Писателката Цвета Тодорова: Пиша, за да забравя. Чета, за да си спомня.

Цвета Тодорова е млада писателка, коята намира щастие и себереализация в писането на стихове. Основните тема, която засяга е любовта във всичките й форми. Като всеки млад писател и тя е преминала през множество изпитания и препятствия относно издаването и разпространението на първата си стихосбирка "Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш", но не се е отказала. Даже напротив, вече подготвя втора стихосбирка, а в първите месеци на новата 2020-та година ще излезе песен на нейния приятел - Кристиян Янкулов, чийто текст е общ. Срещнахме се с нея, за да разберем малко повече за творческия й път и нейните бъдещи проекти. 

Как започна всичко с писането? От малка ли пишеш или откри този талант на по-късен етап?

Започнах да пиша и публикувам преди повече от 10 години, когато баба ми почина. В такъв момент имах да кажа толкова много, но не знаех как. До голяма степен поезията успя да го "направи" вместо мен.

Несъмнено, както всяко нещо, и поезията си има своите трудности - публикуване, печатане, дори самото писане. През какви трудности и предизвикателства си преминала, за да стигнеш дотук?

В началото е трудно, но това е нормално. Ако искаш да стане всичко веднага, няма как. Може би през годините едно от неприятните неща е това да виждаш своя труд, подписан с чуждо име. За съжаление е практика и случаите са многобройни.

Около процеса на издаване на стихосбирката научих много уроци. За съжаление нещата невинаги изглеждат така, както ние искаме да бъдат и си ги представяме. Надявам се и вярвам, че в най-скоро време всичко ще се изясни.

Какво те вдъхновява да пишеш?

Най-голямо вдъхновение е моята баба, както и моят приятел Кристиян. Добре, че беше той да ме научи да пиша и за красивата страна на любовта. (смее се)

Последната ти стихосбирка “Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш.” е вдъхновена и от двамата значи?

Точно така! В книгата съм включила доста от нещата, които съм писала за баба ми през годините, както и за любовта, може би във всичките й фази. В следващата книга акцентът също ще бъде любовта към семейството, близките ми и приятелят ми.

Разкажи повече за това, което ти предстои? Какъв ще бъде акцентът на следващите ти стихосбирки?

Вече имам ясна представа какво точно искам от следващата стихосбирка. Дори бих казала, че много от нещата са готови, но смятам да изчакам и да изпипам всичко, тъй като от тук нататък ще работя сама.

Акцентът, разбира се, ще бъде отново любовта. Не мога да изневеря на стила си, а именно кратката форма.

Експериментирах и с по-различен стил, но не смятам, че е “моят”. Живот и здраве, през 2020г. ще излезе много специална песен, в която имах удоволствието да напиша част от текста.

Какво ще кажеш на хората, които харесват писането на стихове, но не знаят от къде да започнат? Какво би ги посъветвала да направят и с какво да бъдат внимателни?

Благодарение на този дигитален свят, в който живеем, е много лесно да достигнат до голяма аудитория за кратко време. Аз започнах със страницата Believe., като по-късно създадох и блог, в който споделях творбите си. Ако мога да дам един съвет, то това е да бъдат искрени с аудиторията си, защото рано или късно се разбира дали си честен с нея.

А с какво да бъдат внимателни? С хората, които искат да им помогнат. Особено с тях.

Как се справяш с плагиатството или в днешно време е трудно да защитиш интелектуалната си творба по някакъв начин?

За съжаление няма как. Не мога да следя всяка публикация, постоянно. За щастие, никой не може да отнеме това, което е вътре в теб.

Трудна ли е реализацията като автор от гледна точка на това самото писане да ти носи доходи? Достатъчно доходоносно ли е?

Понеже мога да говоря само от мое име - да ти носи някакви доходи, да, може. В никакъв случай, не смятам, че това е доходоносно, особено в дългосрочен план. С издателство получаваш малък процент, а когато се самоиздаваш, даваш голям процент на книжарниците, за да дистрибутират книгата ти. В световен мащаб нещата не стоят така сигурно, но ние говорим за България.

Как социалните мрежи започнаха да влияят на писането и четенето на поезия?

Според мен и положително и отрицателно. Положително - голяма трибуна, която може да прочете и оцени творчеството ти. Публиката е най-големият критик и много лесно и бързо можеш да разбереш нейното мнение. Отрицателна - всеки започна да пише, но не защото иска и му харесва, а защото е “модерно”. От цялата информация, която ни залива, трудно истинското и стойностното изпъква.

С все по-голямата консумация на видео съдържание, вместо писмено, притеснена ли си за езика?

Аз наблюдавам в последните години огромно желание за четене на книги, без значение от жанра. Смятам, че все повече и повече млади хора започват да четат и подкрепят български автори, което е прекрасно. От друга страна аудио и видео съдържание не липсва, както и подкастове и т.н., но лично аз не бих заменила книгите на хартия, самото усещане е различно.

Имаш ли наблюдения за това каква е твоята аудитория, която чете произведенията ти?

Хора, които обичат да четат книги, любознателни и вдъхновяващи. Не съм ги дефинирала според възрастта.

Откакто създаде своята стихосбирка има ли много хора, които ти пишат и откриват себе си в твоите редове?

Непрестанно. Дори в най-смелите си мечти не си бях представяла това, което се случи след издаването на стихосбирката. Надявам се хората все повече и повече да се откриват в щастливите редове, за които пиша, а не от онези другите. (смее се)

Хубаво е да знаеш, че не си сам, а споделяш емоциите си и с други.

Интервю на Илиана Симеонова

Докато пишеш трябва да полудееш

Прабаба Илинка към новите поколения: Лично пространство е да си с любимия човек, а не сам