Мила Роберт: Аз самата се боря с депресия и тревога, откакто се помня

Мила Роберт вече от няколко години преоктрива силите на кавъра, за които никой не подозираше. А собствените й песни са онова, което мейнстрийм сцената рядко предлага - оригиналност, вкус и нестандартен подход. Всичко, което се докосва до Мила, незабавно се преобръща през артистичната й призма и заживява свой собствен живот.

Кога запя и си каза „Аз мога да пея и искам да правя това дълго време“?

Още като дете бях голям запалянко, винаги на детски рождени дни прекарвах цялото празненство в това да гледам втренчено в микрофона и да навивам аниматора да ми го даде. Винаги ми го даваха. После ми трябваше да завърша НАТФИЗ с актьорско майсторство, за да осъзная напълно, че по-добре за мен да правя това, което така или иначе обичам най-много.

Имаш много различен и дори ексцентричен стил и в музиката, и в обличането. От какво е провокиран и търсен ли е точно този ефект на различност?

Това, че според теб имам стил ме ласкае, защото не е търсен ефект. Аз съм просто проводник. Нещо шурти там, аз съм просто една чешма. Даже мисля, че трябва да съм по-прецизна, особено в стил на обличане. Харесвам много различни неща, но има дни в които просто нося гащеризон и тениска. Предпочитам винаги да имам готин аутфит, но не всеки ден успявам.

Много певци имат и актьорски заложби и амбиции да се развиват и в това изкуство. Ти имаш ли такива?

Амбиции е много силно казано. По-скоро бих се радвала да участвам в добри филми или интересен и смислен сериал. Към театър нямам особен интерес, откакто съм завършила.

Сама пишеш текстовете си. Всичките ли обаче са по истински случай, инспирирани дълбоко от душата ти?

Мисля, че всички са малко или много огледало на случващото се в моята неспокойна глава. Разбира се, често преувеличавам, но гледам да се придържам към истината си.

Песента ти „Все по-добре ще става“ и то излязла във време, в което все повече млади хора страдат от депресия и тревожност, е един добър стимул за хората, попаднали в „дупка“ да погледнат позитивно на всяка ситуация и да си кажат „Все по-добре ще става“. Това ли е целта ти с тази песен?

Това е. Аз самата се боря с депресивни епизоди и тревога, откакто се помня. Мисля, че трябва да говорим много по-свободно за това. Хубаво ще бъде да нормализираме и търсенето на помощ. Имам чувството, че в България е малко срамно да си признаеш, че имаш проблем, и това е тъжно.

Издай нещо от „кухнята“ на „Все по-добре ще става“

Написахме песента заедно с любимите ми хора – Жоро Пеев (режисьор на всичките ми видеа) и Явор Карагитлиев (музикален продуцент на почти всичките ми песни) преди концерт в Бургас в хотелската стая.

Какво обичаш да правиш през свободното си време?

Когато съм готин човек – музика. Започнах да продуцирам сама, което ми беше мечта отдавна, благодарение на Sound Ninja Academy. Те определено сбъднаха този мой копнеж почти неусетно. Когато съм не толкова вдъхновен човек просто се спускам по спиралата на Youtube и гледам какви ли не глупости. Иначе обичам да карам, но това го правя толкова много в ежедневието си, че като имам свободно време - не ми се.

Какво ти казват най-често близките, когато чуят твоя нова песен?

Честно мнение и слава Богу. Спасили са ме от много грешки.

Много твои колеги „залитнаха“ към различен стил от поп музиката и сякаш това много не се хареса на техните почитатели. Мислиш ли, че след време има вероятност и ти да смениш стила с някой доста по-различен от този, който изпълняваш в момента?

Както казах и по-рано, не съм сигурна какъв точно е този „стил“ в който съм. Винаги ще правя това, което ми се прави със сигурност и всичко е възможно. Може би единствено към метъл нямам никакъв интерес, защото ми влиза прекалено рязко.

Кое те мотивира да правиш песни?

Това е единственото нещо, (освен любовта ми към живота и хората) което ми придава смисъл на съществуването. Без музика мисля, че има шанс да умра. Ще се депресирам и ще почна да гасна. Мега много обичам да слушам и да пиша музика. Благодарна съм, че ми е дадена тази възможност.