Каскадьорът Илко Илиев: Не търся адреналина, а по-скоро удоволствието от движението и цялостното приключение

Животът му е една безкрайна екстремна каскада, а второто му ВКЪЩИ е Витоша - така красива и необятна, но и толкова непредсказуема. Като него. Опасните спортове са негова работа и начин на живот. Илко дори си почива, правейки каскади, изкачвайки високи върхове или летейки. Практикува редица спортове като фрийрън, парапланеризъм, сърф, сноуборд, кайтсърф, а в киното работи като каскадьор, хореограф и оператор и има над 15 спечелени дрон филм феста.

Нека разберем малко повече за Илко Илиев и неговия живот "като в екшън филм" от самия него:

Здравей, Илко. Как се запали по екстремните спортове?

Не мога да конкретизирам момент на “запалване”, но ако тръгнем от ранното детство, първи източници на вдъхновение ми бяха Костенурките нинджа, Екшънмен, Спайдърмен и всякакви такива. Постепенно във времето интересите се заменят с други подобни, наслагват се и предполагам накрая се получава нещо като това, което съм.

Кога си изпитвал чувството на най-висок адреналин?

Не търся адреналина, а по-скоро удоволствието от движението и цялостното приключение, свързано с това да стигнеш до определено място и момент. Дали това ще е да се покатериш на дърво, да тичаш в дъжда, да летиш с парапланер или да скочиш от хеликоптер, няма никакво значение. Силата и стойността на момента я определяме сами за себе си. Така че не мога да определя момент на най-висок адреналин. Често хората свързват адреналина със страх. За мен не е така. Да те е страх означава, че си объркал нещо, че нещо ти е неизвестно или че нещо не е както трябва. Това единствено може да се случи при липса на подготовка или при безрасъдие. Естествено винаги има известна доза полезен страх, но той граничи повече с еуфория, смесена с вечното чувство на съмнението дали си преценил всичко, дали си достатъчно подтовен, дали си проверил всеки един детайл.

Имало ли е момент, в който те е било страх и кога е бил той?

Може би най-стреснат бях по време на един полет непосредсвено след авария, която си самопредизвиках във въздуха и си паднах в крилото. По време на случката бях в перфектно самообладание. Но следващия полет, един час след това, беше доста стресиращ. Забавно работи човешкия мозък.

Занимаваш се с фрийрън и парапланеризъм. Ако трябваше да избираш между двете, какво би посочил и защо?

В момента клоня основно към парапланеризма. Фрийрънът ми помага доста в него, тъй като ми маха бариерите, които бих имал от притеснение при приземяване или като цялостна координация. Контузиите при парапланеризма се случват на излитане или при приземяване. Съответно, благодарение на фрийръна мога да тичам с висока скорост през насечен терен и да падам безопасно от високо и със сила.

Кое е онова опасно нещо, което никога не би повторил отново?

Няма такова, за сега. Има и някои неща, които практически не можеш да повториш. Например неща, които пробваш за първи път. Или понякога конкретен момент и конкретни условия просто не могат да се повторят. Друг път дори не знаеш как си се забъркал в някоя глупост, че да я повтаряш.

От кои екстремни личности се вдъхновяваш?

Весо Овчаров, Иво Нинов, Никола Абаджиев, Емилиян Колевски, Кирил Николов “Дизела”, Francois Coetzer, Сани Жекова, George & Jess Schoonraad, Петко Пейчинов, Лозьо Димитров, Voytec Modrezewski, Horacio Llorens, Людмил Иванов, Георги Манчев, Ели Димитрова, Георги Пелтеков, Ty Babcock, Alex Hannold, Toby Segar, Kie Willis, Pavel Petkuns, John John Florence, Torstein Horgmo, Tim Champion, Ясен и Роесен Касабови, Краси Георгиев, Хроме.

Какво би казал на хората, които се страхуват от непознатото, екстремното – например да скочат с бънджи или парашут?

Има учители, утъпкани пътеки, първи стъпки, тандеми. Всичко е безопасно и много достъпно. Ако искате да се впуснете в “екстремното”, единствено бъдете сигурни, че го правите истински и на сто процента за себе си. Не за някой друг, не за да се докажете, не от его, а от интерес към движението, към новото, към природата, към дискомфорта, към елементите.

Как си почива толкова активен човек като теб?

Повече усилия влагам в това да не си почивам. Като цяло доста лесно се залежавам. Нещата, с които се занимавам са свързани с пътуване, чакане на прогнози и на перфектния момент, което често е просто блеене и размотаване. В тези моменти гледам да свърша колкото мога повече работа на компютър.

Когато работя в киното. нещата са малко по-различни. Тогава за периоди от по няколко месеца нещата са доста натоварени. После пак chill.