Яна Петкова

Не съм чедо на винари, но вкъщи винаги се е пиело вино. Учех в техникум по биотехнологии, където ни преподаваха и как се прави хляб, бира, сирене. Стана ми интересно как така едни дрожди ядат захар, пък плюят алкохол, и така.

После имах гадже австриец. Бях му на гости и той каза: „Ела сега да пробваш едни австрийски вина", а аз му се изсмях. Но опитах едно и млъкнах. Върнах се вкъщи и започнах да търся къде да се образовам по темата. Така намерих Wine and Spirit Education Trust, но по онова време все още имаше визи за Лондон, така че отидох да уча във виенския клон.

Преди това обаче завърших икономика в България - изключително губене на време. Междувременно се явих на конкурс за стюардеси и ме приеха, но знаех, че ще летя само докато завърша. Работех от май до октомври, а зимата ходех на лекции и се веселях, защото печелехме доста добре. И, разбира се, четях много за вино.

През последната ми година като стюардеса видях, че в някакъв дубайски фрийшоп продават Chateau Latour, което е сред петте епохални марки в света. Бутилката струва по 300-400 евро, а там беше намалена на 100 долара. Купих си една, както и чаша, с която да я изпия, скрих се от колегите, прибрах се в стаята и си помислих - явно е време да си сменя професията. Това беше моментът на щракването.

Александър Дюма е казал, че сокът от едно лозе в Бургундия - Батар-Монтраше, трябва да се пие на колене и със свалена шапка. А аз много четях Дюма и не ми излизаше от ума, че това трябва да се опита (смее се).

Навсякъде вкъщи има бутилки, пъхам ги дори между книгите, но чак колекция - не. Имах всъщност, но миналата година с приятели започнахме да я изпиваме - Château Haut-Brion от 89-а, Chateau Latour от 75-а и т.н. (свива рамене) Откъде да знам - утре може да ме блъсне кола.

Заобиколена съм от много сладки колеги. Късметлия съм по отношение на хората, с които работя в Di Vino. Това са десетина човека, които искам да видя и след работа. Най-дивният купон, на който се смяхме заедно, беше, когато пихме едни много скъпи вина и дойдоха приятели, които нищо не разбират от тях.

Хубавото вино не трябва само да се пие, то трябва да бъде обсъдено. Тръгваш от него и скачаш на други теми, и е прекрасно начало на разговор, и винаги крие история зад гърба си.

За интересните вина, като за интересните хора и книги, се чуват жестоко поляризирани мнения.
Дегустирам от толкова години и знам, че нищо не знам. Както и че абсолютна истина няма.

Забелязала съм, че френските вина се пият от тези, които имат претенции. Както ми каза един клиент: "Моето момиче, идва момент, в който колата трябва да е немска, а бутилката - френска" (смеем се дружно). Те харесват бордото. Бургурдското се пие от истинските любители или сноби, но за него се искат пари, защото е по-скъпо. Пино ноар избират онези, които съвсем са вдигнали нивото. Това са хора със средства, но образовани и интелигентни.

Българинът е южен тип и обича да го удари нещо силно, затова предпочита чилийските.
Мъжете не са по шампанското и розето, защото минават за женски питиета - такъв е българският генотип. Но Париж е пълен с хетеросексуални мъже, които си поръчват и двете.

Сега е идеалният момент да откриеш виното у нас. Има голям прогрес в качеството на българското, има много внос, а и цените са паднали. Но все още минава за лукс, а и кризата ни върна години назад.

Моят съвет е: когато купувате в България, трябва да се водите от факта, че няма такова под 5 лв., което да е от грозде. Смятам, че на 7-8 лева стъпват първите хубави вина. След цената консуматорът трябва да се ръководи от едно-единствено нещо - дали му е вкусно.

От българските изби препоръчвам Катаржина, Енира, Санта Сара, Каста Рубра и Тера Тангра, а Логодаж е сред най-любимите ми. Много интересни вкусове има от Северна България - Канов Винярд, изба Боровица, а на юг са Ямантиеви и първата българска винарна в процес на сертифициране за био вино Light Castle от Ивайловград. Да не забравя и новата във Варна, която също е доста любопитна.

Добрите селекции в София са в Павилион, където работят с различни вносители. С удоволствие пия вино и в Pastorant, но в Local и в Butchers също имат приятна карта. Тези в Скара бар можеш да опиташ само при нас - внасям ги от Южна Франция.

Когато хобито ти е работа, е хубаво от време на време да се отваряш. Затова след дълги години се върнах към фехтовката. Така срещам хора, които нямат нищо общо с професията ми.
Фехтовката е като ездата - има стратегия, работи се по схеми. И носи невероятно интелектуално удовлетворение.

Мога да съм на вино непрекъснато.
Последно пих нещо друго... (замисля се) Чакайте сега, че не си спомням (смее се). Сигурно веднъж в годината ми се допива нещо друго и това обикновено е коктейл - Маргарита например.

Най-рано съм отваряла бутилка в 9:00 сутринта - по време на лекциите за дегустация. Иначе в рамките на приличието е да седнеш на обяд в 12:00 с чаша вино, както правят французите и испанците.
Трябва да се внимава къде точно е границата. Винаги стигаш до неволното „Чакай сега - аз мога ли без алкохол?", а после си казваш - е, виното не е алкохол, а култура (смее се).

В София не ми достига културен живот като цяло. Отвориш ли културния афиш на една европейска столица, виждаш 100 неща, които да правиш. А тук ходим да ядем и да пием. Липсва ми и свестен бар, където да има нормална селекция от три вина.

Никога няма да се уморя (категорична е) да уча, а тази година имах и няколко добри житейски уроци. В края на краищата разбрах, че мирът и конструктивността в човешките отношения са много важни, вероятно защото скоро ставам на 40.

Ако не се занимавах с това, може би щях да превеждам книги (правила съм го) или да имам книжарница. Много се радвам обаче, че открих виното.

Форумът DiVino.Taste е тази събота и неделя (19 и 20 ноември) от 10:00 до 18:00
във Военния клуб. Курсовете на Българската винена академия, в които участва и Яна, започнаха наскоро, но още можем да се включим.
Личният й блог е на jannii.wordpress.com

Фотография Васил Танев