Татяна Иванова за космическото обучението във Флорида и стигна ли до звездите

Татяна Иванова е само на 19 години, а мечтата й е една, но толкова зряла - да бъде първата българка, полетяла в Космоса. Желанието й се заражда още през 2018 година, когато тя прекарва седмица в космическия лагер на НАСА в Измир, където участва в симулации на космически мисии, изучава роботика, хидропоника, космическа история, програмиране и активно се включва в екипни задачи. Година по-късно взема участие и в програма към Космическата академия в Алабама.

Последният й успех по пътя до звездите е, че е първата българка, приета да участва в единствената програма в света за кандидат-астронавти на НАСА като т.нар. "космически посланик". Скоро се завърна от Флорида, САЩ, където се намира Kennedy Space Center и ракетната площадка Кейп Канаверал. Там тя участва в Космическа академия, която се провежда по специален проект, съвместно с Международния институт по космически науки.

Ето какво ни сподели тя:

Какви бяха първоначалните ти впечатления от Флорида?

Аз се шегувах, че във Флорида времето е биполярно, защото в действителност в един момент става за плаж, а след 30 минуте вали пороен дъжд, но със сигурност е райско кътче с палми навсякъде. Странно е, че хем е диво, хем има градска нотка. Хората са изключително мили, сериозни и отзивчиви. Ние бяхме в хотел със страхотни условия, но университетите просто бяха топ. Прииска ми се да се преместя там.

Какво научи до момента?

Най-основната дейност от цялото обучение беше един много специален полет. Летях около 1 час с професионален пилот, който беше зад мен. Целта на самия полет беше да ни се покажат ония усещания, които само астронавтите и военните пилоти познават – силно притегляне, нулева гравитация, отрицателно ускорение, както и урок по пилотиране. Самолетът, на който летяхме, е специален и е за въздушна акробатика – EXTRA 300L. Първият ден имахме само лекции и подготовки за полета, камерата за хипоксия и работата със симулатора за изследване на нощните облаци и други явления в мезосферата. Пътувахме до Дейтона Бийч, град на около час и половина от Мелбърн, където основно се проведе академията. Там всъщност бяхме в главната сграда на университета Embry-Riddle, където се намира камерата за хипоксия.

Намалиха ни нивата на кислород до 6%, като следяха пулса ни, а докато това се случваше, ние имахме поставени задачи и паралелно с това трябваше да следим собствените си симптоми и тези на другите. При мен лично възникна цианоза и имах остра болка в ушите, но други изпаднаха в еуфория, липса на координация, замаяност, неадекватност и т.н. По време на този експеримент бяхме записани на видео, което трябваше да изгледаме и обсъдим след това. В един от дните там ни беше и работата с костюмите за IVA (Intra-Vehicular Activity), научихме се как да ги обличаме, компресираме и декомпресираме. Това са доста бавни и сложни процеси, но смея да кажа и изключително забавни. Имахме специален ден с астронавта Уинстън Скот, прекарал над 19 часа в открития Космос и летял на совалките Ендейвър и Колумбия.

Какви бяха твоите очаквания първоначално?

Откакто светът се срещна с пандемията гледам да нямам очаквания и вълнения относно мечтите си, защото през последните две години всичко се отлагаше или дори отменяше. В крайна сметка си изкарах чудесно, всичко мина по план, запознах се с невероятни личности, обменихме опит и контакти и се потопих изцяло в академията. Най-голямо впечатление ми направи базата на университетите, в които бяхме ...нямат сравнение с възможностите тук, за жалост.

Кога ще се върнеш в България?

Вече съм в България, но имаме ежемесечни срещи, в които се планират и дискутират следващите курсове, кампании и обучения. Бях около 10 дни в САЩ, но самата академия е с интензивна програма в рамките на 5 дни, като три седмици преди старта и започнахме с онлайн лекциите, вече съм наясно и със следващите курсове, през които желая да премина.

Имаш ли надежди, че скоро България ще влезе в Европейската космическа агенция и защо?

Нашите двама космонавти са излетели чрез специална програма между България и СССР. Уви, това вече е минало и най-реалният ни шанс да имаме следващ космонавт е да станем пълноправен член на ЕКА, което ще допринесе изключително силно на страната ни. Ще имаме възможност българин да участва в селекцията за космонавти, да имаме достъп до пълната им база данни, наши хора да работят на високопоставени и платени позиции. Смятам, че е крайно време да се върнем като водеща космическа сила!

Наскоро получих предложение да стана стажант в Министерството на иновациите и растежа и да помагам за каузата, за която говоря от години – пълноправното ни членство. Няколко дни по-късно вече има отзвук от заинтересоваността на министъра на иновациите и растежа – той подписа разширено споразумение с ЕКА, тоест сега трябва да работим здраво, за да докажем, че можем да изпълняваме поръчки като нация. За целта ще се включат голям брой български компании и цялостната работа ще е колективна.

Кое е най-интересното, което ти се случи във Флорида?

Хахаха, може би най-интересното беше, че едната вечер ни гони полиция на буркани. Голямо американско преживяване имах. Разбира се, всичко беше ок, само ни провериха. Всичко беше изключително интересно, увлекателно и разнообразно. Усещам как масово хората говорят за Космос. Още, когато бях в самолета при третия полет, за да стигна до Флорида, двама мъже до мен си говориха как единият от тях строи сателити за SpaceX. Веднага си оставих книгата и се включих в разговора им.

Ами най-странното?

Може би най-странното е фактът, че навсякъде има табели с указания как се бяга от алигатор, защото там се разхождат по улиците и за хората е напълно нормално. Също така, когато пътувахме с колата радиото спираше из цяло, обясниха ми, че е заради военните бази. Никога не се бях досещала, че съществува подобна практика.

Как минава един твой ден във Флорида?

Всеки ден се събирахме в 07:30 сутринта и ни правиха тестове до 20:00-21:00 вечерта и след това бяхме на отборни вечери. Програмата ни беше интензивна и различна всеки ден, затова не мога да кажа точно. Но в свободното време учихме за финалния изпит, вечерите ни бяха в различни ресторанти, като едната вечер бяхме на страхотно място с кубинска кухня и музика на живо.

Предстоят ли още обучения в чужбина?

Сега участвам в четириетапна селекция за аналогова мисия в Швейцария. Процесът на селектиране е по модел на ESA, като за финалната фаза трябва да се отиде на място в Швейцария. Преди два дни ме приеха на трети кръг - Phase C. С проекта PoSSUM имаме планирани доста курсове и тренировки, но всичко е време и ресурси. Така че, ще видим кое и как ще се случи във времето. Иска ми се това лято да започна да работя по курса за гмуркане и парашутизъм, но от мисията зависи с колко време ще разполагам лятото.

Интервю на Илиана Симеонова