Димитър Кирязов от "Светът на Ванката": Успехът на "Бай Иван: филмът" беше очакван

Много хора го знаят по-скоро като Ванката, отколкото като Димитър, защото успява да внуши на публиката, че скечовете, които публикува в Youtube канала си "Светът на Ванката" са случки от действителността.

Димитър е влогър и актьор, а доста често и продуцент, и сценарист в едно. Голямо събитие за него и неговите фенове през изминалата година бе пускането на дебютния му филм "Бай Иван", който стана най-гледаният български филм и успя да оправдае очакванията на зрителите.

Повече за създаването на скечовете и филма ще разберем от самия Димитър Кирязов:

Здравей, Димитър. Как започна при теб всичко с актьорството - спонтанен избор или реализира мечта?

Здравей на теб и на всички читатели! Определено е реализирана мечта. Нещо, за което не съм спирал да мечтая от малък, много малък.

"Бай Иван" стана най-гледаният филм у нас. Очаквано ли беше за теб?

Честно казано очаквах да има по-голям успех. Малко съм тъжен, че не успя да мине Титаник по зрители, но нищо... следващия. Не, шегата на страна – очаквах да има успех. Може би не чак толкова голям, но си очаквах нещо поради ред причини. Като най-основната смятам, че е интересът към ежеседмичните клипове, които пускаме в Youtube. Щом могат те да бъдат най-гледаните клипове в България, не пречи да имаш и достатъчно много зрители и на филма си – поне такава логика следвам.

Разкажи ни повече за заснемането на филма - колко време се снимаше, идеята за него кога се появи и имаше ли някакви трудности по време на заснемането?

Всичко започно точно преди 1 година. Филмът по начало като предложение дойде от самия продуцент и режисьор Николай Павлов, който не познавах. Той виждаше потенциал в мен и в това, което правя в интернет и издири моите контакти. След като се свърза и ми обясни, че иска да направи „моя филм“, аз не бях много сигурен дали е редно да се гмурна в това. Не го приех като жизнено важно събитие и го оставих да отлежи в главата ми преди да му дам отговор. Точно тогава се беше върнал моят добър приятел Николай Кокуринков, който постоянно ми помага със сценариите на скечовете и ми сподели за нова идея, която да реализираме. В първия момент предложението му за скеч ми се стори доста мащабно и тогава осъзнах, че той без да знае предлага сценарий за филм. В рамките на месец заедно с него и моята половинка Силвия Йорданова превърнахме идеята в сценария на филма. Павлов одобри идеята, той също даде своите предложения и вече всички бяхме надъхани да го снимаме. Решихме това да се случи лятото. Целият юли го снимахме.

Коя е най-интересната случка от "кухнята" на филма?

Снимахме цял месец и когато започнахме да сглобяваме филма осъзнахме, че всички записи са повредени и се наложи да го снимаме още 1 месец. Хаха, не шегувам се. Всеки ден се случваше по нещичко, честно казано не помня, но си имаше доста интересни моменти. Имам записи на повечето от снимачните дни, които планирам скоро да пусна в интернет така, че няма да издавам повече.

Правиш и кратки скечове в своя Youtube канал. Трудно ли ти беше да направиш филм, по-дълга продукция, която изисква по-голям екип, по-голяма подготовка и несъмнено много динамика и стрес?

Честно казано, снимането на филма беше рай от към ангажимент и работа. Аз отивам на работа да бъда актьор – буквално усетих уюта. Защото в скечовете аз съм продуцент, организатор, сценарист, шофьор, уредник и на последно място актьор. А и от време на време режисьор и монтажист. Не, че Николай Гарабедян, който е зад камерата на нашите скечове, не си върши работата, ами защото понякога имам визия в главата си, която трябва да реализирам и почвам да бъда абсолютно всички неща зад скечовете. И все пак, не съм абсолютно сам – без Силвия няма как да се случи всичко това.

Скечовете от "Светът на Ванката" и филмът "Бай Иван" инспирирани ли са от лични преживявания?

Разбира се! Винаги има нотка лично преживяване или поне такова на някой близък, което се превръща в ситуация на сценка в скеч или филма, но доста пречупени през моята призма.

Само от ежедневни ситуации ли се вдъхновяваш?

О, не. В никакъв случай. Детството ми е минало в гледане на много филми и най-вече анимационни такива. Аз все още гледам. Няколко пъти ми се е случвало да седнем да пишем сценарий и в последствие да разбера, че идея за него ми е дошла от някое любимо детско. Веднага споделям за такъв случай. Преди около година пуснахме един скеч на име „Странични ефекти от ваксината“, който е изцяло вдъхновен от един епизод на „Лабораторията на Декстър“.

Имало ли е дни, в които изобщо не си се чувствал продуктивен, но е трябвало да качиш клип заради последователите ти, които го очакват. Какво правиш тогава?

На този етап доста често намирам начин да излезе нещо от мен. Мисля, че е заради желанието, което имам. Иначе има постоянно такива дни да не се чувствам продуктивен – тогава почивам, но нямам спомен да е имало дни, когато със зор да съм правил скечове. Само и само, за да има нещо в канала. В тези моменти, когато се обърна назад и си прегледам творчеството, аз ще се чувствам ужасно и не бих се гордял с него, по-добре да го няма. Затова, когато съм бил непродуктивен, съм пропускал петъците. Феновете помнят за такива моменти и се надявам да няма скоро от същите.

С жена ти Силвия имате и детенце. То е още мъничко, но виждаш ли вече актьорски заложби в него?

Със Силвия сме много горди и щастливи с нашия син, но честно казано освен пакости, друго за сега като заложби не виждаме, хах.

Би ли го подкрепил, ако реши да последва стъпките ти?

Бих подкрепил абсолютно всичко, което иска да прави. Без никакви граници. Искам един ден той да прави точно това, което обича, а не нещо, което някой му е казал, че е редно.

Да очакваме ли нов филм и кога?

И аз това се питам. Ще има ли бай Иван 2? Има ли смисъл? Дали ще дойдат пак да го гледат? Чудя се...