Елена Телбис: Нямам способността да се любувам на себе си

Талантлива и задълбочена, Елена вероятно ви е най-добре позната като енолога Елина – главният женски персонаж в сериала „Вина“. Не я пропускайте и в моноспектакъла ѝ „Prima Facie” – най-скоро на 6 октомври в „Топлоцентрала“ – и останете на дискусията след това. Не пропускайте и споделеното от нея в нашия разговор – за ниско залепения плакат на вратата, за баланса в работата, за виното и любопитството, и още: 

Някои твои колеги споделят, че не понасят да гледат собствените си участия във филми, сериали. А ти – гледаш и се анализираш ли, или се изнервяш и гасиш? 

Има неща, които никога не съм гледала. Има и неща, които съм. Трудно е човек да се гледа, защото вижда всички възможности, които е пропуснал. Аз не съм склонна да се любувам на себе си, нямам тази способност, за добро или за лошо. Добре е да умееш да гледаш с някаква отстраненост – за да можеш да разбираш това, което го правиш, върши ли работа и защо; и не върши ли работа и защо.

Мнението на кои хора в работния процес (освен може би на режисьора), а и извън него, е от много голямо значение за теб? 

Понякога и мнението на режисьора не е от никакво значение, защото режисьорът може да е слаб. Няма значение откъде идва някакво мнение или предложение – ако в него има смисъл, гледам да се вслушвам. Нямам самочувствие на човек, който си мисли, че всичко, което му е минало през акъла, е невероятно и веднага трябва да бъде направено.

Фото: Павел Червенков

В последните, да кажем десетина, години кое е сред най-важните неща, които се радваш, че си усвоила в развитието си на актриса? 

Не съм го усвоила май още. Балансът между това по най-добрия начин да си вършиш работата, опитвайки се да си максимално отдаден, обаче без това да е на живот и смърт. Понякога усещам, че съм склонна до такава степен нещо, което правя, да ми е важно, че забравям, че става въпрос за игра.

Провеждате дискусии с публиката на моноспектакъла ти „Prima Facie”, засягащ насилието над жените. Ще има ли и други активности, свързани с темата и представлението?

Би ми се искало тези разговори да се случват след всяко едно представление. Би ми се искало тези разговори да се състоят и на местата извън „Топлоцентрала“, където ще се играе „Prima Facie”. Имаме и разни други идеи и желания. И до тях ще стигнем.

Какво да очакваме от теб за новия театрален сезон? 

„Дишай“ в „Сфумато“; „Prima Facie” в Топлоцентрала; и в Театър 199 (б.а. - в „Заешка дупка“ и „Мери Джейн“) – това са нещата, които продължават през този сезон. Продължават и разговорите след „Prima Facie”, за щастие. Още на следващото представление, което е на 6 октомври, в „Топлоцентрала“, с д-р Благородна Макева (б.а. - с 25-годишен стаж в системата на МВР, първата жена в историята на българската полиция на поста заместник-директор в Главна дирекция „Национална полиция“, д-р Макева се занимава основно с каузи, свързани с борбата с домашното насилие), която е невероятен професионалист. Аз съм много щастлива, че може да дойде и да говори по темата. Модератор ще бъде Олга Минева, която е основател на (б.а. - фондация) „Emprove”. И, за щастие, Вила Мелник, които са големи приятели и другари, също ще бъдат с нас, защото разговор с вино е по-добре от разговор без вино.

Фото: Марияна Петрова – Мамури

В моноспектакъла "Prima Facie"

След двата сезона като енолог в сериала „Вина“ какви са сега твоите взаимоотношения с виното? По-скоро се сближихте още или малко си поомръзнахте?

Категорично мога да кажа на мен кое ми харесва и кое не ми харесва. Важно е човек да усеща и разбира какво е това, което пие. А не да консумира нещо, просто защото се е оказало в чашата му.

Имаш увлечение и в писането, създаването (като пиесата „Боклук“ например). Има ли жанр, който повече те влече в киното, като потенциален сценарист? 

Не знам дали съществува такова нещо като чист жанр, така че в този ред на мисли – нямам си любим такъв. Това, което знам до момента, е, че е добре човек да пише и да се занимава с неща, които искрено го вълнуват, които разбира и познава.

А на кой филм би искала ти да си измислила историята?

„Баншите от Инишерин“.

С какъв тип човек би ти било кошмарно да изкараш няколко часа в заседнал асансьор?

Няма такъв, аз съм много любопитна.

Като дете имала ли си прякор, който е останал и след това?

Ние сме три деца и аз съм най-малкото. И още от дете вкъщи ми казваха Малкото и така до днес. Малкото.

Сестрите ти Мария и Боряна също се занимават с изкуство. В какво извън тази област трите в екип бихте били изключително добри?

Не знам. Ние генерално сме си добър екип трите, така че, каквото и да ни дойде на акъла, мисля, че няма да ни се опре.

Правили ли сте беля, в която сте участвали и трите?

Да, имаме една такава беля, преди сто години. В караницата счупихме една врата и по възможно най-малоумния начин залепихме един плакат, за да не си личи че сме направили дупка – който плакат се падаше малко над прага, място, на което е нетипично да има плакат. И веднага бяхме хванати, разбира се. С хилене приключи всичко.

Кои плакати се задържаха най-дълго по стените в стаята ви? На Леонардо ди Каприо?

Нямахме плакати, но си спомням, че имахме много картички. Откъде сме ги взимали – не си спомням, може би от списания. Имахме страшно много с Боряна, Мария е по-голяма, страшно много картички на Бекстрийт бойс и на Спайс гърлс. Просто това беше някаква страшна ценност.

Кои са личностите, на които най-много се възхищаваш? Една от тях е Ивайло Христов, кои са другите?

И нея съм я споменавала – Светлана Янчева, с която ни свързва вече дългогодишно приятелство, неведнъж сме работили заедно. Това е човек, който буди у мен възхищение. Сега тя, ако е тук и ме чуе, че го казвам, веднага ще ме санкционира или ще ми се изсмее. Това е човек, не само изключително талантлив – това е безспорно, няма какво да го коментирам и да го оценявам, но и с много солиден характер. Много ми харесва, че е безкомпромисна и съумява да си отсява работните ангажименти, да работи там, където има смисъл, а не ей така, защото идва следващият проект, поредното нещо.

Фото: Иван Дончев

В "Мери Джейн", постановка на Театър 199

Името „Елена“, от старогръцки, има различни значения – като „светлина“ и „избраница“. Каква, дори и мъничка, „светлинка“ би искала да си ти за хората, какво вдъхновение да носиш, било като актриса, режисьор, драматург? Нали всеки в областта на изкуството се радва, когато види, че действа вдъхновяващо на някого?

Радостно е, когато видиш че нещо, което си направил, е повлияло на някого. Толкова.

Коя световно известната актриса усещаш близка до себе си по някакъв начин?

За близки не знам. Но ми харесват. Франсис Макдорманд, Ема Томпсън, Оливия Колман. Доставя ми огромно удоволствие да им слушам интервютата. Нямат претенция за каквото и да е и са адекватни и нормални хора извън това, че са световни звезди. Или поне така ми се струва.

Какво щеше да правиш с това време, ако не ни беше давала интервю?

Аз напоследък нямам никакво време, така че сигурно пак щеше да е нещо, свързано с работа. Щях да монтирам. Защото допреди интервюто това правих.

Фото: Симон Варсано

В "Заешката дупка", постановка на Театър 199

Монтираш ли?!

Да. Монтираме пилотен епизод на един сериал в особен жанр – mockumentary. Това е проект на един дипломирал се преди 4 години клас на моя професор (б.а. - Ивайло Христов). Те са много задружни, продължават да се заедно и да работят и да правят представления и какво ли не. Сдружението им се казва „Суматоха“ и са супер талантливи, спечелили са финансиране за пилотния епизод, написали са си сценарий. Поканиха ме да съм режисьор на епизода. Много хубаво се работи с тях.

Интервю на Милен Антиохов