Диана Иванова

Диана е родена през символичната 1968-а. През 1991-ва завършва журналистика и, въпреки убеждението, че това е най-тъпата професия в България, решава да си докаже, че го може. Започва да работи във вестниците Демокрация 91 и 1000 дни. За около две-три години тя и колегите й имат усещането, че цялата свобода им се е случила. След това започва да става ясно, че не е така. „Не сме знаели нищо. Били сме просто едни ентусиасти. Малко по комсомолски."

Диана се присъединява към екипа на радио Свободна Европа в Прага по съвсем формален повод - през 1995-а радиото се мести от Мюнхен, голяма част от стария екип не пожелава да отиде на новото място. Имат нужда от хора и тя получава покана, като по този начин се оказва най-младият журналист в медията. Прага е вероятно най-важната точка в сложната житейска география на Диана. Там тя взима кардинални решения, които следва и досега. Свободна Европа и градът, като цяло, преобръщат света й - тя вижда как демокрацията се случва пред очите й. Свидетел е на появата на втората вълна неправителствени организации, тези, които идват, за да правят неща, а не да усвояват средства. Тогава в нея назрява идеята да създаде НПО в България, в село Бела речка. Всички тук я питат дали е намерила пари, тя отговаря, че не е, но знае какво иска да прави и това е по-важното. Така през 2003-та се ражда Goat Milk, за който е говорено и писано достатъчно.

През следващите десет години Диана успява - едновременно с цялата лудница по организацията на феста - да отиде няколко пъти до Куба, в резултат на което се появява Моята улица; да вземе активно участие в Аз живях социализма, заедно с Георги Господинов; да стартира с Весела Ножарова работата по създаване на Музей на ДС, от който засега сме видели само прожекции на непознатите архиви на соц мамута. Тези прожекции, впрочем, ще продължават, извадени са много нови ленти, пет от които ще бъдат показани и в Бела речка през май. Темата за Държавна сигурност влиза във втора сюжетна линия покрай обучението по групова психоанализа, което Диана започва през 2008-а в Австрия. По-късно събира няколко групи от хора с личен опит с ДС, за да приложи теорията на практика.

Последното й активно занимание е всъщност една сбъдната мечта - в момента тя завършва първия документален филм, на който е режисьор и сценарист. Работното му заглавие е Чуй.

Къде си ти в момента?
В момента между София, Бон и Бела речка. В Бон ми е спокойно и мога да работя по нещата, които си взимам оттук - пиша, работя по филма...
За какво се разказва в него?
Най-общо, има малко от историята на радио Свободна Европа, какво то означава за България, кой го слуша и защо, и кой се бори срещу него и защо. Виждаме хора, които са го слушали и за тях то е означавало много. Имаме и интервюта с хора, които са работили в ДС и са се борили срещу него, заглушавали са го. Те разказват страшно интересни неща. Успях да намеря и пропагандни филми от архива на БНТ срещу радиото. От 70-те години, от разузнавачи.
Кога ще го гледаме?
Искахме да е готов за София филм фест, но решихме да не пришпорваме излишно. Това ми е първи голям опит в документалното кино, финансиран е от НФЦ през 2012-а като дебют.
Не обичаш да правиш компромиси?
Компромисите са нужни, но е важно човек първо да си определи границите.
Каква искаше да станеш като малка?
Писател. После лекар, след това - режисьор. Надявам се, че това се случва.

А докъде стигна с проекта за групова психоанализа?
В момента стартираме в София група за хора, които имат опит с ДС. Всъщност, ние започнахме преди две години, но тогава групите бяха еднократни, а за да се случи наистина, този процес трябва да продължава във времето. Новата ни група ще продължи да се среща поне година. Тя ще е отворена, могат да влизат и да излизат хора. (Ако се интересуваш, свържи се с Диана - б. а.)
Значи и мечтата да бъдеш лекар е на път да се случи?
Аз не съм точно терапевт, няма да работя с пациенти. Идеята ми е по-скоро да бъде с обществени цели.

Според теб изчезна ли тази първа вълна от НПО-та, които идват само с цел усвояване на средства?
Тук ли? Тук не, не. Аз продължавам да се боря с какво ли не. Дори с това, че знам за някои от тези НПО-та колко нечистоплътно работят, но не мога да го кажа, защото част от тях ги познавам лично. В Прага - да, случи се, още докато аз бях там.
Връщаш ли се там понякога?
Да, макар и не често. Прага ми е място, в което дойдоха всичките тези идеи, но е и място, в което ми се случиха лоши неща - майка ми почина, преживях и раздяла. Не отивам с кеф, противоречива ми е. Прага ми е като праг.
А Куба какво ти е?
Не искам да звуча силно и да казвам, че работя за възстановяването на връзката между Куба и България. Аз просто разказвам кубински истории. И понякога участвам по някакъв начин в тях. Преди две години дори успях в почти невъзможната мисия да доведа двама кубинци в Бела речка. Да излязат от Куба изобщо, за пръв път! А от целия свят те дойдоха точно в Бела речка.

Ти как реши да се върнеш в България?
Докато работех в Свободна Европа, в един момент се усетих като блуждаещ атом, без корен, колкото и клиширано да звучи. Започнах да го търся с ясната идея, че ако не го намеря, нищо друго няма да успея да направя. Реших да не се противопоставям на интуицията, която ми каза: „Ти се връщаш, нямаш какво повече да правиш тук."
А защо в Бела речка?
Усетих, че трябва да започна всичко оттам. Като журналист си давах сметка, че цялото това говорене трябва да се свърже с личен пример. Защото в радиото на кого говоря? На някаква аудитория, която не виждам. Има едно такова самовлюбване - не знаеш до кого стигаш, дали стигаш изобщо до някого... Отделно си е пак загуба на връзка със света - сякаш познаваш целия свят, но не познаваш самия себе си.

И реши, че Бела речка е светът?
Да, тогава разбрах, че Бела речка е светът в момента, както всяко място, стига ние да искаме. В началото ми беше много трудно - хората не ми разбираха мотивацията. След това бях изненадана от бързината, с която се създаде средата, сама, ей така някак - пффффф.
Издай нещо за Goat Milk тази година.
Ще идва една невероятна германска група - акустичен квартет Quadro Nuevo. Те ще се срещнат с музиканти от региона, след което ще направят съвместен концерт на фестивала. Иначе, наскоро продължихме договора си с общината за още десет години и мислим генерални неща, например повече хора да се заселят там за по-дълго време, да започне някакъв целогодишен цикъл, имаме идеи за училище... Този фестивал се оказва най-здравото нещо в живота ми. Има общност, която вече не зависи от един човек и си живее отделно.

Какво обичаш най-много?
Да готвя. На някого.
Имаш ли любим цитат?
„Човек притежава това, което дава". Каза го един мой далечен роднина от Бела речка.

За тези и всички останали неща, с които се занимава Диана, погледни тук

Текст Веселин Трандов / Фотография Васил Танев