Митко Павлов: Спрях да правя компромиси

Не бихме нарекли господин Павлов „звезда“, само защото той сигурно ще се подразни на такова определение. Но и не бихме си кривили душичките – достатъчно популярна физиономия е, за да описваме публичните му занимания. Митко на нас ни е изключително симпатичен. И интересен, и забавен. Та не можахме да повярваме, че като малък е имал прякор „Митко Скуката“? Четете нататък, защото нататък скука няма: 

Сутрин пръскаш настроение по радио Magic. Колко време ти отнема от събуждането до постигането на веселото ти настроение или директно си се събуждаш усмихнат и некисел?

Ами, обикновено сутрин съм в настроение. Рядко е обратното, но се случва, разбира се. Имам сутрини доста криви, тогава си личи. Не се крия. Хора сме все пак. Не съм робот. И на мен ми се случват неща, които не винаги мога да преглътна за 3 минути. Но, слава богу, са рядкост и в общи линии ставам и тръгвам за работа. Весел. Нямам ритуали за разсънване. Нямам и време да се моткам. 

Но по-млади години отивал ли си направо на работа и после да отспиш през деня?

Да, разбира се. И то неведнъж. Но е трудно. Много трудно. А и през деня трудно се спи. Поне аз на светло повече от час-час и половина не мога да се отпусна.

Ти все така видимо не остаряваш. Но може би вътре, в душицата ти, да е започнал да се настанява лека-полека един по-възрастен чичо Митко? По какво в ежедневието се усещаш, че си се счичкавил и по адрес на кои неща мрънкаш, че не са като едно време? 

Всички остаряваме, разбира се. Аз не правя изключение. Усещам, че почвам да мрънкам повечко за неща, които допреди 10-ина години изобщо не съм забелязвал, или съм забелязвал, но не съм обръщал особено внимание. Битовизмите в общи линии ме катурват. Простотията около нас, нежеланието на българите да живеем по-добре. Липсата на култура, образование... да не почна да изброявам, че е много. Дупките по улицата и невероятната мръсотия в София. Ей такива нормалнички неща. А и спрях да правя компромиси. Това може би е най-големият признак, че съм се вчичасал леко. Но трябва да питаш околните. Аз не мога да си дам реална оценка на себе си.

Какво най-много ти харесва в младото поколение?

Не мога да отговоря. Не го познавам. Но забелязвам, че са много високи. И момчетата, и момичетата са аватари на по 18 години. А аз не съм нисък...

А теб лично, като съвсем млад, какво те дразнеше от страна на възрастните тогава към поколението ти?

Не мисля, че е имало такова нещо. Или поне не съм обръщал никакво внимание на леко дуднене от страна на по-възрастното поколение. Или прекаленото натрапване на съвети от стила „аз ти казвам как ще стане“.

Като малък, освен че чичо ти те е наричал Досьо, понеже много си философствал още тогава – имал ли си други прякори?

Да. „Шарените гащи“ - заради едни бермуди на ананаси и „Митко Скуката“, но така ми казваха определен кръг от хора в Стрелбище. Други прякори не съм имал, защото бяхме много Митковци в различни компании и се наричахме по фамилия, като в казарма, за да ни различават.

Прякорът, за който си мечтал, но никога не си „спечелил“?

Нямам такива въжделения. В общи линии ми е все тая дали ще имам прякор или не. Той прякорът си вървеше с някаква квартална конкретика, която ако някой не ти я лепне, просто няма как да си лепнеш сам прякор.

I Feel Alright, песента ви с с Явор Русинов, остарява много приятно. Аз поне си я слушам и това лято със същото желание. Кога последно си я пусна?

В ефир преди 10 минути! Но извън радио ефир не си я пускам. В общи линии нямам претенции към нищо, което правя. И не се вманиачавам. Но песента си стана шлагерче още с появяването си, което – признавам – ми беше много, много приятно. Все пак тя е родена да забавлява и се радвам, че и така си живее в пространството.

Да очакваме ли вашия нов летен хит тази или пък другата година, или пък е ред на зимен?

Не. Отказах и на Явор, който много искаше. Но мисля, че нещата, които забавляват, трябва да имат някакъв живот и край. В този ред на мисли, аз не съм певец и съм го направил, защото беше смешно. Една смешка, ако я повториш три пъти, тя вече не е смешна. Точно затова предпочетох да е моментен взрив и толкоз. Така не се изхабяваш и ти.

Има ли българска песен, която все едно е писана за теб? Припознаваш ли в някоя твоя личен химн?

Не. Има десетки български песни, които са прекрасни. Но не се припознавам в никоя. Нямам и химн в същия контекст.

А коя е песента, която ако пуснат по радиото, на секундата ще смениш станцията?

Някакъв модерен хип–хоп, който завива към чалгата с бясна сила. За българските подрастващи изпълнители говоря.

Ти си активен в социалните мрежи (фейсбук) и сякаш успяваш да не им се дразниш, а да се забавляваш там? Какво обаче би променил в тях?

Нищо. Те са си точно това, за което са измислени. Поредният облак, в който живеем. В началото беше приятно, защото го използвах, за да открия познати, с които отдавна нямам връзка. После стана място за обида и манипулация. Не бих казал, че се забавлявам. Това е канал, медия за обратна връзка. Аз поне за такова ги ползвам.

Би ли ни споделил случка в социалните мрежи, при която те е хващало срам от теб самия?

Няма такава или поне не мога да се сетя на прима виста. Вероятно когато съм се изказал нещо неподготвен или на две бири съм коментирал нещо, дето не е имало никакъв смисъл да се прави. Това като навремето човек, като пийне и почва да пише есемеси. Със социалките е същото. Трябва да има автозабрана в някои ситуации. Че иначе всички разбираме от всичко. Което е ясно!

Така, като те гледа човек, си веселяк, усмихнат, добра компания, но сигурно има и хора, с които не се разбираш – кой е типажът, който най-лесно те натоварва, изкарва от нерви дори?

Е, няма как човек да е приятел с всички. Не се и опитвам да е така. Не би било нормално. Има хора, които не те харесват. Има хора, които ти не харесваш. Мен ме натоварват хора, които ми губят времето. И от които нямам какво да науча.

Никога не сме те виждали с брада, ама такава – Брада, не на ден-два небръснат. Имаш нещо против брадите ли?

Не. Нечистоплътно ми изглежда, а и нямам нерви да поддържам това нещо. Да не говорим, че моята брада е рядка и жестоко ме сърби, ако не се обръсна на три-четири дни. Така че, никакъв шанс за лицеви промени в брадато отношение.

Най-глупавият облог, на който се хвана? И какво стана? Очевидно не е бил да спреш бръсненето за няколко месеца – или поне си го спечелил.

Не си спомням. Рядко се хващам на бас. Трябва да съм убеден, че ще спечеля.

Като дете си искал да станеш певец, боклукчия или футболист. А какъв не искаше да станеш, ама в никакъв случай, като пораснеш?

Голям.

Препоръчай ни млади български певци, музиканти, които са ти направили впечатление напоследък?

Не бих се ангажирал с българската сцена, за да не пропусна някого. Тези, които имат смисъл, нямат шанс до радиа и телевизии. Без да обиждам никого, разбира се. Има много талантливи момичета и момчета, които всеки, който следи ъндърграунд места, както и малките концерти, може да чуе. Големите изпълнители са ясни.

Интервю на Милен Антиохов