Тъй като очаквахме с нетърпение Тъмната кула, ти даваме не едно, а две ревюта на двама независими един от друг автори.
Последните 20 години живях (а и още съм там) в Средния свят, а и в останалите светове по протежение на Лъча (последният оцелял и крепящ Тъмната кула). И всеки път, когато Стивън Кинг намесваше и други свои книги в периферията на великолепната поредица, настръхвах и четях все по-настървено и жадно страниците на книгите. Повтарям - 20 години!
Миналата година стана ясно, че ще се появи филм по книгите. Случайно тогава отново се отприщи желанието ми да чета много Стивън Кинг - позакърняло в последните 10-ина години. И освен че наваксвах с пропуснатото за това време, започнах да препрочитам романите, свързани с поредицата Тъмната Кула, преди да я захапя отново и нея самата преди няколко седмици.
Първа новина - Идрис Елба играе Роланд Дисчейн. Какво? Защо са решили потомъкът на Артур от Елд (познат в нашия свят като крал Артур) да бъде чернокож? Още повече, че във всички комикси, илюстрации и дори в интервюта на Стивън Кинг, разбираме, че той е мъж на средна възраст и е вдъхновен от героите на Клинт Истууд в старите уестърни.
Първи трейлър - престрелки, премятания, каскади. Какъв е този екшън, по дяволите! Къде е дълбочината, импресията, философията на първата книга?
Първо гледане на филма. Всъщност, става. Дори много става! Скептицизмът ми по време на прожекцията отстъпваше крачка по крачка назад, докато правеше място на сдържано доволство. Въпреки нагласата ми да видя отвратително екшън, политкоректно посмесище и свободна интерпретация на една от най-великите сай-фай/фентъзи/приключенски поредици, Тъмната Кула е приятен филм, който много меко допълва цялата история. И точно тук е ключето. Не гледай на филма като на екранизация на първата книга. Виж го с пуканки и кола - развлекателна продукция, ползваща за основа поредицата, писана в продължение на 30 години, но само дотам.
Защото Джейк не е предопределен да бъде пожертван, за да помогне на Роланд да настигне Мъжът в черно. И родителите му не са добре уредени американци от средната класа, които сякаш не му обръщат внимание, а той трупа омраза и цинизъм от невръстна възраст. Джейк е необикновено момче, което притежава Сиянието (винаги съм го подозирал, както и че Сиянието идва от другите светове покрай Лъча). Само една вметка - и във филма, и в книжното продължение на Сиянието - Доктор Сън в превода са използвали думата "озарение". Това е нелепо, имайки предвид, че от 25 години в България познаваме и филма, и книгата Shining като Сиянието. Така че, драги преводачи, озарете се с малко информация, преди да своеволствате! Край на вметката.
Защото Стрелецът - книгата, от която започна всичко, ни представя постапокалиптичен пейзаж; един мъж, който постепенно разгръща историята си и гради образа си на този фон; философска теория за безкрайността на Вселената и скритите във всяка молекула микровселени, във всяка от които се крият безброй други такива; кръговратът на битието; мрачен уестърн, интелигентно фентъзи, елегантен хорър; живи герои - неща, които просто не присъстват във филма.
Защото Уолтър тук е архизлодеят, а Пурпурният крал се споменава само с 1-2 графита по стените. Уолтър иска да убие Роланд... хайде да не пускам спойлери. Но ролята на Мъжа в черно е коренно различна от тази в книгата.
Защото филмът явно е търсил рейтинг "12+" и нито една огнестрелна рана в него не кърви. Защото е гонена политическа коректност и в малко селце нейде из Средния свят имаме азиатка, чернокожи, европеидни представители. Вероятно и индианци, които не съм забелязал. Защото историята, макар и завършена, е сякаш забързана и на моменти претупана. Но!
Това са негативите, от които няма как да избягат феновете на Стивън Кинг. Предимствата обаче също са налице. Освен споменатото намекване за Сиянието (нали се разбрахме?), виждаме и хуманоидните плъхове, прикрили истинските си лица с човешка кожа и няма как да не се сетим за отрепките с жълти шлифери от Сърца в Атлантида. Джейк и Роланд крачат сред опустял увеселителен парк, който е като кратък флашбек към Джойленд. Научаваме за произхода на револверите на Роланд. Реално голямата пукотевица е само в края на филма, а голяма пукотевица има само веднъж и в първата книга. Матю Макконъхи има присъствие. Джейк е най-будещият симпатии с играта и образа си хлапак в екшън киното от Едуард Фърлонг в Терминатор 2 насам. И най-важното - защото Идрис Елба облича удобно дрехите на Роланд Дисчейн. Роланд с грапавия си характер, понякога нескопосан, понякога циничен, понякога неадекватен, понякога непохватен - не идеализиран свръх мъж, а необикновен мъж, изтъкан от обикновени чувства и емоции. И Идрис Елба ме накара да забравя образа на Клинт Истууд за час и четиресет минути. Така че, да, ако си фен на книгите, гледай Тъмната кула като приятно допълнение към тях, различна история, която макар и малко, намигва с усмивка към творчеството на Кинг. Но ако не се впечатлявах лесно от леки гъдели, като гореизброените, за съжаление трябва да се съглася с Мики и неговото ревю два реда по-долу.
Текст Ивайло Александров
Имах удоволствието за първи път да гледам филм на медийна прожекция - Тъмната кула. Разбираемо, бях изключително развълнуван - никакви реклами, стая пълна с хора, които обожават същото нещо като мен и възможността да гледам дванадесетия си най-очакван филм за 2017, четири дни преди всички други. За жалост, повече ми хареса изживяването на медийната прожекция, отколкото самият филм.
С нетърпение очаквам Тъмната кула още откакто обявиха официалния релийз на продукцията. Фен съм на историята (въпреки че все още имам да дочета книгите) и простата концепция да видя всичко това на голям екран ме беше пленила. Сега, след като вече съм гледал Тъмната кула, мога да кажа с голямо разочарование, че това е един от най-обикновените и слабо вълнуващи филми, на които съм попадал в последните години. Историята е структурирана по много обичаен начин, точно както изключително много приключенски филми преди този - два протагониста се срещат, изправят се срещу поредица изпитания заедно (най-често едно от които да се сражават с демони), един от тях научава, че има някаква специална сила и се опитва да я овладее съвършено, а накрая двамата заедно се изправят срещу главния антагонист и побеждават. Гледал ли си Чирака на магьосника? Приличен филм, не е ли така? Тъмната кула е абсолютно същият като него, просто с леко променена експозиция, герои и събития.
Сещаш ли се като помолиш някого да препишеш домашното му и той се съгласи, но те моли да го промениш малко? Точно такава е и тази ситуация. Тъмната кула всъщност е копие на всеки друг приключенски филм, просто е променен малко.
Трябва да се спомене и колко е нелеп диалога във филма. Има много реплики из продукцията, които буквално ме накараха да отвърна поглед, тъй като просто се чувствах прекалено неловко да гледам какво се случва на екран. Актьорите също не помагат: сякаш искат нелепия диалог да стане все по-невъзможен за издържане, че казват глупавите си реплики по още по-глупав начин.
Начинът, по който е разказана историята не успя да събуди никакъв интерес в мен. Не се заинтригувах какво ще се случи, нито ме интересуваше много кой ще спечели в крайна сметка (въпреки че част от мен се надяваше злото да победи, това щеше да даде на филма някаква оригиналност, която иначе няма). Виж, критикувам Тъмната кула доста, но не ме разбирай погрешно - това не е ужасен филм. Просто е изключително обикновен. Няма да те изненада, не е оригинален, подобен е на толкова много други продукции, но все пак ако просто търсиш нещо разтоварващо за петък вечер предполагам, че това не е непременно лош избор.
Чел съм първите две книги от поредицата на Стивън Кинг и съм напълно запознат с това колко дълбоко са развити героите и колко богати предистории имат всички те. Филмът тук буксува сериозно. Той едва покрива всичко основно, което би могло да се знае за персонажите. Също така, всички правят нелогични решения, които са абсолютно глупави за тези, които знаят цялостната картина. Предполагам, че акцентът е паднал предимно върху Джейк и Роланд, но има толкова много още, което можеше да се направи. Биографията на Роланд, тежестта от решенията и действията му, която носи, лесно можеха да бъдат представени с петминутна ретроспекция и това да направи филма много по-дълбок. Дори няма да започвам с Мъжа в черно; той е един от най-въздействащите персонажи в цялата история, но филмът буквално казва "той прави това защото така" и това е.
Не мога да отрека, че Джейк, Роланд и Уолтър са адски готини. Те просто изглеждат изключително добре на екран. Хареса ми да ги гледам, но не защото ми беше интересно какво ще стане с тях и какво ще направят, а просто защото за много приятни са гледане. Кредит затова отива при сценаристите за самото създаване на такива приятни герои и на актьорите за адекватното им съживяване на екран.
Режисурата е, отново, изключително обикновена. Нищо специално, никаква оригиналност, нищо, с което да се впечатли зрителят. Историята е разказана много праволинейно и е нещо, което сме виждали преди. Не е лошо, просто изключително обикновено. Същото се отнася и за всяка друга техническа част на филма: музиката е същата, която чуваме във всеки друг приключенски филм; монтажът е просто окей, а и кинематографията не успява да зашемети публиката (има няколко изненадващо добри кадъра, но дотам).
Том Тейлър играе Джейк в Тъмната кула и трябва да призная, справя се страхотно. Това момче успя да вземе героя и да му даде собствена идентичност, докато едновременно се справи и представянето на всичките му емоции и мисли. Да гледам Том Тейлър беше любимата ми част от Тъмната кула и съм сигурен, че момчето ще има сериозна кариера в Холивуд.
Матю МакКонъхи и Идрис Елба. Хм. Тук вече става малко сложно.
Първо, държа да отбележа, че имам истински респект и към двама им - винаги са успявали да ме впечатлят. Свалям им шапка, че са създали такива готини герои. Има един проблем обаче: и Матю МакКонъхи и Идрис Елба са често видимо много мързеливи. Струва ми се, че действието се развива бавно на моменти точно заради тяхната игра. Не винаги, но се забелязва.
Нещото, което ме вбесява най-много е фактът, че този филм много лесно можеше да е добър. Създателите просто трябваше да не променят оригиналния източник и да не променят сюжета много. Книгите на Стивън Кинг са страхотни и разказват една много по-завладяваща история.
Тъмната кула не е ужасен филм; дори е гледаем. И въпреки това си остава изключително обикновен и неизпъкващ приключенски филми. Със сигурност можеш да намериш нещо по-добро за гледане. Гледай Зад волана, гледай Дюнкерк или прочети книгите на Кинг. Тъмната кула не е най-лошото нещо на света, но не бих го препоръчал на никой, който не търси нещо просто за фон.
Текст Мики Ангелов
Коментари