Малък голям човек

Със силна аура и слаб черен дроб, Джон Касаветис е за американското кино това, което е Джек Керуак за литературата - волен ездач със собствена траектория и безброй последователи. Развива режисьорския си стил извън тясната клетка на Холивуд, без обаче да рита злобно срещу него - все пак доста от авторските му филми са финансирани именно с тлъстите холивудски хонорари. Но киното, което прави, е изцяло на другия бряг: спонтанно, неполирано, болезнено, истинско. Героите му, аналогично, са извадени от самия живот - хора на ръба, с душевни проблеми и нерешими дилеми, досущ като самия него и обкръжението му. Макар да не следва ничии манифести, е много близо до течението синема верите, което среща документален подход с актьорска непринуденост и стилна визия. Основното правило, което го води, е да разказва възможно най-автентично онова, което вижда и го вълнува, и да дава свобода на актьорите в рамките на предварително написания сценарий. Откривател е на нетипични лица, работи с непрофесионалисти и никога не е снимал звезди, които се интересуват повече от собствения си имидж, отколкото от героя, който трябва да изиграят. Както е при повечето големи в изкуството, киното на Касаветис е нещо като целулоидното разклонение на мислите и живота му, а той е достатъчно интересен, за да заслужава безсмъртие.

Сенки

Син на гръцки имигранти от Ню Йорк, до седмата си година Касаветис и думичка не обелва на английски, защото през повечето време расте в Гърция с питателната мусака на баба си. Американското училище бързо го вкарва в релси, а в албума за завършването е описан като остроумен и чувствителен младеж, който иначе го раздава сериозно. След дипломирането през 1950-а без много приказки се записва в Американската академия за драматични изкуства в Манхатан и само шест години по-късно основава собствена актьорска школа, където на почит е импровизацията пред камера. Тук някъде се пръква и дебютът му Сенки (1959), финансиран изцяло със собствени пари и заеми от приятели, в който Касаветис разнищва сблъсъка между бийт поколението и консервативните американски нрави и обединява в единен ритъм актьорски импровизации и джаз сешъни. Въпреки че днес се води основополагащ в историята на независимото кино, по онова време филмът така и не получава разпространение в САЩ.

с Питър Фалк

За сметка на това е благословен от критиката на фестивала във Венеция, заради което Касаветис влиза във фокуса на холивидските студия (не че вече не е имал спорадични вземания-давания с тях). Впуска се в яко бачкане: снима сериали за АВС и NBC, някои от които не винаги минават пред продуцентите; играе в театъра и в киното, а най-успешните му роли са в Бебето на Розмари на Роман Полански и Мръсната дузина на Робърт Олдрич, за който дори е номиниран за Оскар. Мярва се и в серия на Коломбо, където преоткрива Питър Фалк и го превръща в една от запазените марки на филмите си. Почти десет години след Сенки успява най-сетне да заснеме следващия Лица (1968) - за двойка на средна възраст пред разпад. Междувременно е вече женен за ослепителната и нетипично земна Джина Роуландс, която в Лица играе истеричната съпруга и е толкова убедителна, че бракът направо ти се отщява.

съпругата му Джина Роуландс в Жена под влияние

Един след друг спретва Съпрузи (1970) с Питър Фалк и Бен Газара, които се запиват на другарски трип след погребението на добър приятел; и Мини и Московиц (1971) с Джина Роуландс и Сиймур Касел като неподходящи любовници. В Жена под влияние (1974) Роуландс е във вихъра си като лудата домакиня и майка на три деца Мейбъл, но най-разтърсващата й роля е на алкохолизирана застаряваща актриса в Премиерата (1977), която вместо да си декламира най-послушно репликите, взима, че изиграва собствения си живот. Филмът има награда за женска роля на фестивала в Берлин, а Педро Алмодовар, който е посветен фен на Касаветис, години по-късно цитира ключови сцени от Премиерата в не по-малко покъртителния си Всичко за майка ми.

В началото на 80-те бутилката вече е най-добрият асистент-режисьор на Касаветис, от което филмите му стават все по-екстремни, а залитанията към ръба - все по-чести. Глория (1980) е отново с Роуландс в едър план почти през цялото време, а след него Касаветис си дава дълга почивка. В началото на 1984-та пък идва диагнозата цироза и лекарите му размахват пръст, че му остават не повече от шест месеца живот, ако продължава да я кара така. Последното явно го мобилизира да снима Любовни потоци (1984), в който сам играе застаряващ плейбой, влюбен в наскоро разведената си сестра и самотно агонизиращ с перверзията си. Докторите, за щастие, не се оказват прави и Касаветис начева още два филмови проекта, които обаче така и не довършва - Big Trouble (1986), заснет впоследствие от някой си Андрю Бергман, който няма нищо общо с Ингмар Бергман; и Тя е толкова прекрасна (1997), режисиран посмъртно от сина му Ник.

Любовни потоци

Напук на медицината Касаветис умира чак през 1989-а, оставяйки култови ленти, роли, пиеси и цяла школа след себе си. Правата за голяма част от филмографията му са собственост на компанията Faces Distribution, основана от Джина Роуландс, а поизтърканите оригинални копия бяха реставрирани и преиздадени наскоро в киноманска DVD колекция, която може да се намери в Amazon. В рамките на фестивала So Independent (25 октомври - 4 ноември) ще видим Сенки, Жена под влияние и Премиерата, които са просто задължителни, тръгнал ли си да се посвещаваш в независимо американско кино, и добър старт в по-нататъшното ти зарибяване на тема Касаветис. Направо ти завиждаме.

Филмите Премиерата и Сенки са на 27 октомври (събота) съответно от 15:00 и 17:30 в Дом на киното, а Жена под влияние е на 28 октомври (неделя) от 15:00 пак там.
И трите са част от програмата на So Independent

Текст Мариана Христова