Оратница

Намират се през 2009-а и започват да свирят на улицата, но още същата година - и преди изобщо да имат каквото и да било име, уреждат първия си официален концерт. Няколко дни след него стават Оратница.

Следват спечелени конкурси, договори с продуценти (Fusion Embassy), върволица от участия по родни и международни фестивали, първи албум (Оратница, 2012) и всички онези неща, които съвсем закономерно се случват на една група, когато се труди усърдно и има зад гърба си лейбъл (Fusion Embassy) и професионален екип.

Предприеха и поредния си добър ход, като пуснаха музиката си напълно безплатно - може да я дръпнеш от Zamunda във всеки един момент. Утре (21 август) по залез слънце пък ще засечеш Попа, Хорхе, Бъни и Християн в Маймунарника с чисто новия им видеоклип към „Църни очи". Няколко дни по-късно духват на европейско турне, а ние успяхме да докопаме и четиримата в София, за да ги разпитаме това-онова.

Какво е най-важно да знаем за вас поотделно?
Хорхе: Попа е вокал на групата. Неслучайно му викат Попа, щото е завършил семинария. Там се е научил да пее.
Попа: И да пие.
Хорхе: И да пие, явно. Май е тва. Това е най-важното за него.
Попа: Хорхе е богът на рога. Запознахме се на Гела. Той беше дългокосо хипи и беше заспал до огъня.

Хорхе истинското ти име ли е?
Хорхе: Ами, Георги съм. Хорхе е от една бивша приятелка.
Попа: Хорхе е голям пич. Свири на диджериду. Също така пиеше, освен че свиреше, ама отказа алкохола и се провали.
Християн: Това до мен е Бъни. С Бъни се познаваме от известно време. Двамата се мъчехме да свирим на барабани. Аз почнах да се мъча да свиря на кавал, той да свири на тарамбуки... на най-различни перкусии. Минали сме през всякакви групи, като сме започнали с Ехо и сме свършили с Оратница. Не се знае в бъдеще какво може да се случи, но той е човекът, който участва във всички групи в България.
Бъни: Християн пък държи монопола във всички групи. Абсолютен олигарх. Де що има кавал, той свири. Знам, че е доста несериозен. Ама то поколението ‘89 са такива. Иначе е добре момче, учи и свири.
Християн: Ходим заедно за вода, да точим.
Бъни: На Чудното чучурче не сме ходили още. Но ще ходим другата седмица.
Християн: Това е чешмичка със сребърно чучурче. В планината, планинска вода.

Бъни (отляво), Попа, Хорхе и Християн

Откъде ви е тази голяма любов към българския фолклор?
Бъни: Ами, първоначално, като се напиехме, почвахме да пеем народни песни. А Попа е родопчанин, освен че е учил византийско църковно пеене, така че няма как.
Попа: Да, народните песни и родопчаните са много гъсти. С Хорхе свирим на гайда. Но, общо взето, всеки си е фен.

Защо смятате, че народната музика има нужда от такъв модерен прочит като вашия?
Християн: А, на нас така ни се свири. Не сме взели решение, просто така се случи. Напаснаха се инструментите, напаснахме се и ние като хора...
Попа: И то само си стана.
Бъни: Много е хубаво, когато след концерт някой дойде и ни каже: „Харесва ми тази песен, искам да я чуя в оригинал."

Как танцуват феновете на вашата музика?
Християн: Хоро. На всеки концерт има поне по едно хоро. А понякога се танцува и трудно де, щото ние много сменяме ритмите...
Бъни: Поздравяваме всичките си фенки!
Попа: Да, всички баби и дядовци.

Kак ви приема старата генерация в народната музика?
Попа: Свирили сме с Петър Янев, гайдаря на Валя Балканска. Той се кефи на това, което правим.
Бъни: Даже четири-пет пъти сме свирили заедно.
Християн: Но е нормално да има консервативен поглед към народната музика, защото тя дълго време е била обработвана в определени стандарти. Професионални музиканти, които правят джаз например, сигурно също имат критики към нас, но това не ни притеснява.
Попа: Наскоро излезе дори един танцов ансамбъл, който се казва Оратници. Даже сме приятели сега във facebook.

Какво ще става утре в Маймунарника?
Бъни: Ще свирим и ще представим новия си клип. Бяхме в Сопот и там...
Попа: ...там си направихме огън, скара, бира...
Бъни: И кукери, които танцуваха около нас. Снимахме само на светлината на огъня, което сигурно се вижда в клипа?

Вижда се.
Попа: Та това нещо ще се пусне. И тръгваме на турне на 27-и! Ще минем през Чехия, после през Холандия, Белгия, Германия, Австрия...
Християн: Май и Хърватска ще има, ама не сме сигурни. И за Италия още не е потвърдено.
Попа: Тръгваме, най-малко две седмици няма да ни има.
Християн: Това винаги е добър тест за нас - да свирим пред публика, която въобще си няма представа от нашата музика, българската. Не само те, но и ние откриваме нови неща.

Например?
Попа: В Словакия примерно свирихме пред една публика, която беше доста почерпена, така, по словашки. Бяха суперекзалтирани и шумни, накрая ни откраднаха дисковете. На следващия ден пък излязохме пред хора на средна възраст, които се чудеха: „Абе, тия защо не ги арестуват?!"
Християн: Общо взето, винаги е интересно.

Кой ви е любимият текст на народна песен?
Бъни: Аз се сещам за Малайзия.
Какво за Малайзия?
Попа: Бяхме на голям фестивал там с групи от почти целия свят. Трябваше да свирим първия ден пред някакъв... какъв беше този човек?
Бъни: Министър на културата.
Попа: Да. И ние си пеем една песен, която си е на български.
Християн: Да, подбираме си шопски песни например, с по-закачливи текстове, с повече хумор. Във фолклора има много ценен хумор.
Попа: Блажен.
Християн: Оказа се блажен, след като отидохме в Малайзия. В доста от шопските песни се пее със срички, в които няма смисъл. Бабите си нареждат такива неща, докато поливат царевицата. Едната песен...
Попа: ...„Чичовите икони", там се пее „тути мам, тути мам". И като слязохме от сцената, дойде едно момче и ни пита: „Абе, пичове, вие знаете ли какво значи тва?" На техния си език тоест. Те са го чували като „пуки ма, пуки ма", което е сериозна псувня към майката.
Християн: Ама по-сериозна от нашите за майката. Така, за цялото семейство. Включва поколения назад. И точно пред министъра.

Загазихте ли?
Хорхе: Не. На следващия ден се чудехме дали да я свирим пак. Даже организаторът ни каза, че няма проблем, но ние не го направихме.
Попа: Щото ни беше срам. Особено Хорхе.
Хорхе: Просто не исках да ги псуваме хората.
Християн: Иначе друга любима фраза ни е от „Църни очи": „Твойта тънка снага - бъчва за туршия". Беше много забавно в началото, като свирихме, защото изведнъж го изпяваме това и те почват да се смеят.

Други народни неща правите ли, освен музика?
Християн: Ами, пием много ракия, това си е народно.
Попа: Лошото е, че от нас четиримата, които бяхме върли пияници, останахме само двама. Аз и Християн.
Защо така?
Християн: И те ше се оправят, малко остава.
Попа: Аз мисля, че те са в един такъв момент, в който трябва да са наясно със себе си, и затова са спрели алкохола.
Християн: Аз пък мисля обратното.
Хорхе: Аз на Spirit-а изпих една бира и се напих. Не бях пил от три месеца.
Попа: За сметка на това ние с Християн си разковаваме бараките.
Християн: Но се опитваме да следваме едно златно правило. Забелязали сме, че ако само един е пиян, не се получава добре репетицията.
Попа: Да, затова или всички, или никой!
Християн: Никой е скучно обаче. Свирим блестящо, професионално, няма грешки.
Попа: Ние сме свирили на всякакви условия. В Чепеларе на минус шест градуса, в Банско на минус 14.

А лятото как ви върви засега?
Попа: Протестно.

Текст Димитър Ганев / Фотография Васил Танев