Пожарникарят Ивайло Димитров: Нека не живеем като безсмъртни, а да се грижим за другите

Ивайло Димитров е пожарникар от 21 години, посветил живота си на другите и битката с огнената стихия. Това, че има белези, трудна професия и отговорност за живота на другите е нещо, което му дава чувство за смисъл и удовлетворение. Напоследък той стана популярен покрай фейсбук страницата на Шеста районна служба, която информира гражданите и използва социалните мрежи по най-добрия начин: да приближи институциите до хората, да им каже най-важното, да ги предупреди за опасностите. Ето какво каза Димитров в специално интервю за Sofia Live.

Г-н Димитров, кое ви запали по професията на пожарникаря? Спонтанен избор ли беше или някакво вътрешно усещане, което винаги е било във Вас?

Винаги е било в кръвта ми. Изкарах военната си служба в пожарната преди години и то не в коя да е пожарна, а в сегашната ми – 6-та Районна служба. През 1996-1997 година бях в пожарникарска рота, на практика бях действащ пожарникар. Тогава войниците гасяга пожарите. Нямаше толкова много професионални пожарникари, както сега. Тогава на щат бяха единствено командирите, шофьорите и началниците.

Ако можехте да върнете времето назад с целия опит, който имате до момента, отново ли бихте избрали тази професия?

Младостта ми мина, практикувайки тази професия. Щатен пожарникар съм от 21 години. Тя си стана начин на живот за мен. Стана навик, а човек е трудно да се раздели с навиците си. Ако имам същия опит, знания и умения, които имам в момента, разбира се, че бих избрал тази професия, това призвание. Тя ми даде много. Цял един живот. Няма как да се разделя с него, защото това за мен е все едно да умра. Няма как. Живее ми се.

Както всяка работа, така и вашата не е лесна. Коя е най-голямата трудност в пожарникарската професия?

За един млад пожарникар със сигурност най-тежкият случай е, когато се сблъска за първи път със смъртта очи в очи. А ние, за съжаление, често се сблъскваме с нея. На мен ми е най-тежко, когато видя болката в хората, болката от загубата на близък човек и от трагедията, която ги е сполетяла. С дългите години практика се създава една дистанция, ако искате го наречете „перде“, което аз лично си слагам, за да не виждам тази болка. За съжаление обаче я усещам и този усет е адски труден, защото все пак преди всичко сме хора.

Кой е най-тежкият случай, с който сте се сблъсквали? Разкажете за някоя животоспасяваща случка.

За 21 години съм се сблъсквал с хиляди пожари. По-тежките пожари, инциденти, произшествия, в които има смърт, болка и страдание, съвсем естествено ги премахвам от съзнанието си и ги забравям. Или поне се опитвам.

Преди около 12 години беше придошла Владайската река и във водата беше попаднало едно детенце на приблизително 12-13 години. Спасяването му от нашия екип беше изключително трудно, рисковано за нас и за детето, защото то се държеше за някакъв корен или клон. И във всеки един момент реката можеше да го отнесе. Накрая обаче историята завърши с щастлив край. Това е случай, който си спомням с усмивка, защото беше много трудна операция, но се справихме. Момчето извади голям късмет, че се задържа там до нашето идване.

Вашата професия е доста благородна, понякога от Вас зависи даден човешки живот, както в историята, която разказахте преди малко. Всъщност хората благодарни ли са ви за това или бързо забравят оказаната помощ?

Не, не забравят. Даже това момче, което щеше да бъде повлечено от Владайската река, много често идваше в пожарната. Даже е оказа, че живееше близо до нея. След всеки един инцидент, когато сме си свършили работата и хората са живи и здрави, те ни благодарят от сърце, личи си. Дори ни дават някакви малки подаръци от благодарност. Например спомням си последния път една жена ни даде една шепа с круши. Такава благодарност е изключително мила. Малките жестове са от най-голямо значение.

Снимка: Силва Тонева

Кое е по-опасно: димът или огънят?

Определено димът. Причината е, че огънят се усеща и се вижда. От него можеш съвсем инстинктивно да се предпазиш или поне да се опиташ. Много зависи и какво точно гори, от какво е този дим. Има вещества, които неусетно могат да задушат човек – дюшеци, столове, техния пълнеж, всякаква мека мебел. Те отделят отровни циановодороди и въглеродния окис. Те нямат цвят и мирис, но са животозастрашаващи. Важно е да се знае, че по-честата причина за смърт е задушаването с дим, а не толкова изгарянето. Едното предхожда другото. Затова е доста по-опасно.

6-та Районна служба създаде много полезна Фейсбук страница, която помага на хората със съвети как да се справят при възникнал спешен случай. Как се зароди идеята? Сам ли я поддържате?

Тази страница е на почти 10 години. Скоро проверих и видях, че е създадена през 2011 година. Когато видях първите снимки се сетих и причината за нейното създаване. Много хора започнаха да създават свои фейсбуци, а сред всяка пожарникарска служба стана модерно да създава своя фейсбук страница. С гордост казвам, че и преди и сега, нашата страница си е най-добрата. Можете сами да се убедите в това.

Първоначалната идея беше да се споделят снимки и постове на бита в пожарната, така да се каже. Тогава бяха ремонтирани и боядисани старите пожарни автомобили от нас самите и ние искахме даже да се похвалим с новите ни служебни автомобили. А сегашната идея, която се зароди съвсем спонтанно в главата ми, е да обезпечим хората със значима и полезна информация за това как да действат при спешен случай.

Дори текстът ми за това за това как да действаме, когато автомобилът ни се запали в движение, стана вайръл. Тя също се зароди спонтанно, докато четох коментарите на статия в една много популярна софийска страница.Снимката също е използвана от там. Тя е една от малкото ни неавторси снимки в страницита.

Страницата не я поддържам сам. Двама души сме – аз и човекът, благодарение на който са тези прекрасни фотографии – Силва Тонева. Тя е професионален фотограф, който от години снима нашата професия. Мога смело да твърдя, че нейните снимки са единствените, които са толкова близо до пожарникарската професия. И това е забележително. Тя има и няколко изложби, в центъра на които отново е пожарната служба и пожарникарската професия.

Силва Тонева - фотографът и вторият човек, който поддържа страницата на Шеста районна служба

Имате ли обратна връзка от хора, които четат нещата, които публикувате в страницата и какво ви пишат?

Много често имаме лични съобщения от хора, които са прочели постовете ни във фейсбук страницата и са им харесали. След даден пост, статия, снимка винаги има хора, които ни пишат и питат неща по статията. Писали са ни и хора, които любезно ни питат дали могат да доведат децата си в пожарната, защото им е интересно.

Най-хубавото е, че постовете ни са на разбираем език без термини и терминологични изрази, за да може повече хора да разберат това, което искаме да кажем. Има единични случаи, в които хора ме критикуват в коментари, че не го обяснявам правилно само защото не е по учебник. Но за мен и за много хора това е правилният начин и така ще продължаваме да го правим. Държа да отбележа, че се прави не с европейско финансиране, не с държавни или служебни средства, а напълно безплатно. Постовете не се промотират, защото за това трябва да се заплати. Оставяме всичко на потребителите.

Снимка: Силва Тонева

Досега имаше всякакви инфлуънсъри, но за пръв вече има и във ваше лице и разбира се с много по-голям смисъл - инфлуенсър-пожарникар? Всъщност, оказва се, че социалните мрежи могат да помогнат много за това, как мислите?

Този термин ми е малко чужд, защото съм от друго поколение. Но ако смисълът му е на човек, който влияе на хората чрез това, което споделя в социалните мрежи, да, бих се нарекъл инфлуенсър. Стремя се да влияя позитивно на хората винаги.

Кой е най-ценният съвет, който може да дадете на хората, за да се предпазят от пожари? Коя е най-честата причина за един пожар?

Ключът към всичко е спазването на правилата и нормите. Една от най-честите причини за възникването на пожар е небрежността под всякаквите й форми – непрофесионално направена инсталация или техническа връзка, некачествено ремонтиран уред, некачествено монтиран използван уред и т.н. Правилата са писани от трагедии, от възникнали инциденти. Затова ги има. Спазваме ли ги – ще намалим до минимум лошото да ни сполети.Там където има правила и закони за съответната дейност, ВИНАГИ трябва да се спазват. Това е най-ценният съвет, който мога да дам. Смятам, че работи много добре.

Снимка: Силва Тонева

Какво мислите за хората, които предизвикват пожари в горите или запалват контейнери било то неволно чрез хвърлена цигара или нарочно? Вие самият написахте пост за това във фейсбук. Защо не трябва да паркираме в близост до контейнери?

Един от постовете ми във фейсбук е именно за това – защо не трябва да паркираме колите си близо до контейнери. Първо – те пречат на хората, които искат да си изхвърлят боклука, пречат на работниците, отговорни за сметопревозването. Второ – при възникнал пожар в контейнера и ако колата е паркирана наблизо, тя със сигурност ще бъде засегната.

Запалването на контейнерите става най-вече от небрежност – някой не си е изгасил цигарата или си е изхвърлил там неизгасената сгур от печката. Малко са случаите, в които някой нарочно отива и ги запалва. За хората, които палят горите, не знам точно какво да кажа. Всички видяхме какво се случи в Австралия. Той причинява множество вреди и води до още по-глобални проблеми. Крайно наложително е да се замислим, че тази планета е изцяло наша, ние трябва да се грижим за нея и нейните ресурси не са неизчерпаеми. А ние, хората, не сме безсмъртни. Недейте да живеете като такива. Трябва да се грижим за всичко – растения, животни, другите хора, защото ние живеем сред тях. Всичко е от значение.

По време на практикуването на тази професия имали ли сте някакви наранявания, изгаряния?

Да, целият ми врат е в белези от няколко пожара. Даже съм бил и в болница от интоксикция на битов пожар. Това са физическите ми белези. Не ги приемам за нещо лошо, те са част от мен и носят спомени, уроци, история, емоции, когато ги видя и се сетя за случилото се.

Какво Ви даде и какво Ви отне тази професия?

Дава ми и се надявам да продължава да ми дава смисъл на живот и гордост от професията. Отне ми много моменти с близките хора. Когато е трябвало да бъда някъде и да споделя хубав момент с близък човек, съм бил на работа, за което не съжалявам, разбира се. Така е трябвало да се случи.

Какво е усещането, когато спасите човешки живот?

Усещането е облекчение и удовлетворение от това, че съм успял да си свърша работата така, както е трябвало да я свърша.

Във филмите сме виждали много случаи на котета, качили се на някое дърво, които не могат да слязат, идва пожарникар и я сваля. Често ли спасявате котета и имало ли е случаи, в които да откажете да съдействате за свалянето им?

Всяка година по няколко пъти отиваме да спасим някое животно. Най-често ни викат, когато има животно, попаднало в някаква дупка. Кучето, козата, овцата например не могат да излязат сами от там и се налага да се намесим ние. Ходили сме, разбира се, да спасяваме и котки на дървета, но най-вече, защото стопанинът ни е помолил и много се притеснява или котето мяука от няколко дни и съседите се оплакват, а не защото е опасно за неговия живот. Котките са такива животни, които сами могат да слязат и сами да се покатерят. Имат тези умения и интинкт. Ние страшно много обичаме животните, но понякога се случва да откажем да дойдем и да свалим коте, защото сме изпратени на друг адрес, на животоспасяваща операция.

Снимка: Силва Тонева

Пожарникарските автомобили развиват над 100км/ч при произшествия. Как се кар хем бързо, хем безопасно за останалите водачи на автомобили?

Статията, която написах на нашата Фейсбук страница, беше с цел да покажа, че пожарникарските автомобили наистина са бързи, но в същото време рядко се възползваме от максималната му скорост. Това е така, защото само пожарните автомобили са над 14 тона, има още 3 тона и половина гасителни вещества и като включим и екипа вътре, автомобила става изключително тежък. Тази маса се подчинява на физичните закони, както всяко едно нещо и трудно може да се овладее при една критична ситуация и при висока несъобразена скорост. Затова ние много рядко си позволяваме да надвишаваме максимално разрешената скорост, но дори когато го правим, ние шофираме безопасно за нас и за другите участници в движението. Тоест ние бързаме бавно и разчитаме най-вече на специалния ни режим на движение - светлинната и звуковата сигнализация. Много от шофьорите са толерантни и разбиращи и ни пускат да минем на натоварени пътища и кръстовища, когато видят тези светлини или чуят звука, за което искам да им благодаря.

Вие вече коментирахте във Фейсбук старницата пожар, възникнал в самия автомобил по време на движение. Какво трябва да направим, когато се случи такова нещо? С кое да бъдем най-внимателни?

При пожара в автомобил е важна най-вече личната безопасност. Ако се случи такова нещо по време на движение, водачът трябва да:

1. спре максимално бързо по най-безопасния начин – отбивайки в дясно и без да пречи на останалите участници в движението. Не е препоръчително просто да спрете по средата. Представете си оживен булевард или магистрала. Така не само застрашавате живота на другите, но и своя собствен.;

2. да загаси двигателя;

3. да дръпне ръчната спирачка, и да освободи от скорост;

4. и чак тогава може да се започне гасене на възникналото запалване с наличния пожарогасител.

Разбира се, преминаващите също могат да помогнат със своите пожарогасители. От особена важност е максимално бързо да се съобщи на тел. 112, давайки възможно най-точни данни за инцидента. И понеже споменах пожарогасители, призовавам всички шофьори всяка година да проверяват своя пожарогасител и да го заверяват в пуктовете за годишен преглед. Струва около 15 лева, а може да спаси човешки живот или ценно имущество.

Огънят приятел или враг е на пожарникаря и на хората?

Има една хубава поговорка: „Огънят е добър слуга, но лош господар“. Аз вярвам в нея.

Снимка: Силва Тонева

В Австралия излязоха едни нови календари за 2020-та година с предизвикателни пожарникари, прегърнали различни животни. Какво мислите за съчетаването на професията пожарникар и сексапила?

Коментирали сме тези календари с колегите от службата. Може и да се дължи на начин на мислене, но ми се струва твърде комерсиално. Ние имаме една идея, която се надявам да осъществим тази година. Тя включва и нашите приятели от Фондация „Дивите животни“. С тях искаме да направим проект, който ако бъде одобрен, ще направим и ние календар с пожарникари, прегърнали животни от приюта, които са сираци, останали са на улицата. При всички положения ви уверявам, че няма да има сексапил, а ще бъде съвсем сериозен календар. Основната цел е по този начин да покажем трагедията на тези животни и да предизвикаме повече хора да осиновяват изоставени домашни животни, а не да купуват. Надявам се всичко да се развие по план и много хора да бъдат повлияни от тези календари.

Интервю на Илиана Симеонова

Писателката Цвета Тодорова: Пиша, за да забравя. Чета, за да си спомня.

Музикантът Константин Кучев: Пея за нещата, за които не мога да говоря