Nasimo

Намерихме Nasimo през един приятен октомврийски следобед, за да ни разкаже повече за хората, изкуството и какво да очакваме от There is Light. Все пак най-интересна е информацията от първа ръка - а в случая тя е и адски талантлива.

Как се сформира колаборацията с Urban Creatures?
Отидох да си купувам флакони в склада, откъдето си ги взимам. Ясен Гешев (основател на Urban Creatures) също беше отишъл да си купува флакони за нещо си и му стана интересно какъв такъв олигофрен съм аз, нали (усмихва се). Било е през 2007, защото тогава беше излязла първата българска графити книга от списание Едно. Така се запознахме с него и лека-полека нещата започнаха да се случват. Оказа се, че той се занимава с организиране на ивенти и с времето в него се появи някаква извънредна любов към графитите. Заедно направихме фестивала Meeting of Styles, защото искахме да имаме наш си фестивал, а в него участваха множество артисти от чужбина, основно от Балканите.

Смяташ ли се за пионер на графити сцената в България?
А, аз съм си още чавдарче (смее се). Всъщност, аз не се приемам чак толкова насериозно. Дори не си слагам етикети, хората го правят - дали съм графити художник, дали съм художник, дали съм не знам си какво си.
Ти как се възприемаш?
Аз съм обикновен човек, който от малък е намерил начин да изразява себе си чрез четката, чрез спрея. Има нещо, което искам да изкарам навън и това е моят начин да го правя. Ако имах ораторски способности, щях да съм поет или оратор. Но това не ми е силата, пък и не обичам пред мен да има много хора и аз да говоря, въпреки че се оказвам на такива места. Истината е, че аз просто изразявам вътрешния си свят върху платното или стената.

Защо толкова трудно се променя градската среда в България?
Защото сме тегави хора - супер твърдоглави, всичко знаем и все си държим само на своето. Това ни пречи да се отворим към новото, но има светлина. Има светлина! Нещата започват да се случват. Трудно се случват, но това от една страна е добре, защото ни кара да излизаме от една тъпа зона на комфорт, в която се намираме много често. Хората на Запад са си в една зона на комфорт, всичко им е окей, но тук не е така. Тук няма такива филми, тук трябва да ти е трудно. Така обаче понякога се създават уникални неща.

Легалните графити от последните години увеличиха ли интереса към това изкуство?
Естествено. Хората вече започват да го слагат в съвсем различна графа вече - в тази на изкуството. Буквално допреди 6-7 години все още се чудеха дали това е вандализъм или изкуство. Сега вече разликата е ясна.
Правиш ли още нелегални графити?
Не, тази игра я превъртях отдавна. Но, за да стигна до нивото си в момента, трябваше да мина през нелегалните графити, то е неизбежно.

През годините вдъхновение за творчеството ти са били жени, котки и др. В какъв творчески период се намираш в момента?
Аз често сменям периодите, но винаги съм обичал да рисувам жени. Най-голямата красота на света по някакъв начин е събрана в женската форма. Иначе нещата, които правя сега, са по-тематични, с по-духовна насоченост. Искам творбите ми да имат заряд. Чрез това, което правя, искам да събуждам себе си и оттам да будя интереса у публиката към по-висшата ни природа.

Какво те провокира?
Провокира ме страданието в този свят. И липсата на истинска любов - ето това ме провокира. Виждам, че повечето хора правят нещата с користна идея, с цел да се изкопчи нещо. Затова нарисувах Дядо Добри. Виж какъв пример дава Дядо Добри! Иска ли той нещо за себе си? Не! Той е супер щастлив, защото просто служи на Бога. Това ме впечатли в него, това ме впечатлява в хората, които срещам, и това е страната, която търся. Вярвам, че всеки има светла и тъмна страна. Ако търсим светлата страна, ще намерим светлата страна в хората. Ако търсим техните грешки, техните недостатъци, тях ще открием. Така ли е? Върху това медитирам в последните години, както и върху това кой съм аз - много искам да разбера повече за себе си.
Искам да разбера и кой е Бога. Не ме устройва само да знам, че има Бог. Аз знам, че има Бог. Не съм вярващ, но го знам. Просто искам да разбера кой е Той. Нали, както го има Стефан срещу мен, както ми прави интервю. Обаче кой е той? Ако искам да разбера нещо повече за него, ще се опитам да разбера какви неща обича, как изглежда, как се забавлява в живота си. Много ме вълнуват тези неща. Някои хора може да си мислят, че съм побъркан, обаче кой го интересува в крайна сметка? Аз не мога да угодя на всички.

Казваш, че проектът There is Light те е накарал да се върнеш към началото - как стана това?
В Академията не рисувах много, не се занимавах, не бях редовен ученик, за което в момента съжалявам. Наложи се наново да мина курсове, за да мога да изразя идеята си, по начина, по който ми се въртеше в главата. За да стане това нещо, аз отново трябваше да ходя на училище. Нищо, че съм завършил Академията, пак започнах - в Белгия бях на уроци, в Търново ходих на уроци, постоянно се опитвам да се усъвършенствам.
Защо изложбата се казва There is Light?
Защото този свят е една тъмна дупка. Ако няма източник на светлина като слънцето и луната, това място ще е много неблагоприятно за живеене. Ще е тъмно, ще е студено и ще е една гадна дупка. Затова искам да покажем на хората каква е тази дупка, но и че в тази дупка всеки носи светлина в себе си. Това искаме да покажем - всеки от нас носи светлината.

Защо избрахте точно това място за изложбата?
Мястото отговаря на концепцията. Бяхме го избрали още преди три години. Отне ни толкова време, защото първо трябва да вземеш разрешително, след това да напълниш пространството, после да организираш събитието добре. Самото пространство помага, като подсилва идеята ни. Освен това, ще има музика, която е специално написана от Йордан Камджалов. Той е главен диригент на мюнхенската филхармония и НАСА дори кръстиха метеорит на него. Всеки посетител, който влезе на ивента, ще може да усети идеята ни, защото това няма да е изложба, а ще е изживяване.
Какво да очакват хората от изложбата There is Light?
Да очакват неочакваното!

There is Light ще бъде открита на 15 октомври от 20:00
в подземния паркинг на метростанция Интер Експо Център
Изложбата може да бъде посетена всеки ден от 15 до 23 октомври
от 12:00 на обяд до полунощ, а входът е свободен

Текст Стефан Стефанов/ Фотография личен архив на Nasimo