Мъжки времена

Дори да не помниш добре сюжета на Жива плът, със сигурност къташ поне една култова реплика на развален български, с която младокът Либерто Рабал възхвалява мъжествеността си. Тези дни отново изгледахме филма с кеф, та затова ни щукна да разнищим самия Либерто и българската връзка в историята му.

Както вероятно ти е известно, испанците имат куп имена - по паспорт нашият герой всъщност е Франсиско Либерто Рабал Сересалес. Отначало щял да става биолог, но с потекло като неговото, изборът на практична професия би бил непростим конформизъм. Решава да е актьор и държи да го наричат просто „свободен" - за да звучи по-пичовско или най-вероятно, за да се разграничи от звездния си дядо Франсиско Рабал-Пако, който израства на улицата и после изиграва доста лоши момчета в киното (откъдето явно внукът наследява маниерите си на безпризорен хулиган). Влажният поглед на влюбчив романтик пък може би се дължи на някоя от дамите в семейството - бабата Асунсион Балагер е феерична театрална примадона през 50-те и 60-те с куп роли в седмото изкуство, а леля Тереза Рабал е диско певица от 80-те и телевизионна водеща днес. Баща му Бенито Рабал е режисьор, а другата му баба Кармен Лафорел - писателка.

Той самият, като трето поколение фиданка от артистично семейство, скача в киното още на девет. Снима се редом с дядо си в тегавата религиозна драма Los santos inocentes, която обаче се оказва сред най-успешните испански заглавия на 1986-а. И много ясно, че оттук насетне му потръгва - шуробаджанащината в Испания не е по-малка от нашата.

Вече тийнейджър играе заедно с Мигел Бардем (син на мастития режисьор на политически филми Хуан Антонио Бардем, от чиято фамилия е и Хавиер) в откачената секс комедия Más que amor, frenesí (1996), след което направо не може да се отърве от ангажименти. Звездният му час, разбира се, е Жива плът на набралия вече скорост Алмодовар, където дон Педро му отрежда роля на бившия затворник Виктор - роден в автобус от майка проститутка (Пенелопе Крус), нещастно влюбен в наркоманка (Франческа Нери) и тъпкач по неволя на омъжена кака (Анхела Молина). В кулминационния момент от първото им чукане героят на Либерто се удря в гърдите като истински булгар и изтърсва: „Аз имам един голям к*р!", след което обяснява, че научил това от съкилийник в затвора (а не от Стоичков, както веднага си помислихме). Работата е там, че по това време Либерто е женен за българка и вече поназнайва нещичко, пък и Алмодовар се оказва забъркан с наше момче, така че двамцата вдъхновено обменят опит на снимачната площадка. Въпросната съпруга също е актриса, казва се Адриана Давидова и освен всичко пише книги.

Кадър от Жива плът

След Жива плът кариерата му тръгва рязко надолу, поради което испанските медии злобно го обявяват за „един от онези актьори, които имат всичко, а са отишли в нищото". Но на него хич не му дреме и смело се хвърля в режисурата. Дебютът му Sindrome (2004) по сценарий на Адриана е нещо като експериментално садо-мазо порно със самата нея в главната роля. Въпреки това лентата не е особено успешна, ако не броим запотените очила на българските културтрегери от варненския фестивал Любовта е лудост, където бе организирана извънредна прожекция през 2008-а.

Адриана Давидова

После Либерто и Адриана снимат още два филма, но в момента сеньор Рабал е отдаден предимно на телевизионни сапунки, докато изскочи нещо по-добро.

Текст Мариана Христова