хора. Искам да помогна на нашите талантливи деца да стъпят на световната сцена и да бъдат подготвени за международните нива и изпити , които да им отворят врати към всички световни университети и стипендии, защото нашите деца са много талантливи и не трябва за това, че живеят в България да не могат да постигнат това, което децата от Дубай или другаде по света. Искам да предам опита си на нашите деца, защото те го заслужават.

Интервю на Илиана Симеонова