РЕДАКТОРСКА БЕЛЕЖКА: Мики от OurMovieLife ме влудява с това колко безвременно яки ревюта на всичко пише. Очевидно не смята да спре да пише за нас, а аз няма как да излъжа, затова ще си го кажа: безкрайно щастлив съм, че имам шанса да чета точно неговия труд. Заслужава си от началото до края; от първата снимка до последната.
Христо Станчев
Редактор
Дюнкерк е новият филм на страхотния режисьор Кристофър Нолан и е с участието на Фион Уайтхед, Том Харди и Марк Райланс. Гледах продукцията преди около един час с мой близък приятел, който също така се интересува изключително много от кино. Двамата излязохме от кино залата меко казано объркани. Не относно сюжета на филма, а относно това дали ни е харесал. След подробна дискусия, все още не успяхме да оформим ясно мнение.
Карайки към дома мислих. Мислих много, опитвайки се да разбера дали Дюнкерк ми е харесал и ако да, защо? Ако не, защо? Мисля, че стигнах до конкретен отговор, но преди да ти го представя, смятам да си излея всички мисли за Нолановата продукция и в писмена форма.
Дюнкерк е, меко казано, едно изключително специфично творение. Продукцията придава много различно чувство от всеки друг филм, който съм гледал досега.
Като за начало, Дюнкерк те всмуква в обстановката още от първата минута. Няма експозиция, няма разговори, всичко започва с една ожесточена война. И продължава така до самия край. Това, всъщност, е един от основните проблем на Дюнкерк. Всичко в този филм, от самия край до самото начало, е една постоянна кулминация. Да, събитията се променят и обстановката постоянно е различна, но принципът на нещата си остава абсолютно същият. Няма "финална битка", няма развръзка или ясен епилог - просто война, от начало до край. Всичко е изключително еднотипно.
А може би това не е съвсем лошо нещо. Личи си, че Нолан е имал една ясна цел какво да направи с Дюнкерк - да покаже плашещата война и ужаса, през който войниците са преминали на този плаж. Това, той прави страхотно. От друга страна обаче, факт си остава, че Дюнкерк е изключително еднотипен филм относно историята, която разказва.
И да, всичко е вълнуващо, предполагам. Със сигурност се чувствах пленен от филма и със сигурност съчувствах на героите, но това мое чувство нито се увеличи, нито спадна до края на продукцията. Дюнкерк успя да ме спечели, но всичко свърши дотам. Нямаше момент на филма, в който да съм се чувствал по-развълнуван от друг такъв. Хубаво е, че продукцията успя да ме запази в постоянна екзалтация, но пък така и не успя да разнообрази това усещане.
Второто действие на филма се влачи изключително много. От перспективата на човек, който не е отишъл там, за да анализира продукцията, а за да се наслади на филм в петък вечер, смея да кажа, че имаше моменти, в които ми беше скучно. Има много разпръснати детайли из сюжета, които не принадлежат там и които само объркват зрителя и го изкарват от основната история.
Относно сюжета съм длъжен да цитирам моя приятел, който по време на разговора ни каза нещо много вярно: "Малко отива към документалка". Абсолютно съм съгласен. Слабостта на Дюнкерк е, че не действа като игрален филм, а по-скоро като документален.
Това идва от най-голямата слабост на продукцията, а именно - героите. Не преувеличавам като казвам, че няма абсолютно никакво развитие в нито един от образите, представени из историята. Те нямат дори предистория, не са представени чувствата им адекватно и дори не запомняме имената на повечето.
Преди да се откажеш напълно от това да гледаш Дюнкерк този уикенд, нека обясня нещо. Основният фокус на филма, основната цел, е това да представи ужасите на онзи бряг през 1940 година. Нолан напълно очевидно се е съсредоточил само и единствено над това и е знаел какво прави. Той е знаел, че не развива героите и дори го е направил нарочно, защото във войната реално няма герои - само войници. Хиляди и хиляди войници. Режисьорът представя историята от гледната точка на просто някого. Както във истинската война няма герои, така и във филма.
И през целия филм се чудих едно нещо: това адекватен избор ли е? Правилно ли е да не се развие нито един персонаж, за да може да се разкаже различна история? От една страна, много продукции са успели да направят и двете - и да представят една страхотна история, и да развият героите. От друга страна, точно затова Дюнкерк е толкова специфичен филм - защото има само една цел, но я изпълнява брилятно. Липсата на развитие не е инцидентна, а точно обратното. Затова не мога да си отговоря на въпроса дали това е адекватното решение за Дюнкерк. Нолан със сигурност е имал възможност да направи героите истински хора и със сигурност го е обмислял, но това би придало абсолютно различен облик на филма. Дали по-добър или по-лош - няма как да разберем.
Гледайки филма се чудих и още нещо относно режисурата на Нолан. Дюнкерк има изключително различна структура на сюжета от всеки друг филм досега. Не е лошо да не си съвсем наясно за какво точно говоря, за да може продукцията да те хване неподготвен, както стана при мен. Структурата на развитие е много необичайна и отново не съм сигурен дали ми харесва. От една страна, различното винаги е хубаво, особено стане ли въпрос за филми. От друга, много хора биха прекарали прекалено много време мислейки за структурата на събитията, вместо да се потопят в тях. Необичайната режисура на Нолан както дава много на филма, така и отнема.
Има един фактор, който въобще не съм споменал досега и който е достатъчна причина до отидете да гледате Дюнкерк - кинематографията. Трябва да призная, че това е един от най-красивите и визуално вълнуващи филми, който съм виждал на екран. Всеки кадър е изкуство, а цялостно продукцията е истинско пиршество за очите. Със сигурност това е най-доброто нещо в Дюнкерк. Очарован съм от това колко е добра кинематографията и бих гледал продукцията отново само и единствено заради нея. Интересувам се много от кинематография, а има някои кадри в Дюнкерк, които искрено ме удивиха с ефективността си.
Трябва да се спомене и колко е въздействащ саундтракът на Дюнкерк. Той служи като основно средство за напрежение и напълно се е получило. Най-емоционално изпълнените моменти са такива точно заради музиката, която ги съпровожда.
Относно актьорската игра нямам какво много да кажа. Всички са се справили прилично, но не бих казал, че която е да е роля е била особено трудна. Отново споменавам, че героите нямат развитие, а са просто там. Актьорите в Дюнкерк са се справили отлично с това, което са разполагали, но то, уви, не е много. Точно затова не бих казал, че има много запомнящи се изпълнения.
И се стигна дотук - коментирах всеки важен за мен детайл относно Дюнкерк и сега следва да отговоря на най-есенциалния въпрос, а именно - хареса ли ми филмът?
Да. Дюнкерк ми хареса.
Въпреки многото, наистина многото проблеми на филма, той си остава една приемливо добра продукция. Взети са много смели решения, които може да допаднат на едни, но и да отблъснат други. Има много неизпипани моменти, много неясни развръзки, но Дюнкерк все пак има защо да се види. Изключително необичаен и свеж е и смятам, че всеки може да научи нещо от него. Ако не, филмът просто си струва да се гледа заради това колко е красив.
Може би след прочитането на това ревю вече си взел решение всъщност да не гледаш Дюнкерк и въобще не бих те винил ако е така. Наистина бях изклютичено критичен към филма, но има защо. И въпреки това, подтиквам те да се насочиш към близкото кино този уикенд. Въпреки многото му проблеми, Дюнкерк си струва 106 минути от времето ти.
Текст Мики Ангелов от www.ourmovielife.com
Коментари