Хореографът Жана Пенчева: Мисля, че танцът все повече се еманципира и в България

През последните години Жана Пенчева е част от различни независими хореографски проекти, а в рамките на тазгодишния ACT Фестивал, тя представи “Six Love Songs”, един концерт, който се явява като резултат от сътрудничеството между музика и танц, провокирано от идеята, как може да се визуализира провалената любов. След като взриви сцената на ДНК на 23-ти отктомври, успяхме да си поговорим с Жана за осъзнатостта, новите пространства, любовта и състоянията през погледа на хореографския подход. Успяла ли е да създаде асоциативно пространство за въображението на публиката, за да може тя да усети нюансите на любовното чувство, за всичко това четете по-долу.

Хореографският концерт “Six Love Songs” е направен заедно с музиканта Цветан Момчилов. Как се спряхте на него той да създаде 6-те любовни песни, с които е подплатен спектакълът?

През 2018-та в рамките на фестивал “Moving body” във Варна бях поканена да взема участие в 3-дневна артистична резиденция, която беше насочена по-специално към сътрудничеството на музика/звук и танц/движение. В този контекст се запознах с Цветан Момчилов. Практически организаторите на фестивала са се спрели на нас като потенциални сътрудници, което създаде възможност за зараждане на концепцията около хореографския концерт. Мисля, че Цецо доста ми допадна като начин на работа и предложенията, които правеше около моите хореографски желания. А и двамата имахме ясна насоченост, че искаме да опитаме нови подходи и инструменти на работа в този перформативен контекст и да изследваме взаимодействието на тези две медии, с които работим и така се насочихме към разглеждане и работа с формата на концерта. По-късно в процеса като консултанти се включиха и Дарио Дамас - драматург и Ралица Тонева - визуален артист.

Беше ли предизвикателство да засегнете темата за провалената любов и да я облечете в красив танц и прекрасна музика?

През периода на своята реализация Six Love Songs претърпя своите промени. Фокусът ми много повече се насочи към работата около този форматен концерт и как всъщност мога да го разглеждам и предложа през хореографския подход.

В Six Love Songs наблюдавам концепцията за пропадането на любовта, която е поетично разглеждана и в същото време доста нереална. Не съществува провалена любов, тя всъщност любовта винаги си я има. По-скоро личностите са тези, които създават трансформациите на това чувство и появата на грешките, които водят до пропадане. И в грешките основно виждам пространство за развитие и рефлексия, т.е. те те водят към осъзнатост. И всъщност се оказва, че и към по-потенциални пространства.

Мисля,че и движенческият материал, и музикалният дизайн на този концерт обслужват идеята на поп културата и нейните фигури - това, което е леко достъпно, което те привлича и бързо го поглъщаш. И има възможност да остане незавършено, незадоволено. Желанието ми е да създам асоциативно пространство за въображението на публиката, където те да могат да усетят различни нюанси на това чувство.

Болката не е особено красиво чувство. Вие пред какви трудности се изправихте, правейки хореографията, за да пресъздадете палитрата от сблъскващи се психологии?

Аз не определям чувствата като красиви или не. Ами като съществуващи и част от нашата същност. Като хореограф работя с различни концепции, идеи, перспективи. Болката е една от възможните. В Six Love Songs тя е в едно поетично пространство, в сигурна зона да е такава каквото е, но не задължително негативно преживяване. Част от процеса на всеки човек.

А Six Love Songs e доста свързано с трансформацията на моята личност на различни нива, не само в контекста на болка и любов, ами и като артистична работа и посока на интереси като автор.

Как се развива танцът в България и считате ли, че той стои сякаш в сянката на другите изкуства?

Не мисля, че стои в сянка. Той се заявява адекватно и през последните години все повече събития се случват, които го развиват и в България . По стечения на обстоятелствата не е бил подкрепян особено през годините, съответно има и нужда да се работи в посока на развитие на публиките на това изкуство. Мисля, че танцът все повече се еманципира и в България и е ясно, че се определя като значима, динамична и влияеща форма на изкуството. Всички действащи в тази сфера стават все по-активни, което води и до все повече резултати и постижения. Тенденция е и повече реализация в международни проекти и сътрудничества.

Разбира се, ако говорим в посока на разбиране, подкрепа и реализация на това изкуство през институциите в България, които финансират съвременен танц, хореография и пърформанс, там все още има доста работа, за да настъпят по-категорични промени, за да се диференцира танца и хореографията като самостоятелна форма. Голяма част от действащите в тази сфера са т.нар. артисти на свободна практика, а реално в България условия за развитие на такива в дългосрочен план няма. И това създава трудности за планиране и по-широки действия.

Какво предстои за Вас като артист? Имате ли вече нови идеи и ако не е тайна, бихте ли споделили с нас?

През ноември в Любляна продължаваме работата около dragON, последния артистичен проект на Steam Room, чийто автори сме Александър Георгиев (МК/БГ), Дарио Дамас (ИСП/ШВЕ) и аз. Това е основен фокус на нашия екип за периода 2018-2020 г. В рамките на почти месец ще довършим тази сценична работа, където нашите домакини и ко-продуцентите на проекта Номад Словения са организирали и публично представяне на Жива фестивал. Също така, в края на декември ни предстои представянето dragON и на фестивал в Tenerife. Премиерата за България ще се случи февруари/март и съвсем скоро ще имаме по-точна информация. dragON е ко-продуциран и от Гараж Колектив и Брейн Стор Проджект, като част от прогрaма на Life Long Burning.

На 29-ти ноември ще можете отново да видите Six Love Songs на сцената на ДНК-пространство за съвременен танц и пърформанс.

През декември ще бъда част от изследователски процес, по време на друга артистична резиденция в Стокхолм, в новия проект Co-series на Александър Георгиев.

През 2020 г. очаквайте в София програмата ГОРЕЩА стая за публики, която организираме със Steam room.

Защо е важно театърът да е свободен?

Широко погледнато, няма как изкуството да не е свободно, така то диша, въздейства, променя и движи.

В същото време свобода звучи като понятие, което не е много ясно какво е. И кой как го разбира? Свободата носи много отговорности, не е нещо, което някой ти дава. Ти трябва да се научиш да ги носиш тези отговорности и това ти дава свобода. Трябва да си проактивен и да се действа.

Както казах, в България няма разработени механизми, които да развиват артистите на свободна практика, което обърква и така не е много ясно на самите артисти, как да работят със свободата и как да е в тяхна полза. Институциите трябва да подкрепят и да започнат да разбират тази форма на съществуване. Така самите ние като артисти ще се еманципираме много повече и изкуството, което правим, ше влезе в други разбирания за свобода.

Какво от независимата сцена у нас е “все по-топло”?

Следя предимно сцената на съвременния танц, хореография и пърформанс и случващото се там. И мисля цялостно става все по-топла ситуацията. Интересно ми е развитието на Топлоцентралата и като цяло желая по-широки възможности за работа с пространствата, където представяме и създаваме нашите продукции, в София, Бургас, Варна, Пловдив.

Китодар Тодоров: Нуждаем се от повече любов и по-малко его и страх

Стефан Вълдобрев: Следвам интуицията си. После я разбирам