Дария Симеонова: Понякога, за да се случи нещо, е нужно само да помолиш искрено

Виждали сте я различна. А понякога сте я гледали отново, но не сте били сигурни, че е тя. Вероятно това е и един от най-големите комплименти за някой актьор – да не познаят, че в следващата му роля е същият той. Ролите на Дария за кратко я поизчакаха – скоро тя стана майка за втори път. Но за кратко – очакваме я на екран и на сцена, за да я видим отново различна. 

От телевизионните ти роли си най-популярна като Наталия от „Откраднат живот“. Казвала си, че тя е с много по-високо самочувствие от теб, че ти си доста по-плаха. В какви отношения щяхте да сте с Наталия, ако тя беше реална? 

Наталия, Наталия, тази моя стара приятелка. Във времето разбрах, че Наташка (както обичам да я наричам) като почти всеки човек с много високо самочувствие всъщност вътрешно е доста неуверена и има своите лични страхове и болки. Така че най-вероятно щяхме да сме добри приятелки, тя да ми казва как да се обличам и че мога да си позволя да си „вирна носа“ малко, а аз да я изслушвам и прегръщам, когато си позволи да бъде слаба и ѝ се плаче.

Последният засега излязъл филм в България с теб е „Любен“, с известно закъснение, след премиера през миналата година в Испания, където твори режисьорът му Венци Костов. Кое е за теб най-ценното преживяване около снимките на „Любен“? 

Аз имам много малка роля в „Любен“, но това не попречи да ми се случат хубави неща около този процес. Благодаря на Венци Костов за хубавия кастинг - дълга среща, с много проби, задачи и опити. Така, както вярвам, че трябва да се правят кастинги. Другото безспорно беше срещата с Димитър Николов. Един прекрасен човек и актьор, много сетивен и чувствителен, и страхотен партньор.

В главната роля си във филма на Зорница София „Майка“, заради който пътувате до Кения. От кое най-силно те побиха тръпки, кое те стресна покрай снимките в тамошното гето Кибера? 

Нито ме побиха тръпки, нито се стреснах. Бях силно впечатлена и респектирана от всичко, което видях... Колко е пъстър светът. Колко сме разглезени ние в Европа. С колко малко човек може да бъде щастлив. Да бъдеш благодарен и да цениш, не е трудно. Просто съвременният човек е твърде вглъбен в себе си, в собствените си тревоги и желание да има, да има, да има.

Във филма участват истински сирачетата – и българчета, и кенийчета. Какво научи от тях за живота, имаше ли нещо, което откри за себе си покрай общуването с тях? 

Те са диви, оцеляващи, безумно силни. Не знам дали ако аз съм на тяхно място, ще мога да се справя и за ден. Открих, че да живея живота, който водя, е огромна благословия. Припомних си, че на света има много трагедии, но това дали те са такива, зависи от гледната точка. Припомних си, че понякога, за да се случи нещо, е нужно само да помолиш искрено.

Защо според теб хората в Африка, на фона на обичайните там бедност и недоимък, умеят да са по-усмихнати и весели от нас? 

Точно защото нямат. Многото имане е равно на много отговорности и трудности, понякога и на много проблеми. Те не са зависими от нищо материално и са свободни, леки и ценят всеки ден, защото знаят, че утре може да ги няма. Пък и смъртта не е голяма драма, тя е просто естественият завършек.

За ролята ти в „Майка“ печелиш кастинга. Кой е най-трудният кастинг, на който си участвала и какво стана накрая? 

Не мога да определя кой е най-трудният. Трудни са ми тези кастинги, при които не мога да усетя героинята, да я разбера, не мога да направя текста свой и се чувствам фалшива... Тогава обикновено никога не печеля кастинга.

Има ли роля, която много си искала, не си получила, но след време си установила, че е за добро? 

За такава не се сещам, но е имало роли, които съм получила и съм отказала, и после съм установила, че е за добро. Има и такива, които не съм получила и още ми се иска да ги бях получила.

Каква е твоята най-голяма мечта, крайна амбиция, дори фикс идея в актьорството? В какво се измерват твоите цели в професията ти? 

Чак фикс идея нямам. Аз съм малко на принципа, че колкото по-малко очакваш, толкова по-малко ще се разочароваш. Страх ме е да имам огромни мечти и амбиции, особено в актьорството, защото осъзнавам възможностите си, предвид че съм родена и израснала в България. Бих се радвала на някой хубав чуждестранен филм, но като цяло се надявам да имам свободата да избирам проектите си и да бъда част само от тези, в които вярвам.

Майка ти е завършила киномеханика и преди, докато е работила в кино, си гледала доста филми от кабината като по-малка – кой филм най-често ходеше на гледаш? 

Доста за кратко майка ми упражняваше професията си и реално имам много бегли спомени от това време. Имаше един филм с едни военни, който така се случи, че изгледах много пъти, но съм била малка и не помня кой е филмът.

А като дете фантазираше ли си, че си героиня в някой определен филм? 

Доста фантазирах като дете... Исках да бъда Покахонтас или Принцеса Анастасия, или в обратния ред. Хахаха!

С кой български и с кой холивудски актьор би била много радостна да си партнираш? 

За мен би било чест да срещна Иван Бърнев, Захари Бахаров, Даниел Дел-Люис, Том Ханкс, Шон Пен, Килиън Мърфи... Мадс Микелсен... Много са!

Коя е холивудската Дария Симеонова – онази актриса, която чувстваш най-близка до себе си като духовна сестра, като поведение, излъчване, не толкова като визия? 

Ммм... труден въпрос. Може би Кейт Бланшет.

Завършила си специалност „Детски играчки“ в Приложното. Коя е последната играчка, която създаде? И хрумвало ли ти е, правила ли си ръчно изработени играчки за своите деца?

Последната играчка, за съжаление, беше дипломната ми работа. След това ме приеха в НАТФИЗ и животът ми зави в съвсем друга посока. Хрумвало ми е да направя нещо за децата, но все не ми остава време. 

Кога да очакваме нещо ново от актрисата Дария? Появиха ли се след раждането на Ема вече покани, разговори, „опипвания на почвата“ за снимки или представления?

Да, появиха се, за моя радост. Имах малко участие в нов български сериал. Съвсем скоро ми предстои да снимам и филм. Върти се във въздуха и една идея за спектакъл... Нещата не са спрели, но да видим за кои от тях ще ми стигнат силите и времето.

Дъщеря ти вече, макар и съвсем мъничка, успя да се запознае с морето. Морето е и твоя голяма „любов“. Как предпочиташ да изкарваш времето там – един по-дълъг период основно на едно място или няколко по-кратки, на различни места? 

Наистина много обичам морето, зарежда ме, намества ме... На морето са ми се случили едни от най-красивите неща в живота ми. Обичам един конкретен залив в България и мога да прекарам там цялото лято, както правехме, когато бях дете. Обичам и да пътувам на различни места, но да са нови, да откривам, да приключенствам. Истински си почивам обаче на едно място.

А планината чувства ли се пренебрегната, или ходиш и при нея? 

Ходя, ходя, но не съм най-големият планинар. Обичам да пия греяно вино пред камината.

Споделяла си, че „някъде дълбоко в себе си аз съм още момиченце и ми се иска да се обадя на тате, и да го попитам от къде да си купя хубав кашкавал, например...“. Кога последно пък се почувства най-зряла и пораснала? 

Всеки ден се чувствам така... за съжаление. В момента съм в период, в който изпитвам силна носталгия към безгрижното си минало, когато нямаше големи отговорности, проблеми, тревоги. Скоро някой ми каза или го прочетох някъде, че човек пораства наистина, когато си отидат и двамата му родители. Е, аз пораснах наполовина и не съм уверена, че ми харесва.

Съжалявам... Много често дребните неща ни напомнят за изгубените ни завинаги близки хора. Вероятно това е още една причина да обичаш кашкавал? Под каква форма най-често: запечени филийки, пане, или? 

Обичам, да. Най-много на запечени филийки.

Синът ти Макс е на почти 6 – става ли все по-самостоятелен: да си маже филийки, да си оправя леглото? Или откакто се появи Ема, за да получи повече внимание, се прави, че вече не умее някои неща? 

Виж, той обожава препечени филийки с кашкавал, хахаха! Той е голямо момче вече и за някои неща е много самостоятелен. След появата на Ема - още повече. Трябва си малко убеждаване и преговори, но след това оправя, подрежда, къпе се, вечеря, помага... Не можем да се оплачем!

В превод от древен персийски език името ти означава „голям огън“ и „победител“. А кое би било „индианското“ ти име, което сама би си дала? 

Ха! Не знаех, че името ми значи това. Интересно... Не мога сама да си измисля индианско име, но попитах мъжа ми и той каза: Буен океан. Мисля, че можем да му се доверим, хахаха!

Назначават те за министър на майките. Какво е първото ти въведение? 

Нито едно дете на света да не расте без майка.

Какво щеше да правиш с това време, ако не ни беше давала интервю? 

Предвид колко е часът – най-вероятно да спя.

Интервю на Милен Антиохов