Попстар

Каквото и да си говорим, Уорхол е най-известният американски художник, и точка по въпроса - не се сещаме за друг, за който веднага ще възкликнеш: "Този и аз го знам!". Картините му на Мерилин Монро, Джон Ленън, Мао Дзедун и Елвис Пресли са навсякъде - като почнем от безбройните фланелки, минем през всякаквите кирливи фалшификати и стигнем до запалките в Илиянци. Но дори и цялата работа да ти изглежда пресилена, нека погледнем цифрите - въпросната серия с Краля на рока от 1963-та се продаде на търг за 100 милиона долара - рекорд, запазен само за произведения на Пикасо, Гог, Климт и Полък.

Може и да знаеш, но все пак ще ти кажем - в Андрю Вархола има славянска жилка - родителите му са украинци и се местят в Питсбърг, Пенсилвания, още в началото на миналия век с най-големия му брат Павел. Самият Анди се ражда там на 6 август 1928-а и живее в лека мизерия, защото баща му Андрей бачка като най-обикновен миньор. Майка му Юлия обаче рисува невероятно добре и вади глас и половина, но така и не се престрашава да се пробва на голяма сцена. Чак по-късно, някъде в началото на 50-те, госпожа Вархола почва да илюстрира книги най-професионално и дори печели награди с тях, както и впрочем с обложката за албума на шантавия музикант Муундог Moondog 2 от 1958-а.

Връзката с майка му винаги е била силна, особено след като Анди пипва хорея още когато е в трети клас. Болестта, която предизвиква неволни потръпвания в крайниците, го заключва вкъщи за дълги периоди и така Уорхол става не само отшелник, но и хипохондрик. Още тогава развива истински ужас от болници и доктори, който го мъчи цял живот, а нещата стават още по-тъжни, когато баща му загива в инцидент през 1933-та.

С нечовешкия си талант Уорхол обръща след себе си глави още в гимназията, но започва голямата игра, след като се мести в Ню Йорк през 1949-а. От ранния му период най-известни са неговите илюстрации за фашън списанията и особено мастилените рисунки на обувки, които влизат и в най-ранните му общи изложби. Първата му самостоятелна обаче е чак на 9 юли 1962-ра в Лос Анджелис, когато вече се появяват прочутите консерви с боб Campbell, кутиите кока-кола и стодоларовите банкноти.

Най-силният период на Уорхол е може би през 60-те и именно тогава той открива нюйоркско си студио The Factory (от горе до долу облепено със сребърно фолио), където събира своите „суперзвезди", сред които певицата Нико, актрисата Еди Седжуик, художничката Ултра Вайълет и колекционерката Бейби Джейн Холзър. Там, точно както и Малкълм Макларън прави десетина години по-късно със Секс Пистълс в Лондон, Уорхол става мениджър на Велвет Ъндърграунд и ги шляпва по врата с първия им договор с Verve Records. Кой е правил обложката на дебютния им албум The Velvet Underground & Nico (1967) няма нужда да споменаваме.

The Factory е сцена и на най-бруталното събитие в живота на художника - през 1968-а заклетата феминистка Валери Соланас прострелва с пистолет него и куратора Марио Амая. Положението на Уорхол е толкова сериозно, че докторите отварят гръдния му кош и масажират сърцето му, за да го издърпат обратно от оня свят. Оттогава Анди не е същият - оттегля се от светския живот, от любимия си клуб Studio 54 и дори престава да снима филми. До този момент вече е направил легендарните арт продукции Vinyl (1965) по Портокал с часовников механизъм на Антъни Бърджис и Chelsea Girls (1966) за известния нюйоркски хотел Челси, в който са живели имена като Том Уейтс, Иги Поп и Пати Смит.

През 70-те Уорхол предимно си трайка, поне в сравнение с предното десетилетие. По-важното събитие около него е откриването на списанието Interview и издаването на книгата му Философията на Анди Уорхол (1975). През 80-те обаче светът отново се присеща за отшелника, и то не само заради топлата му връзка с художника Жан-Мишел Баския. По това време Уорхол вече се увлича по светския блясък, рисува Майкъл Джексън и търпи непрекъснатите обвинения, че се е продал за купища пари. Което не е далеч от истината - неговите произведения отново се шиткат за милиони и дори от Mercedes го канят да изрисува за космическа сума модела им 300 SL Coupe по случай 100-годишнината на марката.

Анди Уорхол умира на 22 февруари 1987-а след на пръв поглед невинна операция на жлъчката. Само че хирургическата намеса е отлагана с месеци, заради вече споменатия му страх от обесниците в бели престилки, така че съдебното дело, заведено от неговите роднини срещу болницата, пропада за нула време. В завещанието си човекът със сребърната перука оставя почти цялото си състояние на The Andy Warhol Foundation for the Visual Arts, която вече 24 години подпомага експерименталния арт и до ден-днешен държи правата върху всичките му творби.