Павел Владимиров: Криворазбраната политкоректност уби чара и хумора в шоубизнеса

Павката е от онази по-рядка напоследък порода личности от екрана, която винаги се води от собствените си разбирания и критерии за хумор и забавление, застанала все така леко встрани от общата маса на препоръчително и предвидимо „пиарско“ поведение и говорене. Харесваме го и като водещ, и като актьор, и като глас, и като автор на смешки. Заповядайте доза чар и настроение от него в разговора ни нататък:

„Eдин от най-свежите водещи у нас“, „слънчев артист с особена харизма“, „динамичен и не съвсем типичен водещ“ – това са само три от описанията в пресата за теб. Кое от тези (или друго) най-точно те уцелва в сърцето?

„Българският Робърт Дауни Джуниър“ – хаха! Да се надяваме, че все още съм „един от най-свежите водещи у нас“ и „слънчев артист с особена харизма“.

Случвало ли се е да поизлъжеш малко за себе си, да преувеличиш качествата си, уменията си, за да получиш определена работа?

Не, но вече съм опериран от излишна скромност и смятам, че хората, които не са ме взимали на работа, особено в последните години, просто не са били наясно какво изпускат.

Раде Шербеджия те гръмва в главата във филма Air Force One Down и вероятно с голям кеф си снимал „умирането си“ в тази сцена с него. С кой твой любим актьор би искал да имаш обща сцена и къде е твоята граница – има ли нещо, което не би се съгласил да се случва в такава сцена, била тя и с любим твой актьор?

Раде е един от най-великите не просто балкански, но и европейски актьори - още като хлапе съм го гледал в тогавашния хит с Вал Килмър – ,,Светецът‘‘, в ,,Мисията невъзможна‘‘, ,,Гепи‘‘, ,,Широко затворени очи‘‘ и много други. Сцената с него беше като скрита благословия. Всъщност се надявах, че ще ме вземат за по-голяма роля в същия филм, но не се получи и тъкмо се чудех дали да не откажа тази, когато го видях на сета и си казах „всяко зло за добро“. Има една поговорка: ,,Кат та канят – еж, кат та гонят – беж!“. Та добре, че не отказах. Освен това той е много симпатичен човек – абе, голям пич и баща на цели 5 деца. Иначе бих се радвал да снимам с колегите Клууни и Пит, Ди Каприо и Харди – симпатични момчета са, за дедо Боби де Ниро да не говорим. Като, разбира се, нямам предвид сцени, които продават и печелят награди в киноиндустрията напоследък, въпреки че нали уж мъжката любов била най-силна.

С Раде Шербеджия

В кого би искал да се преродиш назад във времето?

Нямам такива желания, доволен съм от живота си, просто се надявам да съм жив и здрав, за да мога да осъществя идеите, които имам занапред. Иначе, ако си пофантазирам малко, бих се върнал малко преди османците да се настанят на полуострова, за да обединя Европа срещу тях. Така може би щяхме да имаме Ренесанс и нямаше да сме толкова ,,малък, но прост народ‘‘.

Бил си водещ на над 500 събития, включително фирмени партита. Как се справяш с пияните в публиката?

Сигурно вече са близо 1000, но много рядко е имало толкова пияни хора, че да са проблематични – повечето са веселяци и просто леко подпийнали. А и все пак не водя селски вечеринки в Чепръчене – общо взето аудиторията ми е по-отбрана, макар да съм бил водещ и на доста площадни събития в провинцията, където има всякакви елементи. Иначе, ако някой се е понаквасил и превъзбудил, гледам да не му се връзвам или изобщо да не му обръщам внимание.

Какво събитие си отказвал да водиш?

Наскоро отказах да водя част от кампания на голяма политическа сила, както и участие в реклама на компрометирана според медиите компания. Впоследствие, много популярни личности участваха в рекламите ѝ – странно – явно са имали крещяща нужда от кинти.

А има ли предаване по телевизията, на което би се радвал да си водещ – дори и да го няма в момента?

Открай време имам идеи за вечерно шоу и съм ги предлагал не един или два пъти в не една или две телевизии. Преди години уж бях спечелил един кастинг за такова в голяма частна медия, но на последния етап продуцентите промениха решението си и сложиха техен човек. В резултат, предаването просъществува само 4 или 5 епизода. Редовно наблюдаваме този феномен и в настоящето, и явно ще продължаваме да го наблюдаваме и в бъдещето, от което телевизиите губят все по-голяма част от аудиторията си. Щото от всяка свирк... ъъъ, пардон, от всяко дърво свирка не става... Абсурдна и глупашка е и тенденцията на постоянното закупуване на тъпи чуждестранни формати, голяма част от които просъществуват за не повече от един сезон, все едно ние сме толкова безидейни, че не можем да си измислим собствени. Да не говорим за копи-пейст тенденцията – едни и същи формати с друго име в две различни телевизии, че и по едно и също време. Но кой съм аз, че да давам оценка на родните мастити продуценти?! Един абсолютен некадърник, завиждащ на високото телевизионно майсторство, което ще струи на талази този сезон! Ха-ха-ха!

Ти си доста разпознаваемо лице, но и глас. Озвучаваш доста аудио книги. Коя ти е любимата – да позная: или е „Човекът в търсене на смисъл“ или „Децата на капитан Грант“?

„Човекът в търсене на смисъл“ е една от най-слушаните книги с моя глас в платформата. Определено книга с фундаментални, но простички истини, от която може да се научи много и трябва да се препрочита/прослушва често. Колкото до „Децата на капитан Грант“, това далеч не е любимата ми, а и смятам, че е една от слабите творби на Жул Верн. Иначе много си харесвам сериала „Снежната усмивка“ и много откачената „Добри поличби“ на Тери Пратчет и Нийл Геймън. Един симпатичен човек даже ме спря в Лидъл, за да ми каже колко са се смели с неговите приятели на моята интерпретация на „Поличбите“, докато пътували към морето. Харесвам и биографията на Майкъл Кейн, за озвучаването на която екипът му в Лондон специално ме одобри, след като прослуша мои записи. Тя е изключително полезна за всеки, който би искал да се занимава с кино и театър, но и не само. Също така много се забавлявам в работата си над детските заглавия като „Патиланско царство“, „Angry Birds”, „Силвър и вампирите“, в които съм вложил целите си душа, сърце, черен дроб, че и далак.

Има ли дума или фраза, от която ти прилошава, като я видиш за произнасяне при записите на аудио книгите?

„Забързаното ежедневие“ много често се използва и ме обръща с хастара навънка, но не и в аудио книгите, там все още не съм го срещал... Иначе правилната говорна загрявка ти помага да произнесеш почти всичко, с изключение на имената на разни вулкани в Исландия. А сега повтаряйте след мен: „Шепа шипки в шапка сбрах, шипки с шипчета по тях“.

Кое е най-трудното, онова, което на слушателите не би им хрумнало колко изисква, при озвучаването на книгите?

Най-трудното е да успееш да спазиш чисто техническото изискване – да няма никакви странични шумове. Микрофоните са изключително чувствителни и буквално гледаш да си черна нинджа, а не хипопотам в стъкларски магазин – да не си със шумолящи дрехи; като си размахваш ръцете, да не удряш масата или микрофона; да не мляскаш, освен ако ролята не го изисква. Абе, ако може да си просто мумия или някакъв фосил от терциера – най-добре. Другият голям бич – а защо не и bitch – за четеца на аудиокниги е къркоренето на собствените му черва. Taка, че не е хубаво да ходиш на записи много гладен, но не трябва и да си преял... Не е особено приятен и фактът, че четем пред тонрежисьор в реално време, който е и редактор на текста - ако нещо не му прозвучи добре, те връща да го прочетеш отново, което малко те изкарва от концентрация. Но да не се оплаквам, че AI чука на вратата... Ходооооор!

Дебютът ти като режисьор беше миналата година – на музикалния клип „Остани“ на група „Глутницата“ и ти се е получило доста добре! Сега, като е минало време, кой е онзи детайл във видеото, който най те дразни и би променил?

Честно казано, нищо не ме дразни – всичко си харесвам: актьорите, визията, историята, за което отново трябва да благодаря на целия екип и, разбира се, на групата за това, че ни се довери да го направим. Освен това самата група много хареса клипа. Дори имаме престижна номинация от първия и единствен фестивал, на който сме кандидатствали досега - Berlin Music Video Awards. Единственото, за което съжалявах малко на място, е, че типично по български, въпреки хилядите разрешения за снимане, „съвестни“ граждани бяха запушили с колите си входа към последната ни локация - Царския дворец, и разполагахме с по-малко време за последната сцена. В крайна сметка, хубавото е, че изобщо успяхме да се доберем дотам и да я заснемем.

По време на снимането на клипа на "Остани" на "Глутницата"

Изглеждаш като човек, който се цели на едро – „Sky is the limit” си изписал в описанието на фейсбук профила си. Коя е най-голямата ти мечта като режисьор?

Ех, ако ви я кажа, вече няма да е мечта... Да съм жив и здрав, пък ще разберете!

Водиш, играеш, пишеш, озвучаваш, пееш – кой е най-скритият ти талант, за който почти никой не знае?

Мога да кажа „Али Баба и 40-те разбойници“, оригвайки се и да си обръщам клепачите на очите. Последното все още действа с девойките. Готвя хубаво разни не толкова сложни неща и още по-хубаво правя любов, да не кажа „чукам“, че не е възпитано и не подхожда на имиджа ми... Хаха! Ама айде да не се хваля сам!

Обичаш да се шегуваш. Прибра ли майтапите по определени теми през последните години, или си караш, без да се съобразяваш много, а обидчивите да се оправят?

Зависи къде – в предаването „100% будни“ на БНТ не мога да не се съобразявам. За съжаление, криворазбраната политкоректност уби чара и хумора повсеместно в шоубизнеса навсякъде по света. Разбира се, на сватби и донякъде на фирмени събития (особено докторски – те са големи веселяци) без строг официален етикет, можеш да си позволиш да се шегуваш по-солено – като този убийствен Рики Жерве например.

Сигурно имаш случка, при която някоя шега в главата ти с е струвала мееега яка, но след като си я изрекъл, се е получила съвсем не забавна и дори грубиянска и си съжалил?

На едно събитие на голяма международна компания – това беше трето поредно през годините, което водих за тях – направих комплимент за гърдите на една певица от известна наша група, но по моя си начин. Ние с нея много добре се познаваме и си знаем маймунджилъците, даже много добре ни се получи и се посмяхме, но познай дали водих повече събитие на тая компания? Йок!

Най-скандалното по твоите собствени разбирания, което си правил, не по тези на жълтата преса?

Секс на странни места, да речем публични до известна степен, но това всеки го е правил или поне трябва да опита, а и не е много за споделяне в подробности... Веднъж преди години ме бяха заключили по грешка в една стая в Студентски град, а трябваше да отида на работа и понеже тогава нямаше мобилни телефони, се наложи от перваза на прозореца на стаята да се прехвърля до парапета на терасата на общия коридор на блока, за да изляза, а стаята беше на 11-тия етаж. Сега не бих го направил, можеше да се размажа като презряла круша за една смешна сервитьорска заплата, от която още имам да вземам пари.

Любимата ти „жълта“ новина по твой адрес – която би си разпечатал и сложил в рамка?

„Павел Владимиров точи лиги по Майли Сайръс“ ми е едно от любимите заглавия от последните месеци. Е, наистина точа лиги по нея и ако се появи наоколо не бих ѝ простил... За Ана де Армас да не говорим. Бих добавил и Тейлър Суифт, въпреки че ще ми дойде малко височка.

Роден си в Габрово. Как се отнасяш към черпенето на приятели и мацки на среща? Или държиш на габровските традиции и не правиш такива неща?

Непрестанно се шегуваме с това, както Шон Конъри се шегуваше с шотландските си корени... Дай боже, да го достигна поне на 20-30% в следващите години. Габровци обаче сме изключително гостоприемни и отворени хора. Е, има и еснафи, все пак градът не е мегаполис, но на габровци дължим изключителни открития и постижения в по-новата ни история. Ще спомена само три имена: магнатът и меценат Пенчо Семов, първата жена – дипломиран лекар в България, д-р Тота Венкова, която е и изключителна красавица, и първият премиер на България, назначен лично от Батенберг - Тодор Бурмов, пък дано читателите ви да ги гугълнат.

Коя габровска шега ти е сред любимите?

Не са една или две. От оригиналните габровски шеги: един габровец, попитал друг: „Къде е венчалната ти халка?“. А другият отговорил: „Тая седмица я носи жена ми.“. Ето още една: габровски фабрикант бил в Индия. В един храм видял статуята на шесторъката богиня Чандра и възкликнал: „Ей такава работничка ми трябва!“. Често ползвам и любимата на Криско - Габрово на три реки! От по-новите: габровци не наемат фотограф и оператор, когато се женят, просто прибират записите от охранителните камери в ресторанта.

А коя е най-близо до теб като характер, нагласа, поведение – режеш опашките на котките си, за да затваряш по-бързо вратата да не изстива стаята зимно време ли, или си търсиш по-слаба булка - да спестиш от плат за булчинската рокля, или друго?

Честно казано, голяма част от габровската икономичност е изключително полезна в един пренаселен свят на свръхконсумация, чийто ресурси бързо се изчерпват. Баща ми едно време ми се караше да гася лампите, след като си свърша работата в мазето, банята или коридора. Та ние в Габрово празнуваме Деня на земята всеки ден – никога не светят излишни крушки през нощта. Ех, ако повече хора бяха така! А моята намерена и спасена котка, неслучайно кръстена Найден, си има опашка и топки дори, сърце не ни дава да ѝ ги отнема. Освен това той е най-щастливият котарак на света – защото си има двор и градина, в които да се катери по дърветата, да лови гущери и мишки, да дъвче трева, рози и да си ака на воля.

Преди 8 години в едно интервю по БНТ споделяш, че изглеждаш на хората като човек, който не е сериозен в отношенията си с жените. Направи ли нещо по темата, има ли промяна?

Да ти кажа по-добре да си остане така. Ако си твърде сериозен в отношенията си с жените, особено на по-ранен етап, си вкарваш абсолютен автогол, който е като гола, само че авто.

Имаш ли баба, или друга роднина, която най-много да мрънка, че си още ергенче? Как парираш непоисканите съвети?

За съжаление, съм почти на половин век и не са ми останали живи баби и дядовци, но мрънкането на майка ми напълно ми стига, че даже ми идва в повече...

Коя сила предпочиташ: каквото и да предложиш на която и да е жена, тя да е съгласна, но само ако винаги майка ѝ е на метър от вас; или да можеш да четеш мислите на жените, но само когато и те твоите?

Нито едно от двете...

Кой е холивудският Павел Владимиров – онзи, който най-много напомня на теб самия – външно или пък като излъчване и поведение?

Приятели, познати и много фенки (да, все още имам живи такива) са ме сравнявали и продължават да ме сравняват с Джони Деп, Робърт Дауни Джуниър и Колин Фаръл – и тримата са ми големи любимци и съм поласкан от тези сравнения. Напоследък обаче най-много се кефя на Колин – той надрасна образа си на сладникав красавец и направи култови роли в „Омарът“, „Ловът на свещения елен“ и „Баншите от Инишерин“.

Назначават те за министър на смеха. Какво е първото, което ще въведеш?

Ще спра някои тъпи предавания по телевизията, които би трябвало да са смешни, но всъщност са трагични. Абсолютен диктатор!

Кои 2-3 филма, които може би сме пропуснали, би ни препоръчал?

Честно казано, доста съм разочарован от много от филмите, които излязоха в последно време. Да не говорим за сериалите. Втори сезон на „Домът на дракона“ например е пълен провал. Харесах „Хоризонт: Американска сага“ на Кевин Костнър, но той мина доста незабелязано по екраните, за разлика от онази абсолютна тъпня „Дедпул срещу Върколака“, да ме прощават тийновете. Йоргос Лантимос ми е много перверзно крейзи, като някакъв кино-Дали, та творчеството му, колкото и абсурдно да е в по-голямата си част, по-скоро ме привлича и забавлява. Последна справка – „Благи деяния“. Иначе аз наистина съм голям фен на Брад Пит и редовно препоръчвам „Spy Game” – един филм за ценности като истинско мъжко приятелство, които вече ги няма. Другият ми любим е последният шедьовър на Скорсезе – не, не „Убийците от цветната луна“, a последният му читав филм - „The Departed” – там Джак Никълсън е отворен учебник по актьорско майсторство, особено монологът му с отрязаната ръка. Тарантино също няма слабо – „Гадни копилета“ е велик, а често си връщам финалните сцени на „Имало едно време в Холивуд“ и цвиля от смях.

Какво да очакваме от теб скоро?

Феновете на киното могат да продължат да ме гледат в традиционната вече кино-поредица в предаването „100% будни“ на БНТ. Мисля, че и комедията, в която участвам - „Аферата Пикасо“, скоро ще бъде излъчена по някоя от частните телевизии. Ще се появя и в няколко реклами – български и чуждестранни (за чуждестранните – гледайте да не мигате, за да не ме изпуснете). Освен това участвах като глас в един много сладък и забавен късометражен филм на английски език - „Sunday on the Moon”, на режисьора Краси Паскалев, който учи в Берлин. Филмчето получи доста ласкави отзиви на различни фестивали по света. Очакваме премиерата му у нас този месец. Есента и зимата са силни периоди за софийския театрален сезон и ще продължим да играем убийствено смешната постановка „Възкръсналият“, заедно с колегите Станислава Ганчева, Теодор Папазов, Иван Матев и Деси Моралес. Както ние се шегуваме – тая постановка е като пънкът, никога нèма да ýмре! А и да умре, ще възкръсне! Може да ме гледате и в първия епизод от новия сезон на предаването „Това го знам“, заедно с други лица – на 15 септември, по БНТ.

В "Аферата Пикасо"

Какво щеше да правиш с това време, ако не ни беше давал интервю?

Ще отговоря по габровски: „Правелчета!“.