Битките тук са наистина епични - не само че ни запращат във
времената на древногръцките митове и легенди, но са хвърлени и доста усилия за
компютърните ефекти. „Исках филмът да е сякаш ренесансова картина - нещо като
микс от Караваджо и Боен клуб",
разправяше режисьорът Тарсем Сингх и ние му повярвахме, защото още помним
красивия и пипнат Падането (The Fall), който
направи по сценария на нашия Йо-хо-хо и който снима на шест континента.
Само че Сингх този път ни подведе. Боен клуб въобще не видяхме, но поне Караваджо донякъде е налице -
визията на филма е почти изцяло в неговите тъмни, тежки тонове. Костюмите също
пълнят душата, особено този на Мики Рурк (самият той повече от зловещ), но нищо
друго не ни хвана окото, а само едни голи ефекти не стигат.
Главният герой във Войната... е простосмъртният Тезей (Хенри Кавил от сериала Тюдорите),
който единствен е в състояние да спаси човечеството от
войнствения пълководец Хиперион (Мики Рурк). Проблемът е следният -
Хиперион отдавна има зъб на всички останали, а и иска да освободи
титаните от мрачната бездна Тартар. За целта
му трябва някакъв вълшебен лък, кован лично от бога на войната Арес,
който явно
е в ръцете на простосмъртните. За съжаление обаче боговете не могат да
се
включат в сраженията, защото са дали обет да не се месят в хорските
работи и
големите залози отиват при Тезей.
с една дума
ТАРТАР. Според древногръцката митология това е най-прокълнатото място,
по-мрачно и дълбоко от самия Ад. Там пращат издънилите се богове, там са и
смъртните им врагове - титаните, а пазители са мощните хекатонхейри - трима
великана с по сто ръце и петдесет глави.
Коментари