Създателите на комиксовия герой Тони Патето: Той е съвременният Бай Ганьо

Тони Патето е комиксов герой, който набира популярност в социалните мрежи у нас благодарение на т.нар. „мемета” с негови фрази, разпространявани в интернет и в момента има над 38 хиляди последователи във фейсбук страницата си. Интересът към него предизвика създателите му Мартин Петров и Анани Борисов да издадат и първия сериен комикс за персонажа, който също за минимално време предизвиква голям интерес у читателите.

Всичко това ни провокира да потърсим Мартин и Анани, за да разкажат пред нас историята на Тони Патето и как той се е "родил". Ето какво ни споделиха те:

Кой е Тони Патето? Разкажете малко повече за неговата история. За какво мечтае?
Мартин: Aнтон Ванчев Патето e 29-годишен мъж, който в съзнанието си е завинаги на 18. Той е горд жител на село Игриво (Пазарджишка област) и смята, че разбира много от жени и любов, но в действителност не разбира нищо от жени и любов. Toни Патето е глуповат, но за това си има своя верен другар, далеч по-умния Милко, който винаги го подпира в паденията и тъгата. Мечтата му е една! Да покори всички женски сърца на България и никога да не остава с празен джоб и празен резервоар.

Анани: Антон Ванчев, по известен като Тони Патето, е млад българин от село Игриво решен на всяка цена да бъде играч. Мечтата му е да бъде популярен големец сред жените и никога да не е на загуба.

Как дойде идеята за създаването на героя и на целия комикс?
Мартин: През 2016г. се събрахме с Анани и Стенли (Автора на комиксите "ПРОСТО СПАС") и им предложих идеята за български комикс герой, разпознаваем у нас, с истории на фокус - шумни коли, хеуронови устни, големи батки мишелини и нощен фолк живот. След като решихме да пуснем страницата във фейсбук, започнахме да рисуваме единични комикс страници със ситуации от живота му, за да могат читателите набързо да придобият представа кой е той. Тримата рисуваме в доста различни стилове, но гледаме характеристиките да се спазват за да личи, че е един и същ герой. Минаха 4 години, набрахме популярност и решихме, че момента е правилен за издаване на комикси. От както се познавам, имам мечта да напиша, нарисувам и издам мой комикс и благодарение на Анани, който направи издателството си "PRIME COMICS", най-накрая сбъднах най-голямата си мечта.  Комиксът "ТОНИ ПАТЕТО КАРНАВАЛ В ЛЮЛИН" е рисуван и написан от мен.  2 години по-рано Анани пусна комикс за Тони Патето с отделна история, сега работи по поредицата си "БАНДИТ" което е комикс за мафията и прехода през 90-те години на миналия век. Стенли се насочи към свои комикс проекти, а ние решихме да правим отделни комикси и графични романи, като разбира се да се съобразяваме с развитието на персонажите до сега. Пример: Не може в моя комикс Патето да умре, а в комикса на Анани да си е екстра хаха. Посоката е една, просто всеки от нас има свободата да си разкаже по нещо за тези герои и по този начин да се отделим като автори, но и да сме заедно в идеята си. До скоро част от хората смятаха, че всичко което се рисува в страницата, се прави от един човек, междудругото. 

Анани: През 2016-та Мартин предложи да работим заедно по общ комикс проект и единствения ориентир който имахме тогава беше, че в комикса става въпрос за момче от село, което е “батка“ с големи ръце и кара BMW. През следващите месеци успяхме да измислим детайлите относно героя и неговата история, след което стартирахме фейсбук страницата.

Каква е най-голямата цел в живота на Тони Патето?
Мартин: Да бъде най-нечувания играч на територията на България.

Анани: Със сигурност най-голямата му цел и мисия в живота е свързана с Играта – той да бъде най-големият Играч и тигър за всички пантери.

Какво олицетворяват персонажите в комикса?
Мартин: Първоначално идеята ми беше да е само Тони, в последствие измислих Милко и Тучето. Анани разви персонажите им много добре, особено този на Тучето. В момента има много фенове в страницата които предпочитат истории с Тучето, за тях Тони е някъде на заден план хаха. Стила на работа ни различава много и смея да кажа, че двамата имаме отделни групи от фенове дори. За персонажите, Милко е разсъждаващ, сдържан и умен човек, но е в сянката на Тони и рядко има глас в решенията им като приятели, поради което често се натъкват на неприятности. Всичко би било много по-нормално, ако двамата слушаха повече Милко. Поради сдържаността и ума си, Милко е доста неуверен и има нужда от Тони в справянето с проблемите му. Тучето е тих силен войн,  трябвало е да бъде роден някъде по Хан Крумово време, да участва в битки и кръвопролития и да носи сабя и щит. Това е човек, който, по никакъв начин, не се вписва в модерния свят. Тучето е природна мистерия и не може да бъде спрян.

Анани: Най-характерни са главните герои, които олицетворяват съвременните млади българи, като всеки се откроява с нещо специално: Тони Патето е селски тарикат, който винаги има готов лаф за сваляне на жени (почти винаги лафовете са изтъркани), ценител на анцузите менте и скъпите коли, които не са по джоба му. Милко е нежна душа, която има проблеми с алкохола или с други думи – той е депресар, който търси утеха в чашката. Трифон Тучев по известен като Тучето е от онези българи, които имат проблеми с нервите, агресията, наркотиците и закона.



Другите герои отново ли са създадени с идеята да бъдат близки до Тони или по-скоро коренно се отличават?
Мартин: Трябваше да са много различни един от друг, за да покажем типовете тегавняци и характерите които носят.

Анани: Идеята беше да бъдат коренно различни, за да може да има повече динамика в сюжета.
Пък и както би заявил самият Тони Патето: Аз съм уникат, бате, втори като мене нема как да има.



Може ли да сравним Тони Патето с Бай Ганьо?
Мартин: Да, но аз по-скоро бих го сравнил със нещо между  Борат, Реджеп Иведик и Джони Браво.

Анани: Да, но честно казано докато разработвахме героя и комикса, въобще не мислехме за сравнение с него. Едва по-късно във фейсбук хората започнаха да коментират, че „Тони Патето е съвременният Бай Ганьо“, някой дори го сравняваха със анимационния герой Джони Браво.



Какъв е сюжетът на първи брой от поредицата Карнавал в Люлин?

Анани: Оставям на Мартин да представи. (смее се)

Мартин: КАРНАВАЛ В ЛЮЛИН е първа част от две части комикс, идеята е да разкажа една дълга история в две части. Главната цел е да представя новата банда от персонажи в света на Патето, а те са именно неговите стари съученици от Игриво. Те отново се събират 10 години след завършването от гимназия и вземат решението да направят купон по случая, в Люлин в София. Комиксът е смесица от мои лични истории и такива които съм чувал наляво надясно. Един от персонажите вътре - КИТА ДЖУДИСТА е всъщност най-стария ми приятел Марио, който познавам от първи клас, когато живеех в Люлин. Изграждайки новите персонажи на злодеите съученици, най-важно беше да покажа една разнообразна палитра от гадни характери и техните отделни особености, като най-важен беше този на главатаря им - АДМИРАЛА, който трябваше да бъде отвратителен и силен манипулатор. Ужасно чудовище, без капка съчувствие или обич към нищо и никой, дори към своите близки хора.

Каква е мисията ви създавайки комикса?
Мартин: Това е сатиричен селски комикс и целта му е да бъде комедия с лъжица драма и щипка скандал. Важно е да забавлява, важно е и да не обижда едновременно. Според мен мисията ни като цяло е да съживим това изкуство е България, защото и тримата искаме да правим комикси занапред. Всеки от нас иска да прави и други комикс проекти, отделни от Тони Патето. Целта е да популяризираме това изкуство, да се занимаваме с истинската си страст и един ден да сме повлияли на някой, който също като нас иска да се занимава с това изкуство.

Анани: В комикса ни мисията е да показваме нелепи и комични ситуации от родната действителност, а извън него – да допринесем за развитието на комикс индустрията в България  и разбира се да продължаваме да разказваме истории.



Какво мислите за комикс индустрията в България? Оценява ли се това изкуство тук?
Мартин: Да, ценят се, но от една шепа фенове. Повечето хора като чуят комикс и си казват: А да ония детските работи, гледа се леко несериозно на комиксите в България. Като погледнем по света, това е едно огромно и развито течение в страни като Франция, Белгия, Япония и разбира се в Америка. В САЩ от десетина години насам, най-огромните блокбъстъри в киното са по комикси и не става дума само за супергероиските филми. Аз се радвам, че в България, имаме наши комикс артисти, които са признати имена и са направили много за индустрията у нас. Ние, от наша страна се опитваме да продължим тяхното дело под една или друга форма.

Анани: И да и не. Тъй като тук комиксите не са част от нашата култура широкоразпространеното мнение е че комиксите не са изкуство, а са просто списания за малки деца, без художествена или литературна стойност, което е меко казано абсурдно. От друга страна обаче има фенове, ценители и автори които доказват точно обратното, че комикса е изкуство и то доста сериозно. Аз бих казал, че комиксите се ценят, но от доста малка публика и поради тази причина българският комикс има статут на ъндърграунд изкуство. Някой хора сигурно биха оспорвали това твърдение, но според мен е така тъй като, ако погледнем всички изкуства в България, комиксът е най-пренебрегван и изостанал.



Какво ще кажете на хората които се припознават героите от комикса?
Мартин: Нищо лично маняци! Тонката Патето е измислен герой, взел съм вдъхновение за него от кечистът Ренди Ортън. Повечето от случките, най-вече тъпанарските, са взети от наши лични преживявания, така че смятам, че предимно се бъзикаме със себе си хахаха.

Анани: “Да продължават да играят Играта, бате.“

Какво следва? Подскажете ни малко какво да очакваме от Тони Патето и останалите герои?
Мартин: След като завърша КАРНАВАЛ В ЛЮЛИН ЧАСТ 2, и след още няколко други комикса, с Анани имаме идея в далечното бъдеще да обединим сили и да извадим ТУЧЕТО - ORIGIN STORY - Хаштаг #Тийзър :)

Анани: Предстоят драма, интриги и кръчмарски екшън в стил Тучето.

Интервю на Илиана Симеонова