Танцьорът по суинг Дaмян Найденов: Няма по-хубаво от това да излизаш от зоната си на комфорт

Срещнахме се с Дамян Найденов, инструктор по суинг в „Линди Хоп България“. Приятелите му често го наричат Джими, а броят начинаещи и напреднали, които са минали през вещите му ръце, за да се обучат в изкуството на танца, са стотици. Всъщност той е един от хората, на които въобще дължим развитието на суинг културата в България.

В последните дни Найденов нашумя с участието си в "България търси талант", заедно с неговия танцов колектив от "Линди Хоп", където той е инструктор. Ето какво разказа Дамян пред Sofia Live. 

Би ли ни казал кога започна всичко? Кога в теб се запали пламъкът на суинга?

Бях на едно парти на The Smugglers Collective - Павката и Митко, наши приятели, с които сме развили суинг културата в България по един или по друг начин. Те правеха партита на Библиотеката и аз отидох там с още няколко приятели. И видях едно момиче със супер широката усмивка как танцува. Бях наистина пленен. Много ми хареса каква енергия носи.

Всичко при мъжете започва от някое момиче или някоя голяма любов, така ли е?

Не знам дали при всички е така, но при мен наистина започна с една усмивка на момиче. (смее се) Тя следваше един лидер (лидер се нарича водещият танца, бел.ред), тоест лидерът е допринесъл тя да бъде усмихната, естествено. После, когато се огледах наоколо, видях не само нейната усмивка, а още стотици усмивки на хора, които танцуват. Това много ме плени като енергия и като емоция, която искам и аз да изразявам и реших, че няма как да не го пробвам.

Би ли описал чувствата, които те завладяват, докато танцуваш? Какво ти дава суингът?

Най-често срещаната дума не само при мен, но и при всички наши ученици и хора, които танцуват е щастие. Самата музика, самите движения те карат да изпитваш радост и много силна позитивна емоция през цялото време. Дори и музиката да е бавна и да танцуваме блус, емоцията е по-различна, но пак ни носи щастие. И страст, разбира се. През тези 7 години суингът ми даде много хубава среда. Аз това и търсех след като се върнах от чужбина. Исках да намеря среда, в която мога да изразявам себе си, да бъда свободен, да се чувствам добре и да просперирам. Имам чувството, че суинг културата е една цедка точно за такива хора, които са отворени към всички, искат нещата да се случват и правят необходимото, така че да се случат. Искат да бъдат промяната в света, която искат да видят. 

Кой е най-ценният урок, който си научил от началото на твоята кариера като суинг танцьор и коя е най-запомнящата ти се случка?

Уау! С този въпрос направо ме застреля. (смее се) Толкова много силни моменти имам, че не мога да избера един със сигурност. Може би този, който промени мен и моето бъдеще, е моментът, в който ме поканиха да стана инструктор в "Линди Хоп България", танцовият ни колектив. Това беше точно 6 месеца след като започнах да танцувам. Изобщо не го планувах, просто дойдох, за да намеря готини хора, с които да комуникирам и да създам приятелства, а то реално ми стана професия и сега не мога да си представя живота без суинга. Най-ценният урок, който научих за тези 7 години е, че винаги има надежда. Може да имаш рана на крака, но винаги ще я преодолееш в името на танца. Няма невъзможни неща. Тази година впрочем на 9-ти ноември в City Stage празнуваме 7 години, откакто сме създадени.

Предполагам, че ние и читателите на Sofia Live са поканени? 

Абсолютно всички са поканени. Както Мечо Пух е казал: "Колкото повече, толкова повече". (смее се) Обичаме много да се забавляваме, да показваме какво умеем и да интегрираме още хора. За 7 години сме показали, че го можем. Така, че какво друго остана освен да дойдете и да усетите пулса на суинга?

Какво е това нещо, което винаги те зарежда да танцуваш още и още, и никога да не се отказваш?

То е някаква вътрешна мотивация да ставам все по-добър. По-скоро това е любовта към цялата суинг култура и към посланието, което носи. 

Какво е бъдещето на суинг културата у нас според теб?

Докато ни има нас е светло. Целта ни е да създадем хора, които не само да го изградят, но и да го доразвият и предадат на следващите поколения. Искаме то да се разпространи не само в България. Затова правим България един културен център в Европа. Идват хора от над 40 държави по нашите фестивали и шампионати. Искаме България да бъде обвързана с такава една култура, която наистина кара хората да бъдат щастливи и усмихнати, а не само да си мислят, че се оплакваме и сме лоши хора. Реално не е така.

Има ли възрастови ограничения в школата при вас? 

Не, по никакъв начин. Тук имаме от 14-годишни до 64-годишни. И това му е най-хубавото. Именно малките са онези, които ще го предадат и доразвият. Нямаме детски групи, но имаме ученици и като казвам ученици имам предвид наистина ученици в училище. И при тях се наблюдава двойният ефект - първият път идват двама, на другия ден - четирима, на следващата седмица - десет. И това е нормално, защото когато нещо е модерно в училище, бързо се разпространява. Всички го искат.

По какъв начин привличате нова публика?

Имаме доста активни социални мрежи като един модерен канал за комуникация. Държим обаче на това хората да ни виждат на живо, защото най-добре се предава емоцията, когато почти можеш да я пипнеш. Живият контакт наистина е за предпочитане. Искаме хората да говорят за нас и за това, което са преживяли с нас. 

Какво би казал на хората, които ще прочетат това интервю и ще си кажат: „Ха, искам да пробвам!“?

Пробвайте. Ако не със суинг, то пробайте с всякакви други танци и изкуства. Пробвайте и не се страхувайте. Няма по-хубаво нещо от това да правите нови неща, да излизате от зоната си на комфорт и да се чувствате добре. А това, което говори моят опит за суинг танците е, че е едно истинско и качествено забавление. Така че горещо го препоръчвам на всеки.

Къде успя да те отведе суинг културата, колко места и държави видя, благодарение на нея?

Суинг културата ме отведе в страната на мечтите, страната на чудесата. Накара ме да повярвам, че мога да обиколя света и то с добри приятели, което прави преживяването споделено и още по-хубаво. Благодарение на суинга обиколих почти цяла Европа, ходил съм в Португалия, Полша, Турция, Румъния, Чехия, Унгария, Италия, Испания, къде ли не. Ходил съм там като преподавател, като диджей, като водещ, като ученик. Винаги съм си намирал нови и нови приятели и ми е било много хубаво.

Разбрахме за големия проект “SWINGING EUROPE”, в който ти и артистите от твоя танцов колектив участвате. Би ли ни казал нещо повече за него? Кои са вашите партньори и в какво се изразява съвместната ви работа?

Тук не съм сигурен как бих могъл да отговоря в конкретика, защото тази година кандидатствахме отново. В момента сме водеща организация, другите са последователи. И не съм сигурен в крайния статут на  договорните ни отношения. Но мога да ти кажа какво представлява проектът. С нашите партньори от други суинг школи в Европа се обединяваме в различни локации и обсъждаме как можем да подобрим глобално суинг културата и общността така, че да просперира. Нещо, което знаем за нашия нишов пазар е, че всъщност все още нямаме асоциация. Тоест не е толкова основана като институция, ако мога така да се изразя. Ние искаме това да се постигне, за да покажем на света, че наистина съществуваме. И благодарение на този проект малко или много го правим. 

Какво научи от това чуждестранно партньорство?

Научих, че всички сме едно голямо семейство. Всички делим едни и същи ценности, имаме едни и същи разбирания и виждания за живота. И където и да отидем в чужбина, всички се чувстваме вкъщи и работата един с друг ни е много лесна и приятна.

Разкажи ни малко за представянето си в България търси талант. С какво очаровахте журито и какво предстои да представите в предаването?

"България търси талант" за нас беше едно предизвикателство. Много искахме да участваме в такъв формат, защото смятаме, че от хората, които го създават през хората в журито до хората зад кулисите, са готини, усмихнати, позитивни и знаят какво правят там. Продуктът наистина цели да забавлява аудиторията с талантите на хората - нещо качествено, което подкрепям много и искам всеки един да развива в себе си и да прави това, което обича. Затова и участвахме там, защото обичаме да танцуваме суинг, искахме да го покажем пред всички, че имаме надеждата, че и други хора ще се запалят по тях и ще дойдат при нас да ги научим. Мисля, че очаровахме журито с нашата енергия, с това, че го правим с огромно удоволствие и макар за нас да е било предизвикателство и да сме правили трудни акробатики, да го направим да изглежда лесно, така че всеки, като гледа да си каже: "Хей, и аз го мога!".

Предстоят ни още тренировки и творческа работа, т.е. трябва да измислим хореография и история как да очароваме журито и публиката още веднъж. Следват предавания на живо, така че се надявам всичко да е тип-топ.

Опиши суинга с 3 думи. 

"Трябва да влизам в час" (смее се). Имам тренировка сега, но както и да е. Трите думи са "Линди Хоп Завинаги" или по-скоро споделено, истинско щастие. 

Последно, какво ще пожелаеш на читателите на София Лайф?

Ще се опра на един от предишните въпроси - пожелавам им да не се страхуват, да опитват, да имат куража да бъдат себе си и да го правят с любов. Съветвам ги да опитат със суинг танци или с каквито и да било танци. Спортувайте, живейте и се радвайте на света. 

Интервю на Илиана Симеонова

Да откриеш Европа в сърцето си: Разказва фоторепортерът Ивайло Илиев

Стефан Вълдобрев: Следвам интуицията си. После я разбирам