Виктория Стоичкова от Gwendydd: За мен сцената е транс

Тя е от онези млади изпълнители, които ни дават надежда, че родната метъл сцена има бъдеще и ще продължава да се развива успешно. За своите крехки 20 години притежава значителен музикален опит - участва в музикалния формат „Гласът на България”, обучавала се e във Voice Academy и е вокалистка на бандата Gwendydd, набираща все по-широка популярност. За избора да се посветиш на музиката, запомнящите се моменти и вдъхновението разказва пред SofiaLive Виктория Стоичкова-момичето, което прави нежното излъчване и убийствения глас очаквано добра комбинация.

Как и и кога избра музиката за свое поприще?

Музиката винаги е била голяма и важна част от живота ми. Не мога да кажа с точност как и кога реших, че искам да се занимавам с музика професионално, но, откакто се помня си мечтая живота ми да е свързан с музиката и това да бъде моят начин за комуникация и себеизразяване.

Знаем,че не си от почитателите на нежните вокали и scraming-a е твоята стихия. Мислила ли си все пак някога да промениш посоката на стила в който пееш?

Всъщност много харесвам чистите вокали, и в голяма част от музиката, която слушам присъстват предимно такива, но засега не смятам да променям посоката си, като стил на пеене. Тежките вокали са ми любими за изпълнение. 

Какви са предизвикателствата да бъдеш част от банда?

Не мисля, че има такива. Всички се разбираме много добре, обсъждаме много идеи и ги реализираме заедно. За сега няма предизвикателства, поне за мен. Имам шанса да живея мечтата си! Дори да има предизвикателства, ще ги посрещна с широко разтворени ръце.

Кои са най-запомнящите се моменти от участията ти с Gwendyd на живо?

Всеки един концерт за мен е изключително емоционален. Стъпя ли на сцената изпадам в нещо като транс. Може би е заради сценичната треска… хаха. Може би най-запомнящите се моменти са тези, в които виждам публиката да се кефи най-искрено. Някак си още не мога да повярвам, че това се случва.

Имаш ли любими дестинации в България и извън нея? Къде обичаш да ходиш през свободното си време?

Като цяло не съм пътувала особено много… Навсякъде, стига да е близо до море бих казала, че ми е любимо.

Нямам дадена дестинация, където обичам да прекарвам свободното си време. Стига да съм с приятели или слушалките ми да са в мен, съм щастлива. 

Какви качества според теб трябва да притежава една млада, българска метъл банда за да се открои и наложи в музикалните среди?

Освен задължителното (според мен) да могат да свирят и да са щастливи с музиката, която правят, трябва и да са много упорити, последователни, мотивирани, любознателни и никога да не се отказват. Винаги има хора, които ще ти кажат, че нещо не е възможно или няма да стане, защото живеем в България (например). Има много начини вече и географското положение не е толкова важен фактор. Ако има постоянство и мотивация, всичко е възможно.

Кои са изпълнителите/групите, които те вдъхновяват и са ти за пример?

Slipknot, As I Lay Dying, Jinjer, Marilyn Manson… и доста други. Листа е доста дълъг. От всяка една група, чиято музика харесвам черпя и вдъхновение. Интересувам се от пътя, който са извървели, за да мога да разбера как и ние с Gwendydd бихме могли да постигнем същото.

Опиши се с 5 думи.

Мечтател, инициативна, емоционална, весела, дружелюбна.

Как и къде се виждаш след десет години?

Виждам как с Gwendydd ставаме световно известни, можем да се издържаме само от музиката си, правим световни турнета, още албуми, постоянно се развиваме, пътуваме навсякъде, срещаме се с хората, които харесват музиката ни… и виждам как си имам куче. 

Колко често поемаш рискове и били се определила като мечтателка и авантюристка?

Засега не мисля, че съм поемала кой знае какви рискове или поне в моята глава не се явяват, като такива. Но мисля, че всичко което се определя, като “несигурно” ме влече. В този ред на мисли, бих се определила, като мечтателка и авантюристка, да.

Кои са нещата, които могат да те трогнат истински? А да те ядосат?

Много са. Прекалено емоционална съм и понякога дори най-малкото и незначително нещо може да ме трогне или да ме ядоса. Ако се налага да отговоря на този въпрос пълно, отговорът ще бъде дълъг около 4 страници. 

Имало ли е момент, в който някой от обкръжението ти не е бил съгласен с избора ти да се посветиш на музиката?

Преди участието ми в “Гласът на България” голяма част от хората около мен не взимаха тази моя мечта толкова насериозно. Подкрепяха ме и се радваха, разбира се, но не мислеха,че това ще продължи дълго. След това, обаче си промениха мнението.

Как се отразява популярността върху личния живот и променя ли славата човека?

Не мисля, че може да се отрази, ако човек е наясно защо прави дадено нещо и не забравя, че всички сме просто хора и никой не е по-висш, нито по-нисш. На мен не ми се отразява негативно, или поне така мисля. По-скоро с набирането на популярност на Gwendydd осъзнавам много неща и се изграждам, като човек и артист. Разбирам сама за себе си каква искам да бъда и какво искам да променя в себе си за да достигна целта си.

На 19.09. се проведоха снимката на клипа към сингала ви “Human Nature”. Разкажи ни малко повече за снимачния процес и цялостното преживяване.

Организацията беше голяма, денят беше доста натоварен, но преживяването беше уникално. Не бих могла да опиша с думи еуфорията и изненадата си по време на снимките. Случиха се много неща, които не очаквах. Всичко мина гладко и хората, които участваха бяха толкова енергични и приятелски настроени! Много съм щастлива, че имахме възможността да реализираме тази наша идея. Сега чакаме с нетърпение да видим резултатите. 

Пожелай нещо на читателите ни.

Никога не се отказвайте от мечтите си! Ако сте достатъчно упорити и не спирате да работите в посоката, която сте избрали, мечтите ви ще се сбъднат под една форма или друга!

Интервю на Линда Николова