Pablo Tulia: Еротичните ми фотографии са подигравка с всичката суета, глемър и мания за перфектност

"Да се говори открито за секс е срамно и неприемливо...", "Голотата е пошла...", "Еротичните фантазии трябва да са табу...",  "Не, не мога да гледам такива извратености..." Това са само малка част от нещата, които ще чуете, когато става въпрос за секс. Точно на това се противопоставя еротичният фотограф, познат като Pablo Tulia. Той провокира моделите си да разкриват скритите си желания пред обектива му. Защото "човешкото тяло е може би най-съвършеното произведение на природата" и не трябва да се срамуваме от него. Снимките на Pablo са дръзки и възбуждащи... Съвсем скоро, на 27 май, той ще открие изложбата си KINK VOYEUR в арт пространството лоф.тъ, където не само ще видите неговите фотографии, но и как точно снима. По-долу ви запознаваме с Pablo Tulia и неговото изкуство - сурово и истинско.

Можеш ли да се опишеш само с 3 думи.

Много трудно. В момента си мисля за глупави, проникновени фрази и откровени клишета, които да звучат интелигентно и дълбоко, но главата ми не ражда нищо. Просто 3 думи не стигат за такава многопластова личност като мен... Може би "functioning nerdy psycho".

От кога се занимаваш с фотография и по-конкретно с еротична?

Снимам от времената, когато дигиталната фотография звучеше като научна фантастика, от филмите на "Стар Трек" (средата на 90-те години). Може би и затова снимките ми изглеждат по този начин. Прекарах страшно много време да накарам модерен цифров апарат да снима като пластмасова филмова сапунерка. Може би някои от читателите ви помнят апаратите SKINA. С еротична фотография по-специално се занимавам от 2006 година, когато, по стечение на обстоятелствата, започнах да снимам за мъжките списания у нас.

Ти си човекът зад проекта Pablo made me do it – какво точно караш жените да правят пред обектива ти?

Точно това си говорихме с дамата, която снимах снощи само по прашки и токчета на паркинга на магазин от голяма хранителна верига, докато ни зяпаха учудени, закъснели хора. Всъщност, аз не ги карам да правят нищо, което те вече не са искали да направят, но винаги са си търсили извинение или оправдание, най-вече за пред себе си, за да го направят. И тя каза: "Ето… Pablo made me do it".

"Дяволчето, което ми седи на едното рамо и ми шепне в ухото, ме накара" е нещо чисто метафорично, което използват хората, за да оправдават свои постъпки. Това съм търсил и заложил и аз в този израз.

Какво най-много те привлича в женското тяло?

Човешкото тяло е може би най-съвършеното произведение на природата. То е съвкупност от биология, механика, дори и математика, защото, случайно или не, в пропорциите на човешкото откриваме числото на Фибоначи, което е основата на златното сечение и изобщо всички прекрасни форми в природата. Женското тяло, в частност, е вдъхновител на човечеството още от момента, в който горещият въглен е срещнал студената пещерна стена та до ден днешен. Това би бил един много приемлив отговор, но аз съм просто устроен човек и ще кажа, че харесвам стегнати дупета.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Pablomademedoit (@pablotulia)

Ти самият как би описал своите фотографии?

Всъщност тези фотографии се появиха в началото като един много саркастичен коментар на много модерната Sensual фотография, която се подмяташе под път и над път в българското пространство от едва проходили и повярвали си "сошъл медия фотографи", като най-често и фамилията по профилите им е "photography", описващи себе си като търсачи на красивото. И са едни охкания и ахкания под едни скучни картинки... Аз ги сравнявам с креватното изкуство (пасторалните картинки, които са рисували по таблите на леглата в миналото и гоблените, които все още можем да видим в доста селски къщи, точно между леглото и стената).

Изведнъж и много неочаквано тези мои фотографии заживяха собствен живот, което катализира и проекта. Аз лично ги описвам като Snapshots, защото това е стилистиката, в която работя. Нейни ярки представители са Великани в света на фотографията - като започнем с Юрген Телер, Тери Ричардсън и стигнем чак до Япония и тяхното Wabi-sabi течение и Даидо Морияма. Моите фотографии продължават да са си подигравка с всичката тази суета, глемър, мания за перфектност, които ни заливат от виртуалното, а вече и от реалното пространство. И най-смешното е, че много малко хора се усещат, че това е така, което ме радва страшно много.

Кои са най-големите предизвикателства на голата фотография?

Може би прекалената политическа коректност, която ни се насади през последните години като нормална норма на поведение. И това е в световен мащаб. Но това не е проблем само пред фотографията, била тя гола, или не. Изкуството никога не е било и няма да бъде политически коректно, защото стане ли такова, вече не е изкуство, а просто поръчкова пропаганда.

За мен лично най-голямото предизвикателство и мечта е да отида да снимам голи иранки в Иран и да се върна жив, за да покажа тези фотографии.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Pablomademedoit (@pablotulia)

Коя е тънката граница между еротиката и пошлостта?

Границата е единствено и само в главите на хората. Как може нещо толкова съвършено и естествено като едно голо тяло или дори сексуален акт да бъде пошло? Затова имам и проблем с организираната религия и нейната догма за първородния грях. Сигурно щъркелът ги е донесъл там всички. Просто налагането на нещо като пошло е културен феномен. Нека вземем животните за пример. Те не са нито добри, нито зли. Те убиват, за да се хранят или защитават потомството си. Обичат и се грижат за малките си. Делфините и приматите е доказано, че правят секс за удоволствие. Човешката култура обаче регионално е наложила, че голотата е срамна или че жените трябва да са забулени и всякакви такива откровени простотии. Не ме разбирайте погрешно. Не отричам нуждата от базови морални правила. Все пак ролята на изкуството е да задава въпроси, да търси границите на всички тези парадигми.

Мислиш ли, че българите сме достатъчно разкрепостени, когато става въпрос за еротична фотография?

Българинът по принцип е консервативен. Бърка свобода със свободния и от там и понятието му за разкрепостеност е тотално сбъркано. Относно еротичната фотография, всичко, което не се вписва в този сълзлив умилителен стереотип за фотография, търсеща красотата на женското тяло, не се възприема и бива сложен в графата пошло.

Съвсем скоро, на 27 май, ще откриеш изложбата си KINK VOYEUR. Какво ще видим в новото арт пространство лоф.тъ?

Ще ме видите да снимам на живо, както и страшно много непоказвани до момента неща. Научете повече за предстоящата изложба ТУК!

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Pablomademedoit (@pablotulia)

Интервю на Весела Софева