Дух в бутилка

С бърбъна ни запозна Стайнбек - четяхме неговата Улица Консервна и се кискахме в шепи на смъртоносния коктейл „Стари обувки за тенис". Там барманът Еди миксваше не само нашето момче, но и пшеничено уиски, шотландско, ром, джин и малко анасон или кюрасао. Чак впоследствие - като понаучихме тоя пуст английски - загряхме, че всъщност става въпрос за Old Tennis Shoes, игра на думи с Old Tennessee - местната скоросмъртница, с която Док и приятели се надрънкваха всяка вечер.

Първото име на главният ни герой тук е Old Bourbon, но идва от Кентъки, а не от Тенеси. Всъщност пръст в цялата работа имат франсетата, и по-точно династията на Бурбоните, които съпортват янките в тяхната война за независимост в края на XVIII век. Тогава заселниците на малка област в западна Вирджиния я кръщават Бърбън Каунти, а през 1792-ра тя официално става част от новия щат Кентъки.

По това време се вихрел така нареченият „бунт на уискито" - в продължение на четири лета пионерите отказвали да плащат акциз за производството на кехлибарения мууншайн, както галено го наричаме. Вашингтон изпратил армия да вкара в миша дупка размирниците, но от цялата работа нищо не се получило. И за да не излезе насрано от ситуацията, щатското правителство обявило повсеместни данъчни облекчения. От друга страна обаче, губернаторът на Вирджиния Томас Джеферсън (и бъдещ президент) раздавал по 25 хектара земя на всеки, който обещал да я засее с царевица. Което си е бая фураж и за хора, и за животни, така че оставало само едно решение - да се вари уиски. Сега по закон бърбънът трябва да съдържа 51% царевица, а не ечемик, за да носи гордото си име.

Легендата разправя, че бащата на напитката бил стиснатият свещеник Илайджа Крейг, който вместо нови дъбови бурета използвал стари, като ги обгорявал отвътре. Така неговото уиски получило своя характерен вкус и карамелов цвят, а на капаците преподобният Крейг изписвал родното си място - Old Bourbon. После ги товарел на каруцата и право към пазара в Ню Орлийнс, а еликсирът отлежавал по пътя. В днешно време тия номерца вече не минават - бърбънът трябва задължително да престои поне две години в нови бъчви и в никакъв случай да не се добавя захар, есенции или оцветители; буретата обаче все още се обгоряват от вътрешната страна.

Дори сега Кентъки се води за родината на питието, но го произвеждат много успешно и в съседен Тенеси, въпреки че там още му викат уиски (да вземем това на чичо Джак Даниълс например). В източния щат дори организират алкохолна екскурзия, която се нарича Kentucky Bourbon Trial и която обикаля шестте най-известни спиртоварни - на Four Roses, Jim Beam, Maker's Mark, Heaven Hill, Wild Turkey и Woodford Reverse.

И за не останем само с празни приказки - voila един великолепен коктейл, който чудесно смесва две доста различни култури - американската и карибската. Името му не помним, щото от хубави вечери спомен няма, но за пръв път ни го забъркаха в Лондон, в ето този ъндърграунд клуб. Приготви си:

1 част Four Roses (а още по-добре е Maker's Mark),
2 части джинджифилова бира,
1 малък корен от джинджифил,
лед.

Смачкваме добре джинджифила в хаванче и го слагаме в шейкър. Отгоре изливаме бърбъна и бирата, след което леко разклащаме. Оставяме го две минути да кротува, като през това време настъргваме лед почти до ръба на висока чаша за сок, да речем. После прецеждаме съдържанието на шейкъра върху леда и пием бързо, за да не се разводнява излишно. И така - колкото поеме.

Фотография Васил Танев