Jeremy

"Като малък никой не разбира какво значи "Изкуството иска жертви". След няколко години работа по песните, албума и всичко около Jeremy?, вече съм много по-наясно," обяснява ни фронтменът Ерсин Мустафов, докато си казваме наздраве в движение и търсим сянка, за да допием студената бира в ужасяващо горещия ден. Само преди 3 дни Jeremy? се завърнаха от първото си участие на най-големия фестивал в Югоизточна Европа Exit, с което завършиха един особено силен месец. В рамките на някакви си 4 седмици, те издадоха едноименния си дебют, три пъти свириха преди Queen + Adam Lambert (два от които - извън България) и изобщо присъстваха настойчиво във всички медии наоколо, промъквайки се подмолно като тема за обсъждане дори в груповите ни чатове във Facebook. Не се съмняваме, че за да постигнат всичко това, те са правили нужните жертви, които обаче не могат да ги спасят от всевъзможните упреци и "обикновен Интернет хейт", срещащи се поне толкова често, колкото и похвалите, следвани от удивителни знаци в тяхна полза. Започваме разговора с Ерсин и втория китарист на бандата Ташо Колев точно с този въпрос.

В момента няма друга българска група като Jeremy? - защото никой наоколо не е безразличен към вас. Което означава, че половината хора ви плюят, докато другите говорят за вас като за новите Kings of Leon.
Ерсин: И това е най-якият показател. В началото се притеснявахме, че цялата обратна връзка е положителна. В един момент почваш да си мислиш, че това е абсолютно нереално. Когато се появиха и хората, които казват, че Jeremy? не им харесват и обясняват защо, нещата станаха по-истински. За всеки артист е важно да има критика, добре е да можеш да се видиш през очите на друг.
Ташо: Приемам всяка градивна критика като добър съвет. Ако е само омраза, просто я игнорирам. Даже понякога ми е приятно и смешно, когато срещна крайни и агресивни коментари.

Преди 2 години например ви сочиха с пръст, защото свирихте главно кавъри.
Ерсин: Но дори тогава представяхме на живо авторска музика. Кавърите, които свирихме през годините, никога не са били продиктувани от очакванията на публиката, а изцяло от нашите интереси. Това са песни, които харесваме и искаме да интерпретираме на сцена. Преди години свирихме едно парче на Franz Ferdinand и май никой в публиката не знаеше какво е то - мнозина даже си мислеха, че е наша композиция.

Как се промени реакцията на публиката, откакто почнахте да свирите повече ваши парчета?
Ташо: Това е едно от най-приятните неща, които успяхме да видим през последните години - как се променя нашата публика. Различното днес е, че имаме истински фенове. Все по-често виждаме хора, които познават нашите песни, реагират бурно на тях, пеят ги.

Прави впечатление и още нещо, което е абсолютно непознато за местните инди рок групи - зад всяка ваша крачка стои и малък екип, воден от мениджъра на бандата.
Ерсин: Просто когато тези условия не са налице, често много талантливи групи не успяват да надскочат най-близката си среда и след оптимистичното начало просто изчезват.
Ташо: Винаги сме се стремили нещата да се случват точно по този начин - да сме истинска, професионална група. Радвам се, че това си личи.

Забелязвате ли вашето професионално отношение към записите, клиповете и лайв изявите, да се отразява на сцената като цяло?
Ташо: Мисля, че да. Сигурен съм, че има и много други хора, занимаващи се с инди рок, които се надъхват, виждайки успехите на нашата група и нейното професионално отношение. Разбират, че има смисъл да продължават да свирят и да композират.
Ерсин: Надявам се младите български групи като Nu/ANCE, Hayes & Y, Bears And Hunters и Dead Man's Hat да останат заедно и да гледат напред, без да ги притеснява нищо. Смело и безотговорно!

Като говорим за успехи, не ви ли се завърта главата от всичко, което ви се случи през последния месец?
Ерсин: О, завърта се! Но усещането е много приятно. Последният месец ни вдъхва много надежда за бъдещето. Натрупахме опит, който е безценен. Отговорихме си на много въпроси и сме готови за по-големи предизвикателства.
Ташо: Всяка група трябва да знае как да прави шоу на голяма сцена и то трябва да е правилно подредено - да бъде различно от клубните концерти, да има силно начало, пик и да завършва правилно. Можем да кажем, че вече ни се получава и с всеки голям концерт, който правим, изглаждаме концепцията.

Свирихте преди Queen + Adam Lambert на концертите им в България, Полша и Румъния. Къде беше най-яко?
Ерсин: В Полша се получи брутално добре. И то въпреки притесненията ни да излезем пред аудитория, която никога не е чувала за нас и чака една съвсем друга група. Реакцията на хората беше страхотна - любов от пръв поглед, което за първи път ни се случва.

Как се справихте с притеснението да свирите за първи път пред толкова голяма аудитория?
Ташо: Бяхме доста уплашени, разбира се. Но това продължаваше до последните 5 минути преди всеки концерт, когато започва надъхването. Тогава се събираме като отбор спортисти и започваме да викаме, колкото можем по-силно. Осъзнаваме, че излизаме да направим нещо заедно, а групата е по-силна от сбора на единиците.

Албумът ви се появи преди месец и ни изненада приятно с обложката си, която всъщност е картина на покойния Кольо Карамфилов. Май никоя друга българска група не може да се похвали с нещо такова...
Ташо: Доколкото знам, Кольо е имал доста приятели музиканти, така че просто никой не се е сетил да го помоли за нещо такова. Във всеки случай, ние бяхме първите.
Ерсин: Можехме да минем тънко със снимка на групата, пейзаж или друга такава глупост, но искахме обложката да отговаря на качеството на записите и на старанието, което вложихме в писането на песни. Хрумна ни да ползваме нещо на Кольо и се свързахме със сина му - Росен Карамфилов. Не му трябваше много време да се съгласи и само след 2 дни единодушно избрахме картината, която най-добре пасва на нашия дебют.

Докато си купувахме бирите преди малко ви чух да обсъждате и втория си албум.
Ерсин: Ами, да. Писането на музика при нас никога не спира, но се получава най-добре, когато сме на път. А сега е такъв момент - започна нашето фестивално лято. Имаме посока, много идеи и само чакаме да минат всичките ни концерти, за да започнем да правим демо версии на парчетата в студио. Надяваме се в началото на следващата година да имаме ясна дата за издаване.

Не се ли будите нощем, уплашени от синдрома втори албум - тоест че няма да съумеете да направите достойно продължение на силния старт?
Ташо: Хаха, чак пък толкова...
Ерсин: Мисля, че няколкото големи концерти, които минаха ни заредиха силно и много ще повлияят на настроението на втория албум. Дори го чакаме с нетърпение, не ни е страх.

Jeremy? свирят във Варна, клуб Menthol на 29 юли
Едноименният им дебют може да бъде намерен в книжарници,
музикални магазини и клубове, както и онлайн от iTunes и GooglePlay

Текст Псевдомаврикий / Фотография Славея Йорданова