Криско: Като се обърна назад, мога само да се усмихвам

icon
Sofialive.bg
Източник: Криско

Преди малко повече от два месеца излезе „Хамелеон“ – дебютният, да, точно така, първият албум на Криско след цели 16 години богата активност, участия в стотици населени места и огромно количество фенове, наизустили негови ритми и рими. След доста успешната серия концерти в Щатите си говорим с г-н Талев за викането на полиция, какво иска да вижда във вдигнатите ръце на феновете, участието пред най-малобройна публика, на какво животно го оприличава дъщеричката му, най-харесваното си парче за друг артист, и не само:

Излизането на първия ти албум след толкова години предизвика ли вълнение у теб? Или си свикнал вече на успехи и трудно трепваш от радост при такива събития?

Вълнението се появи при идеята въобще да се направи албум и той да е само с нови песни. Експериментирането в музиката е част от моя начин на работа, нямам никакъв проблем с „какво ще си кажат хората” и затова понякога правя песни, които е трудно да се определят какъв стил са и за кое радио са най-адекватни. Истината е, че колкото повече си извън рамката, толкова по-трудно е, но пък по-сладко.

Още: Владимир Зомбори: Мотивирам се, когато моите авторитети са доволни от работата ми

Кой ти е най-любимият стих от текстовете в „Хамелеон“? „И в тъмница да ни вкарате, ние ще блестим“? Или не познах?

„Викайте полиция” е една от първите песни, които направих за албума, и мисля, че тя е най-най-най-хибридната от цялата тава. Песните имат различни настроения и съответно различни послания. Със сигурност една от любимите ми фрази е тази, която спомена. Други, за които първосигнално се сетих, са „Аз съм като ангел, който обожаваш, ако ме засегнеш, дяволски ще съжаляваш”, „Ето го това момче, без пари седеше то, но без гордостта си не”.


Най-глуповатата рима, която изобщо си чувал в песен?

Още: Свилен от „Остава“: И най-глупавият човек ще разбере, че не може да живее без музика и без изкуство

Глуповата не е най-точното определение но... „Бяхме в колата на Андрейката, от Испания му е грейката” (б.а. - автор е Гошо от Почивка).

Много ли пъти вече са те питали кога и защо си викал полиция – заради „Викайте полиция“? И да – и аз да попитам същото – кога последно си викал и защо?

Никога не съм и дано не се налага. В ранните ми 20 обаче е възможно неволно да съм присъствал на мероприятия, заради които е викана полиция, но може и да не е вярно!

Тази година ти имаше доста успешни концерти в София, Пловдив, Варна, Бургас. А скоро се върна от турнето си в Щатите. Къде са по-луди и диви – тукашните фенове или тези в чужбина?

Още: Мила Роберт: Аз самата се боря с депресия и тревога, откакто се помня

Концертите в Америка са доста емоционални. Това са българи, които живеят там от години и срещата с тях носи различен заряд. Усещането е леко, че всички сме си роднини там. Обичам да правя концерти в Щатите, има една различна магия, която се получава. А къде са най-диви... където и да е по света на „Старият Криско”! Това са концерти без аналог. Това е енергия, която не може да се преразкаже, трябва да се преживее.

В Щатите само българи ли бяха в публиката или имаше и чужденци? Въпреки че пееш на български, сигурно имаш поглед – как се приемат песните ти от чуждестранна публика?

Песните ми са популярни сред балканските народи и винаги присъстват македонци, сърби, албанци, гърци. Немалко българи бяха довели своите американски приятели, които знаеха някои от песните заради тях.

Още: Свилен от "Остава": Да си музикант, който пее собствени песни, е страхотна работа

Докато си на сцената – заглеждаш ли се в конкретни хора в публиката, или гледаш в нищото, или пък в тълпата, без фокусиране?

Това е една от най-големите ми метаморфози, случили се за добро. Близо 10 години излизах с очила на сцената, имах своите задръжки, отбягвах очен контакт и близка комуникация по време на шоуто. Преди 6 години реших, че това трябва да се промени. Исках тотално да се пречупя и да обърна поведението си на сцената. В момента съм тотален екстроверт на сцената и комуникирам с максимално много хора от публиката.

Какво повече искаш да виждаш във вдигнатите ръце в публиката: телефони, нищо, сутиени, друго?

Малък и голям талон, нотариален акт, благородни метали... валути със стабилен курс също.

Още: Мариус Куркински на 50: Моля се да имам още време да се понауча на още живот и изкуство

Ти излизаш пред доста големи публики. Кой обаче е най-малкият, бутиков концерт, пред колко най-малко на брой души си пял?

Веднъж пях на частно парти в едно огромно имение като от филмите с пропусквателен пункт, охрани с пушки и т.н. Пеех на 4 човека, които вечеряха и ми пляскаха след всяка песен все едно съм Васко Кеца... Cringe level 100000.

В кой български град никога не си имал участие, а би искал? И в кой – в чужбина?

Още: Стефан Вълдобрев: Следвам интуицията си. После я разбирам

В България съм пял в градове за които няма как да знам, ако не съм имал участие. Например не бях чувал град Опака. Но ето, че имаме такъв. Бих искал да пея в Рияд (Саудитска Арабия), Токио и Шанхай.

По повод новия албум беше казал „Дискът го правя, за да има на какво да се подпиша“. Иначе няма ли? Какво ти носят фенките да подписваш?

Харесва ми, че доста често носят книгата ми (б.а. - биографията му, „Пътят нагоре“) за подпис. През последните години хобито ми е да чета книги. Това е още една тема, която мога да обсъждам с хора, които идват при мен за автограф.

Кое за теб би било по-зло музикантско проклятие: „Само една и съща мелодия да ти хрумва!“ или „Само мъже да ти идват на участията!“?

От тези двете предпочитам да ми идва само една мелодия. Най-голямото проклятие може би е да не се чувстваш спокоен. Виждам го сред 90% от хората. Искаме нещо, постигаме го и почваме да искаме друго и така безкрай. Нямаме вътрешен мир. Човек трябва да се научи да взима своето време и да не се притеснява, че ако слезе от колелото за малко, няма да може да се качи пак.

Правил си доста дуети - от Мария Илиева през хип-хоп и поп-фолк изпълнители до Панайот Панайотов. С кого никога не бихме те чули в съвместна песен?

Аз никога не казвам никога, че и преди съм си го казвал...

А ако можеш да възкресиш някое голямо име от миналото, за един дует с теб, кое би било то?

Емил Димитров, Фреди Меркюри, Елвис и Тупак.

Ти си правил и много парчета за други изпълнителни. Кое от тях си харесваш най-много?

За мен лично най-силното и най-успешното парче, което съм правил за друг артист, е „Ела и си вземи” (б.а. - за Гери-Никол). Понякога го чувам и си казвам - верно ли аз съм го направил... браво на мен, изненадан съм.

Кой е героят/типажът/персонажът в твоя песен/клип, който е най-далеч от теб като характер?

Категорично - „Незаменим”. Това е меланхолична, баладична песен, която е много далеч от мен като натура. Харесвам си песента, но просто не ѝ вярвам, като я слушам. Може би, защото все пак се познавам добре, за слушателите може би това не влияе чак толкова силно.

Като малък по коя кака певеца въздишаше влюбено?

Аз съм от поколението, което ставаше на камък от Памела Андерсън.

Израснал си в Габрово. Прихвана ли нещо от тамошната легендарна стиснатост и пресметливост? Взе си слаба булка, за да ти излезе по-малко метри плата за роклята?

Между стиснатост и пресметливост има един милион пропуснати възможности. Важно е хората да правят разлика. Смея да кажа, че съм пресметлив човек и като се обърна назад, мога само да се усмихвам.

Твои са и думите „Аз съм много по-добър бизнесмен и счетоводител, отколкото музикант“. Това ли е по-важното за успех в шоу бизнеса? Ако някой е страхотен музикант, но лош бизнесмен обречен ли е в днешно време?

Ако си страхотен музикант, но лош бизнесмен, най-вероятно всички ще разберат, че си страхотен музикант, но някой с нюх на бизнесмен ще осребри таланта ти, докато ти се храниш с аплодисменти.

Ясно е, че наистина се оправяш отлично в шоу бизнеса. Всичко, което си захващал, е успешно и доходоносно. Но правило ли ти се е и нещо, което е дУходоносно? Нещо за духа и душата, от което ти е супер кеф, някаква работа, която е за огромно удоволствие, без да ти носи пари?

За духа, душата и удоволствие понякога правя деца на жена ми.

Не обичаш думите „звезда“ и „хит“. Как би пренаписал заглавието „Звездата Криско изкара нов хит!“?

„Новата песен на Криско не е като старата“.

Синът ти Даниел е на 1, а дъщеря ти Амая - вече на 4 г. Коя е любимата ти детска песен и коя най не понасяш - сигурно се пускат заради малката по сто пъти подред?

Имам проблем с Амая. Знае всички нови неиздавани песни и ходи да ги пее в градината. За щастие, вкъщи децата не откачат на детски песни, а по-скоро на бийтове от компютъра ми. Понякога правят и импровизации, които ми дават идеи – разбира се, с уговорката да получат авторски права, няма как.

Ясно е, че си кръстил албума така заради различната музика вътре, промените, на които си способен като музикант. Ако обаче трябва да попълниш след някоя година лексикона на дъщеря ти, какво ще напишеш срещу „Какво животно си?”

Като прочетох въпроса, реших направо да я питам какво животно съм. Отговори „Батман”.

Казвал си, че никак не е яко в социалните мрежи да се пускат снимки на деца заради лайкове, бизнес и популярност. И съответно - не го правиш с дъщеря си. В клипа към „Такова лудо като теб” обаче героите са малки деца - да, не са твоите, но – така не става ли известно противоречие?

Тук става въпрос, детето само да има избор дали иска да се изяви публично или не. Децата от клипа са част от кастинг агенция.

Кога последно се обърнаха към теб с „господин Талев”?

Все по-често между другото. Зачестил съм официалните срещи явно.

Ако имаш (пожелавам ти го!) дълга и плодотворна кариера, на 65-70 г. ще ползваш ли все още „Криско“? Или ще го промениш - например на Крисо или Крис?

Найк да не би да са си сменили името след 30 години?

Коя е твоята рима, която би стояла най-достойно, издълбана като епитаф на надгробната ти плоча някой ден?

Много сериозно взе да става. „Било, квот било” и тва е.

Най-смотаният въпрос, който са ти задавали (може да е и някой от моите в това интервю)?

„Какво искаш да кажеш в новата си песен?” – не знам по тъп въпрос от този.

Нещо, което да споделиш за финал?

Ако Бог ви кара да чакате, тогава бъдете готов да получите повече, отколкото сте искали.

 

Интервю на Милен Антиохов