Главните актьори от "Екшън": Кино адреналин и смях до сълзи!

Новият български филм "Екшън", сатира на кино индустрията, ще излезе по кината на 31 януари 2020. За да разберем повече за лентата, режисьорски дебют на Радослав Илиев, си поговорихме с тримата главни актьори - Пламен Димов, Петър Петров и Милко Йовчев. Те ни разказаха как са били избрани да участват, а също за персонажите си и защо трябва да гледаме "Екшън".

Каква беше първата ви реакция, когато прочетохте сценария?

Пламен Димов: Викам си: "Я, чакай, чакай... То много приятно... Я пак да го прегледам!".

Петър Петров: Казах си: "Хм... интересно!" и повдигнах вежди.

Милко Йовчев: Леко ме е срам, но при най-първото четене на сценария, по-точно на трийтмънта, си казах: "Боже, дано не е насериозно всичко това...". Толкова абсурдно звучеше на първо четене. После се освестих и разбрах, че говорим за пародия и нещата си дойдоха съвсем на мястото.

Как премина кастингът и какво се изискваше от вас, за да получите ролята?

П. Д.: Най-приятният кастинг, който съм провеждал. Хората айляк, материалът "вкусен", ония двамата мотивирани... Как да не се изкефи човек!

П.П.: Кастингът беше оспорван. Имаше доста кандидати за ролите и май до последно не беше сигурно кой ще играе. Не съм сигурен дали нещо конкретно се е изисквало от мен, гледах да давам свобода на въображението си и да опитвам различни неща... и да се забавлявам!

М.Й.: Кастингът беше в няколко етапа, сигурно поне 4-5 пъти ходих. В началото не ми пукаше, ходил съм на стотици кастинги и свикнах да не го приемам на живот и смърт. Но с всяко следващо отиване все повече ми се искаше да пробвам точно нещо такова. Което вероятно ме правеше все по-вдървен на всяко следващо прослушване. Мисля, че ако имаше още 1-2 кръга, щяха да дадат ролята на друг.

Разкажете за персонажа си - какво ви харесва в него, как се подготвяхте за ролята му?

П.Д.: Кой знае каква подготовка не съм му удрял. Ролята си е забавно написана и се доверих на колегите! Какво е станало, вие ще кажете.

П.П.: Харесва ми, че е първичен, смел и, че истински си вярва... като при децата. Колкото до подготовката, тя е въпрос на добър прочит и добро партньорство. Имах късмета да си партнирам с много интересни актьори и до голяма степен нещата се раждаха от само себе си. Доста импровизирахме.

М.Й.: Дани е супер готино момче, опитва се винаги да оправи бакиите на другите, да ги накара да се чувстват по-добре, да помогне. И същевременно си е мечтател, мека душа, която постоянно е епицентърът на събитията, без да го иска. Не съм се готвил по определен начин. Опитах се да откроя за себе си логиката на персонажа, а по време на снимките да му бъда верен.

Бихте ли разказали някоя по-заплетена ситуация от снимачната площадка?

П.Д.: Оле, да ви призная нищо заплетени и драматично не помня... Само смях и хубави емоции. Дано си проличи.

П.П.: Не мога да се сетя.

М.Й.: Имаше не една и две случки... Все пак филмът е "Екшън". Спомням си как с Пешо, който играе Крис, трябваше да караме едно спортно Audi с бясна скорост по мокрия булевард "Вапцаров" и как за секунда изгубихме контрол и вече си представях най-нелепите заглавия във вестниците на другия ден. В друга ситуация пък трябваше да ме прострелват, пък шашката гръмна по-рано и аз много смешно все едно се оказах прострелян на забавен каданс. Ей такива едни.

Тъй като жанрът е екшън-пародия, вероятно сте попаднали в онази ситуация, в която на всички изглежда че хуморът е уж най-лесното нещо, а той е поне толкова сложен, колкото драматичните роли - какви са актьорските ви стратегии, за да градите подобни образи?

П.Д.: Хубав въпрос! Беше важно за нас, че когато прекалявахме със смешките, което беше периодично, много ясно и елегантно Радо ни казваше, че сме тръгнали по посока на това да "играем смешно". Това е сериозен автогол за комедиите. Дано е успял да хване всички подобни забежки!

П.П.: Това е въпрос за хора с повече опит от мен, имам много още да уча. Истина е, че комедията не е "по-лесен" жанр, особено когато е на високо ниво. Пък и всички сме гледали лоши драми. Жалко е, че от много години насам в България се набляга здраво на халтурата и тъпите смешки в телевизионните предавания и сериали. Трябва по-често да се сещаме за Чаплин и Кийтън.

М.Й.:  Да играеш в комедия е по-сложната актьорска работа според мен. Всеки добър актьор е намерил механизмите, с които да предизвиква истинска драматична емоция. Докато при комедията отиваме в съвсем различна територия. Изисква се особена дарба, за да си истински смешен. И точно в този жанр най-много се открояват наистина добрите актьори от, да кажем, средно-добрите. Няма нищо по-тъжно от актьор, който се напъва да бъде смешен. Това се опитвах да избегна - максимално честно и колкото-толкова. Не знам дали съм се справил напълно.

Ако трябва с няколко кратки думи да подканите публиката да гледа лентата, кои ще бъдат те?

П.Д.:  Колкото и да е клиширано - такъв филм наистина няма в България! Заповядайте.

П.П.: Има вероятност да ви хареса, гледайте я.

М.Й.: Елате да гледате един нетипичен български филм, направен с любов, усмивка и открито сърце.