Отборът на греблото: Емилия е рафтър, а Демо - каякар, но и двамата са от хората, заради които тези две думи не са непознати, още по-малко противоположни. Освен на тимове по рафтинг Емилия е капитан и на клуб за екстремни спортове, тиймбилдинг и детски лагери Адвенчър нет. Треньор, инструктор и съдия. Демо пък е глава и единствен брадър в Тудурини брос - „еклектик каяк клуб" за пътешествия и обучения с туристически каяк и с каяк в бързи води. Мотор на местната купа по Каяк на сняг и оператор на филми под и над водата.
Емилия завършва международен туризъм, работи за малко във фирма за стандартни почивки. Те обаче не я увличат, затова прави своя за точно обратното. Сега го раздава международно покрай женския отбор по спортен рафтинг Адвенчър нет. Тренира и момичетата, и мъжкия отбор, с които вдига купите на престижни европейски състезания. Има брат-близнак, приключенски бар, мечта за участие в световно и Струма за свой дом.
Демо е непрактикуващ агроном, графичен дизайнер, напуснал офиса, за да изплиска реки, язовири и морета, най-добрият приятел на дакела Чавдар и откривател на света заедно с дъщеря си. Единствената лодка, която няма, е риболовна - не се връзва с уважението му към природата. Вече не стъпва и на Черноморието по същата причина. Има собствена методология за справяне с вълните и живота на име „Пътят на греблото" и тя един ден ще се изучава.
Какво ви пална?
Демо: Стана
съвсем случайно и тривиално - при
катастрофа на пътя колата, която ударих,
имаше каяк на покрива си и той влетя при
мен. Беше ми дадено свише.
Съдба значи.
Демо: Всъщност
преди десетина години се качих на каяка
на приятел и ми лепна. Направих всичко
възможно да си взема лодка, скоро след
това и каяк за бърза вода. Година по-късно
основах Тудурини брос.
Емилия: През
2000-та, когато направихме Адвенчър нет,
нямах нищо общо с рафтинга. Всеки уикенд
обаче бяхме някъдe и така се завъртя тая
идея за приключенски пътувания. Включихме
и рафтинг. Първоначално се занимавах
само с организационната част. Когато
момчетата се върнаха от първия курс към
Международната рафтинг федерация,
разказаха такива неща, че се зарибих.
Какво друго
карате?
Демо: Освен каяк - най-много колата и
буса. И колело.
Емилия: Ски,
а напоследък и каяк.
Какви сте в
очите на хората?
Демо: Нямам
представа. Обаче това, дето всеки си
мисли, че светът се върти около него, не
е така. Светът се върти само около мен.
Емилия: В
момента - обсебена от работата, влизаме
в сезона.
Приятелите ви
за какви ви смятат?
Демо: Само
да вметна, че приятелите ми са хора,
които, въпреки че ме познават, ме обичат.
Емилия: За
най-обикновен човек.
А що за хора
сте всъщност?
Демо: Каякар,
който живее на ръба на живота.
Емилия: Откривател, привличан и предизвикван
от новото.
Кой е най-хубавият
момент?
Емилия: Когато съм си свършила добре работата,
виждам резултата и съм удовлетворена.
Демо: Когато
съм натоварил хората по лодките, направил
съм настройките на педалите, всички са
пред мен във водата и аз пускам и моята
лодка - това ми е най-приятното усещане
по време на работа. Другото е, когато ги
виждам, че се кефят - щом излезем на
първия пуст плаж, да речем. В бързата
вода е много по-наситено усещане, там
най-готино е това, което ти предстои.
Като минеш някакъв участък, ти става
кеф; идва следващият участък и ти става
още повече кеф.
От кого се
учите?
Демо: От
по-добрите. В началото се учих от Милски,
Петко и от доайена тук - Ники Христов,
който е първият в България, занимавал
се с каяк. Нищо че не блести с особени
учителски качества и характерът му е...
Все пак ако го нямаше, сигурно щеше да
е някой друг.
Емилия: В
един период основно от грешките. Сега
от целия свят - опитваме се да пътуваме,
да се запознаваме с рафтъри от чужбина.
С кого се
състезавате?
Демо: Най-често
съревнованието е с мен, няма други (смее
се). Общо взето, в групата, в която
караме активно, се знаем на кой колко
му е егото.
Емилия: Със
себе си. Това не е борба, но е състезание
- ще успееш ли да свършиш всичко.
Коя река е
най-добра?
Емилия: От тези, на които съм била, е нашата
(разбирай Струма -
б.а.), защото си я обичам
и там съм си като вкъщи. Но най-предизвикателна
беше Пакуаре в Коста Рика.
Демо: За мен
най-добрата река е Соча в Словения. От
всички реки, на които съм бил, тя
най-най-най-най много ми харесва. То е
и връзка: майка ми и баща ми минали оттам
на екскурзия и ми изтървали пъпа. Така
де, красива е, има достатъчно дълги
участъци с различна трудност, може да
обучаваш, да се обучаваш, да караш и да
се страхуваш. Може и да се пребиеш. Имаш
всички тия неща. Може и да пиеш - много
е чиста, хората се грижат за това.
За какво скачате
в дълбокото?
Емилия: За
кауза, която си струва, и за идея, която
искам да осъществя. Клубът е скок в
дълбокото. Като се обърна назад, мога
да кажа, че сме постигнали някои неща,
които сме искали, но има и още.
Демо: Скачам
в дълбокото само за удоволствие.
Кога е
най-страшно?
Демо: Най-страшно е, докато не ескимотираш.
Ескимо... какво?
Демо: Като
скочиш някакво място и се обърнеш с
лодката, връщането на каяка в първоначална
позиция се казва ескимотиране или
ескимоско преобръщане (eskimo roll). То е
най-опасното.
Емилия: Най-страшно е, когато не се пресмята
рискът в дадена ситуация. Примерно на
някой от гидовете му се пада добър
екипаж, който се е сработил и идва за
трети път. Гидът решава, че се чувства
добре с тия хора, и поема по-голям риск
за тяхно забавление. Завърта ги на една
скала, влизат в обратното, следва поредица
от грешки - нищо фатално, но е можело да
се избегне при правилна преценка.
Тоест избягвате
рисковете.
Емилия: Цялата ни работа е свързана с това да
няма инциденти, на никой не му се ще да
минава през това. Имали сме извадено
рамо.
Демо: Аз
лично нямам такива случки, освен разни
нормални полуудавяния, но те не се броят
- повръщаш и всичко минава. Бързата
вода си е един от най-опасните спортове,
но за туристическия каяк се смята, че
от всички аутдор спортове е най-безопасният,
с най-малко инциденти.
Последното
супер място, на което бяхте?
Емилия: Албания и река Осуми там.
Демо: Наскоро,
по време на един тур из Ситония, открих
неголеми пещери, в които може да влезеш
с каяка и да видиш зали, дълбоки като
колби. Имаше много високи скали и брегове
и се почувствах като в уестърн, само че
с каяк.
Какво ви
нервира?
Демо: Простотията, страшно. И че хората си хвърлят
боклуците през прозорците на колите.
Емилия: Това
с реките и мръсотията е голям проблем.
На Струма пътуващите много често спират
и си хвърлят боклука. Идват камиони
дори...
Демо: Проблемът
е, че няма кой да им каже и, най-вече, да
им бръкне в джобовете. По-скоро не ме
вбесява чак толкова, де, защото от две
години и половина съм супердзен.
Кажи как става.
Демо: С Пътя
на греблото - няколко принципа, които
да следваш и в живота, и в реката. Първият
е да не си гледаш само пред носа, а да
забелязваш какво се случва пред тебе, за да
си подготвен за това, което може да
последва. Вторият е винаги да държиш
активната лопатка на греблото във
водата, така че да е готова да загребе,
което, пренесено в живота, значи да нямаш
време да се отпускаш - действай, защото
той свършва. И третият принцип, страшно
важен както за каяка, така и за живота,
е да разделиш горната част на тялото от
долната. Каяк се кара не с греблото, а с
краката, те държат контрола. Трябва да
разделиш двете части, защото много често
краката са на една страна, а греблото -
на друга. В живота е пак така: задникът
търси романтика, а душата - приключения,
така че трябва да съумееш да разделиш
едното от другото.
Философ си.
Сега за едно друго разделение - каяк
или рафт?
Емилия: Аз
съм малко пристрастна към рафтинга.
Напоследък се пускам и с каяк и виждам,
че колкото повече карам, толкова повече
разбирам и водата, и реката. Но законите
във водата са едни и същи. Рафтингът все
пак е с голяма лодка, кефи ме, че е
колективен спорт, има много отборен дух
и без него няма как да се получат добре
нещата. Това е голямото предизвикателство.
Демо: Двете
са много различни - или обичаш тенис на
маса, или обичаш тенис на корт. Каякът
ми харесва, защото е индивидуален спорт,
който се практикува групово. Не може да
караш сам в бърза вода - първо, че е
опасно и, второ, че е тъпо, като има хора,
да караш сам. Ако имаш афинитет към
водата и екстремните спортове, си за
каяк в бърза вода, той си е хай-левъл
екстремен спорт, там нямаш право на
грешки.
Дайте по една
лична мечта за финал.
Емилия: Моята
мечта е да обиколя света и да видя нови
хора, различни култури. Най-близката е
да отида на световното в Нова Зеландия
през ноември - като част от отбора или
като съдия.
Демо: Да
направя първото каяк доджо в България
или клуб за обучение по бойни изкуства,
мисля, че с каяка добре се връзва. Всички
ще се събуват отвън, ще има рогозки, тиха
атмосфера и достатъчно филми и
образователни материали, от които да
се учат. Малките ще имат езерце, където
да тренират.
Къде го виждаш?
Демо: При
езерата в Дружба. Говорил съм вече с
архитекти, много искам да го направя.
Текст Ани Василева / Фотография Васил Танев
Коментари