Бели и червени

icon
Sofialive.bg

Австрия за теб може и да е Моцарт, Шьонбрун и ски, но то е най-вероятно защото не си имал удоволствието да изпиеш чаша австрийско вино. А това си е пропуск в консуматорската ти биографията, който е съвсем наложително да коригираш. Защото австрийските вина са едни от най-високо оценяваните напоследък. Изключително пипнати, като качество и като дизайн на бутилката, те са предпочитани навсякъде, където човек поназнайва нещо за виното.

Тогава не е ли късмет, че точно следващата седмица ще се състои шестото издание на Grand Austria Tasting? Веднага обясняваме за какво иде реч - суперлежерно целодневно разпиване, на което ще се разлее повече вино, отколкото на един средностатистически Дионисиев празник. И конкретно в цифри - 16 австрийски изби представят 57 вина - от базови до елитни. Ти може да опиташ от всичко. Препоръчваме да стартираш с пенливите, после мини към бели и розета, след тях виж как са червените и финализирай с десертните. А ако те интересува нещо повече, не се свени да попиташ - човекът, който ти я пълни, със сигурност знае някоя интересна история около раждането на конкретната напитка.

valter_i_yana_891_01


И тъй като самите ние сме любители на виното, с чисто любопитство и без претенция се допитахме до хората, които наистина го разбират - Яна Петкова и Валтер Ватцин. Те и двамата са отдадени фенове на австрийското вино, лишени са от всякакъв егоизъм и въобще не искат да го пазят само за себе си. Ето защо организират GAT - за да срещнат колкото се може повече хора с неговото неоспоримо качество. А след разговора с тях ние категорично решихме тази сряда (19 юни) да си вземем почивен ден.

Има ли претенция във виното?
Яна:
Не трябва да има. Виното е за всеки. Най-добре се пие по дънки, съвсем непринудено. Няма какво да му се плашиш - то си е неотделима част от живота на градския човек и много се връзва. Не е нужно да е скъпо, не е нужно да е сложно, не е нужно да си разбирач.

Пък и ако ще се пие алкохол на млади години, виното е алтернативата на водката. То е по любопитно. Носи култура в себе си, има история. Ако човек се замисли какво има зад етикета, ще му стане по-интересно, отколкото ако пие друг алкохол. Пък и виното е по-полезно - когато не се прекалява.

Кое прави австрийското различно?
Яна:
Качеството е безкомпромисно. Няма никакво шмекеруване. Страшни майстори са и стават все по-добри с всяка година.
Валтер
: За мен това са ароматът и вкусът му - тотално различни от тези на другите вина.
Яна
: Уникални сортове дават уникални вина. Никъде другаде по света няма грюнер велтлинер, както и никой освен нас няма мелник или мавруд. Всеки има каберне. Австрийците също, но то не ги вълнува изобщо.
Валтер
: Освен това австрийските вина са много естествени. Страшно се внимава да няма вмешателство в природата - нито на лозето, нито в избата.
Яна
: Доста от избите в момента минават към биодинамично производство - лозята се гледат без пестициди, химикали, торове (те изтощават жестоко земята в дългосрочен план).


А и има една приказка, че виното се прави на лозето - ако си си свършил работата добре там, в избата само гледаш да не се бъркаш на прибраното грозде.

Бих добавила, че за виното е много важно да носи усещане за място и за история - карат те да погледнеш на него по друг начин. А австрийските вина са с история, без да са старовремски. Те са новатори, много са модерни и са напред както с технологията, така и с дизайна. Повечето им вина се затварят с винтова капачка, което е прогрес, а не регрес.

grand_austria_tasting_781


Като производство как са?
Яна
: Малки са. Гледат между от 100 до 300 дектара. Освен това избите обикновено са семейни и се предават от баща на син. Настоящето поколение е концентрирано повече върху качеството, а не върху количеството. В Австрия човек, който прави един милион бутилки, се счита за огромен производител. За сравнение в България човек със същото производство се смята за тепърва започващ.

Как да изберем австрийско вино?
Яна:
Лесно може да се ориентираш по цената - при тях качество и цена си отговарят точно. Виното за 19 лв. ще бъде с прекрасно качество, а виното за 38 лв. ще бъде убийствено добро.

Бяло или червено?
Яна:
Шансът да си купите бяло вино е към 90%. Австрийците са известни с него и най-вече с местния сорт грюнер. Много е специфичен и дава страшно интересни резултати - свежи, сочни, плодови и пивки вина. Правят и ризлинг, разбира се. А последните петнайсетина години са много добри и на червени - блауфренкиш, санкт лаурент и цвайгелт отново са местни сортове.

Самите австрийци какво консумират?
Валтер
: Зависи от региона - в източна Австрия се пие повече вино, докато в западна се предпочита бирата. Иначе 75% от австрийците пият местното си вино. Набляга се на грюнер и ризлинг. На мен любимо ми е това от Кремс - защото съм израснал в лозята, а избата е на метри от къщата, в която съм роден.

По кое време на денонощието го предпочитате?
Валтер
: Започваме от обяд и така до вечерта!

Каква храна се връзва с австрийското вино?
Валтер
: Австрийската - виенски шницел (от телешко или пилешко), свинско печено, гювеч. Както и студената кухня - пушено свинско, кашкавал, черен хляб. С риба също много върви. Затова е подходящо и за азиатска кухня.

Има ли храна, с която да не си ходят?
Валтер
: Единствено с гулаш. С какво ли вино не сме опитвали. Просто не съществува подходящото вино за него. Бирата е за случая.
Яна
: Като шопската салата - само с ракия, никога с вино.

grand_austria_tasting_800_01


А лятото какво го правите това вино?
Валтер
: Лятото смесваме виното със сода - но не го причиняваме на най-хубавото вино, а на малко по-евтиното. Просто газираната вода не е много здравословна и затова й добавяме малко вино! Пием и по-лек грюнер - 11,5-12% алкохол. Изстуден. Не слагаме лед вътре.

Какво ще има на GAT 2013?
Яна
: Адски много за пиене!

Дегустацията Grand Austria Tasting e на 19 юни (сряда)
в градината на Гранд хотел София (ул. „Гурко" 1) от 12:00 до 20:00.
Входът е 10 лв., срещу който ще получиш гривна -
с нея влизаш и излизаш през целия ден

Текст Нели А. Калчева / Фотография Галя Йотова

Носи се шарено напук на шефа си и ще се омъжва след три години – поне според една врачка