Писателят Мартин Колев: Исках да напиша фентъзи с български одежди

Мартин Колев е от онези писатели, които ни дават надежда, че фентъзи жанра определено има потенциал за развитие и у нас.

Автор е на два сборника с кратки разкази, но същинския му дебют на книжния пазар е с поредицата "Софийски магьосници", чиито стил често е определян като градско фентъзи, представящо столицата по един нов, интересен и оригинален начин, който ни кара да я преоткрием. Публикувал е в "Култура", "Капитал", "Литературен вестник", "НО поезия", "Родна реч", "Сега", "Море", "Гранта".

Стои зад написването на пиесата "Кроасан", спечелила конкурс за съвременна камерна драматургия, която се играе в "Tеатър 199".

За пътят на писателя, професионалната реализация и творческото вдъхновение, разказва пред SofiaLive словесният магьосник Мартин Колев.

Кога и как реши, че искаш да се занимаваш професионално с писане? Винаги ли си смятал това за твое призвание?

От малък обичам да измислям истории, още отпреди да се науча да ги записвам. Винаги съм знаел, че писането ми се отдава, но невинаги съм го приемал като призвание. Страх ме е да се занимавам професионално с него (ако приемем, че е възможно), защото ми е твърде скъпо, а продуктивността не е гаранция за качество.

В първата част на романа "Софийски магьосници" действието се развива изцяло в София. Кои са любимите ти места в столицата в реалния живот?

Много от любимите ми места присъстват в поредицата тъкмо защото са ми любими. Мечтаех си да напиша книга с Орлов мост на корицата и в крайна сметка го включих вътре. Не виждам смисъл да пишеш за места, които те отегчават ‒ процесът изисква да прекарваш твърде дълго време край тях.

Има ли конкретни фентъзи произведения, които са те вдъхновявали докато пишеш романите? На места във виртуалното пространство се коментира, че сюжетът и героите от поредицата много напомнят на тези от "Хари Потър".

Определено исках да внеса нещо от романтическо-готическата атмосфера на Нийл Геймън и от хумористичния тон на Тери Пратчет. Главният ми стремеж в началото бе да развия традиционна фентъзи история ‒ в български одежди, но с всички емблематични прийоми на жанра. Съзнавах, че тя ще отпраща към популярни чуждестранни заглавия, но определено разказвам своя собствена история.

„Хари Потър“ е феномен без аналог, чиято сянка ще тегне над всеки следващ млад чирак магьосник. При все това Хари се позиционира в края на дълга върволица от такива образи в жанровия канон.

Кои са любимите ти автори и произведения? Смяташ ли, че за създаването на добър, индивидуален стил е нужно да комбинираш различни елементи от чужди стилове, чиито представители са се наложили като авторитет в литературата?

Кортасар, Радичков, Стайнбек, Вирджиния Улф и десетки други; с произведенията не знам откъде да започна. Някой беше казал, че книгата, която пишеш, е сбор от всички, които си прочел. В началото на развитието си чуваш разни гласове, които са те впечатлили, и се учиш през тях, но с времето се откроява един по-силен глас, по-отривист и автентичен. Ако си твърде зает да колажираш чужди стилове, може и да заглъхне.

Четящ човек ли е българинът? На лице ли е според теб тенденциозно нарастване на интереса към четенето у нас като цяло или по-скоро това е само привидно?

Сложен въпрос. Доста от потребностите, които е задоволявала доскоро книгата, се преориентират към по-„лесносмилаеми“ медии. В такава обстановка четенето трябва да се поощрява с целенасоченост и постоянство, т.е. българинът (или който и да било) притежава потенциала да е по-четящ човек. Сетивното пренасищане обаче си има цена ‒ неслучайно напоследък се засилва тенденцията към минимализъм, осъзнато търсене на вътрешен покой. Психолози препоръчват четене при тревожност и депресия, риск от Алцхаймер, стрес и апатия. Четенето се оказва не само забавление, но и лекарство.

Случвало ли ти се е да изпаднеш в творческа криза? Как се справяш с подобни ситуации?

Случва ми се. Неприятно е, но на десетата криза разбираш, че това е част от процеса и светът няма да свърши. Готовите рецепти не действат винаги ‒ по-добре да се ослушаш за онзи вътрешен глас отпреди 2 въпроса и да разбереш какво провокира кризата. Дали не вървиш в грешна посока? Дали не трябва да оставиш героите намира за малко? Дали не трябва просто да презаредиш батериите? За всяка криза си има причини, независимо дали ги разбираме или не.

Мислиш ли, че четенето на електронни книги убива тръпката и вълнението от самия процес?

Не.

Какъв съвет би дал на начинаещите родни писатели, които са се ориентирали към фентъзи жанра?

В сърцето ти има един свят, който е чудат, величествен и просторен. Вероятно не го познаваш целия и се вълнуваш винаги щом откриеш ново кътче от него. Продължавай да го изследваш. Един ден ще го познаваш достатъчно добре, за да се осмелиш да поканиш гости. По-важното обаче е, че там ще си си у дома.

Какви са ключовите елементи за успешно фентъзи произведение освен въображението, талантът и добрия литературен похват?

Т.нар. светостроене е основен компонент при писането на фантастика, създаването на персонажи ‒ също. Все пак всичко зависи от конкретната история ‒ в някои случаи ключовите елементи може да са съвсем различни. Най-важното е да се осмелиш да опознаеш и споделиш света си.

Трудно ли е в България да превърнеш хобито си в професия?

До голяма степен зависи от хобито, но в крайна сметка опира до желанието. Ако наистина искаш да пишеш (или да рисуваш, композираш, правиш чаени церемонии, управляваш хеликоптер и т.н.), ще намериш начин. Професионалната реализация е предизвикателство, но все пак е възможна. Друг въпрос е дали си струва компромисите.

Как намираш баланс между творчеството като състояние и процес и "обикновената", не толкова вълшебна реалност?

Едното подхранва другото. Битовата реалност изпълва с детайл и живец вълшебната, която на свой ред дава временно убежище от убийствената обикновеност.

Извън магическите светове, които създаваш в произведенията си, почитател ли си на свръхественото и вярваш ли в онова, което е "невидимо за очите"?

Като разказвач на измислени истории съм почитател на свръхестественото. Като завършил психология съм склонен да търся произхода му не само в отвъдното или дълбините на Космоса, но и в дълбините на несъзнаваното. Карл Юнг казва: „Аз не вярвам. Трябва да имам причина за определена хипотеза. Опознавам нещо и тогава го знам ‒ няма нужда да го вярвам.“

В първата част на "Софийски магьосници" се загатва, че има безплатно заклинание за възстановяване на продупчен билет за градски транспорт. Би ли го го споделил с нас?

Разбира се, ето го:

(не се чете)

Интервю на Линда Николова