Вентрологът Димитър Иванов: Да мислиш, че няма оправия - това е типичният българин

Димитър Иванов, известен най-вече от кастинга за актьори в "Шоуто на Слави", е куклен актьор, квалифициран да бъде и вентролог. Преди време дори не си е и помислял как би могло да се случи това - куклата говори, а той дори не отваря устата си. След успешен курс на Запад, той днес прави турнета със своето собствено шоу "Беше ми 100лично" по цялата страна със своята кукла - Бай Тъньо. Вече подготвя и нови проекти, репертоари и дори още кукли. Срещнахме се с Димитър Иванов, за да разберем малко повече за тях.

Каква е разликата между вентролог и вентрилоквист? Само филологическа ли е? И като какъв се определяш ти?

По-познатото в България определение е вентролог. Иначе вентрилоквист идва от буквалния превод от английски език, което е побългарено. И двата варианта са правилни и разпознаваеми, но може би в България по-често се използва вентролог. 

Аз се определям най-вече като куклен актьор, защото това съм завършил. В България вентрологията няма такива традиции като на Запад, в Щатите например. Дори в страни като Франция и Германия тепърва започва да набира популярност. 

Как се зароди идеята да си имаш своя кукла – Бай Тъньо, с която развиваш собствените си канали в социалните мрежи. И защо го кръсти така, каква е „биографията“ на Бай Тъньо, какво ще кажеш повече за него?

В началото с няколко човека бяхме част от Stand up Muppet Show, т.е правехме стендъп комедия с кукли. Там нямаше вентрология. Тогава се роди Бай Тъньо. Търсихме някакъв образ, който ще му бъде подходящ. Колежката Юлия Коларова, която тази година беше участничка в "България търси талант" с куклата - госпожица Фрау, също беше част от Stand up Muppet Show. Тя имаше две кукли - Фрау и Тинчето, а аз имах Гого - една змия. Искахме Бай Тъньо да е разпознаваем от хората. Имам много примери за Бай-Тъньовци в моя живот и има винаги от къде да черпя информация. То това е идеята - да създадеш такъв характер, който постоянно може да бълва нови и нови неща. 

Името идва от Станислав, защото в Димитровград, моя роден град, Тъньо е галеното име на Станислав. За мен това беше доста специфично и затова го избрах. Звучи и доста българско в същото време. Дори звучи като Бай Ганьо, което го установихме в последствие. Но не е създаден с идеята да наподобява на Алековия герой. 

Биографията на Бай Тъньо е следната: той също е от моя край - Димитровския. Той е типична представителна извадка на едни българи, които винаги ги има, които винаги говорят, че на времето всичко е било по-хубаво. Бай Тъньо може да се разглежда като един типичен българин, защото разбира от всичко, може да поправя всичко, няма тема, по която да не може да говори. Той винаги е прав, винаги е можещ и знаещ. А в същото време, ако може да вземе нещо без да работи, ще е прекрасно. 

Има ли оправия този типичен българин и защо е такъв?

Оправия едва ли има, както ние нямаме, то си е по-силно от нас самите, манталитет ли ни е, в кръвта ли ни е - кой ти казва, но го носим и сме такива, както и Тъньо. Непоправим. А защо е такъв ли? Ами защото и той е от тук, и той го носи, дори повече от другите.

През какви етапи си преминал в своето професионално развитие, за да стигнеш до тук? Как се получава самата професионална квалификация „вентрoлог“?

Много често хора ми пишат на страницата: "Може ли и аз да се науча да стана вентролог?". И аз започвам да обяснявам, че това да говориш без да си отваряш устата се учи от всеки. Добрият вентролог обаче трябва да бъде добър кукловод на първо място. Всъщност дори самите англичани и американци, с които учих вентрология, се учудиха, когато им казах, че тук кукловодене се учи 4 години в НАТФИЗ. Те нямат такова нещо. Моето професионално развитие започна с НАТФИЗ - актьорство за куклен театър. След това изкарах курсове по вентрология и там вече започна голямата мъка, защото нашият език се оказа изключително труден за това изкуство. Английският език го наричам "размазан" език, той е много по-лесен за това. Даже най-лесният е турският. (смее се) 

Аз все още съм далеч от това да съм добър вентролог, все още си мърдам устата. Но дори когато гледам клипове на американски вентролози, също забелязвам, че и те трепват волно или неволно. Това са грешки, които публиката прощава, ако имаш, на първо място - много добър сюжет и сценарий, на второ място - много добър образ, който да е известен, характерен и актуален и на трето място - да си много добър кукловод. Защото може би 80% от реакциите на публиката са въз основа на физически реакции на Бай Тъньо, а не на негови реплики. 

Какво се промени след участието ти в „Шоуто на Слави“?

Станах по-ангажиран със сигурност. Тръгнах по една линия, която ми дава свобода в изкуството, която винаги съм търсил. Направи ме по-независим, защото с театъра си тясно свързан, а това сякаш ти дава свобода да се разтегляш навсякъде. Шоуто ми даде и популярност. Тя може и да не е много голяма, но засега ми върши работа. Правихме турне с Бай Тъньо есента. Обиколихме над 20 града и залите бяха пълни. Аз не можах да повярвам. Април месец 2020-та година ще повторим отново. Дано пак бъде така. 

Каква е твоята аудитория? Ориентиран си главно към деца или по-скоро към възрастните? А може би и към двете?

Деца е по-хубаво да не идват. (смее се) Защото после трябва родителите да вадят тълковния речник и да обясняват коя дума какво значи. Естенствено, не ги връщаме. Шоуто ни не е вулгарно, просто хуморът ни се разбира от по-възрастните. Аудиторията ни се оказа, че всъщност е доста широка - от деца през тийнейджъри и възрастни.

Всъщност къде е основната трудност при твоята професия? Как се научава човек да прави това? Очевидно нашият език е малко твърд за произнасяне, за разлика от западните езици.

Като започнем от това, че от 2004 година го правя това с отворена уста, ясно и отчетливо, и в един момент трябва да затворя устата и да прехвърля всичко в куклата. То само по себе си не е трудно, но когато кукленият актьор играе, той играе заедно с куклата, т.е. когато тя е тъжна, той също трябва да бъде тъжен. Това разделяне между мен и куклата е всъщност предизвикателството. Когато куклата ти се кара, ти трябва да си уплашен и обратното. Винаги трябва да си на контра. Съответно и с думите е трудно, но всичко се научава. 

Ти си член на Съюза на световните ветролози. С какво ти помогна това и всъщност ти първият техен представител ли си в България? Преди да започнеш да го правиш имаше ли друг такъв?

Чувал съм, че бащата на Емил Димитров - Факира Мити, е бил първият вентролог в България. Нямам много информация обаче. Той мисля, че е учил нещо във Франция за кратко, но толкова широко занимаващ се с вентрология, може би съм първият. 

Съюзът доста ми помогна, защото има много форуми, в които обменяме опит и знания. Един китаец например се оплакваше, че в своя език нямат "р", а да повтаряш тази буква е едно от основните упражнения. Тогава го накарах да каже "пощипвам" и се видя в зор. (смее се)

Ти имаш вече собствено шоу „Беше ми 100лично“ с Бай Тъньо. Какво предстои в него оттук нататък? Ще го доразвиваш ли или имаш нови идеи за още проекти?

"Беше ми 100лично" е първото шоу, което постоянно се развива, винаги се вкарва актуална тема, променя се. Например когато играем зимата, винаги Бай Тъньо говори за мръсния въздух. 

Подготвяме още много шоута. Пролетта ще има изцяло ново шоу, което може би ще има в себе си малка частица от "Беше ми 100лично", за да направим като "В предишния епизод видяхте...". Ще се разказва за семейния живот на българина, когато се появят децата, тежките ремонти в апартамента, какво се случва, когато си млад баща в България и дори по-конкретно в София. Като цяло всички трудности, през които може да премине един българин, разбира се, от комична гледна точка. 

Ще издам малко от това, което ще се случи есента - Бай Тъньо ще пише книга, която се казва "Хомеопатия за душата" и есенното турне ще бъде свързано с нея.

Бай Тъньо единствената ти кукла ли е и ти ли даде идеята за външния му вид, защото видимо той олицетворява типичния българин по един или друг начин – чрез външен вид и поведение?

Външният му вид е направен от сценографката Ели Цонкова. Създавайки го по този начин, тя ми даде насока накъде да го движа, какво да говори, как да се държи. Той не е единствената ми кукла. Подготвям втора кукла, отново направена от Ели Цонкова. Втората кукла е дама, само това ще кажа. Ако Бай Тъньо е забавен, то следващата кукла трябва да бъде още по-забавна. 

Би ли искал да направиш курс за вентрилози, за да може и други хора да станат такива и вече да не си единственият? Всъщност много хора ли се интересуват от това изкуство, имаш ли наблюдения?

Не бих се нагърбил с тази задача да водя курсове, защото е много отговорно. Ако задобрея и имам самочувствието, че правя това нещо перфектно, мога и да се замисля над това. Трудната част е да се преподаде самото кукловодене. Необходими са 4 години в НАТФИЗ. Иначе останалото мога да го преподам, да покажа каква е техниката.

Как ти идват идеите за скечове? От какво се вдъхновяваш?

Вдъхновявам се от живота. Аз постоянно или ходя пеша, или използвам градски транспорт. На улицата винаги има материал, който мога да преработя и да го направя на скеч. Отделно Фейсбук също постоянно бълва някакви снимки или статуси, които също могат да се използват. Като цяло животът е най-големият ми вдъхновител. А и Столична община ни дава не малко поводи за смях. 

Няма как да не те питам, макар че съм сигурна, че всички те питат, дали с умението на вентрилог погаждаш номера на близки и приятели, на които да проговориш от нищото и те да се чудят какво става.

Да, случва се, разбира се. Например наскоро го направих на един човек, който отговаряше за звука - Бай Тъньо правеше "проба, проба, 1-2-3" и всички се чудеха от къде идва това. Също на семейството си правя номера често, най-вече на дъщеричката ми. 

Интервю на Илиана Симеонова

Айя - различното момиче, което не се страхува да изразява себе си

Мариус Куркински на 50: Моля се да имам още време да се понауча на още живот и изкуство