Есен в Aubergine

Последният път, когато ти споменахме за Aubergine, който упорито се превръща в едно от любимите ни местенца за хапване и разтуха, слънцето грееше жарко и ние намерихме спасение в прохладната му и толкова приятна градина. Но ето, че лятото се изниза неусетно и есента настъпи с едно доста по-променливо време и желание за нещо малко по-различно. Всъщност, една от причините да обичаме кокетното ресторантче на ул. Карнеги толкова много е, че там винаги е хубаво, независимо от сезона.

Екипът съвсем скоро обнови менюто, като предложенията в него са напълно според сезона, отбрани и внимателно премислени, така че да отговарят на времето и настроението ти. Традиционно, готвачите залагат на висококачествени, истински стойностни продукти, с помощта на които приготвят наистина богати и уникални ястия. И като казваме “уникални“ изобщо не преувеличаваме - есенните предложения на Aubergine могат да очароват и най-запалените гастрономи не само заради отличните си вкусови качества, а и заради нестандартните и толкова интересни комбинации, които гъделичкат сетивата по доста приятен начин.

Как ти се струва например идеята за крехко патешко, в комбинация със смокини, глазура от нар и пюре от моркови, мед и карамфил? Уверяваме те, вкусът се помни дълго. Друга интересна сладко-солена комбинация е запеченото козе сирене с нар и печени смокини в порто, както и пилешкото филе с трохи от лавандула, мед и кашу. Свинските ребра на Aubergine се превърнаха за броени дни в един от най-големите им специалитети. Изпечени с внимание и много търпение, те ще ти бъдат поднесени с домашен барбекю сос и апетитни печени картофки. Изобщо, ребърцата на Aubergine напълно се доближават до класическото тексаско BBQ, което се води най-доброто в цял свят и в това ще се убедиш веднага щом преглътнеш първата божествена хапка.

И докато сме на месна тема, няма как да не споменем и свинския котлет - в Aubergine той се предлага от цяло ребро и се поднася с конфитюр от патладжани (къде без тях), нар и пюре от пащърна, както и свинския стек от контра филе с касис и кашу и скордаля от сладки картофи и бадеми.

От Aubergine продължават да държат на идеята си освен интересните вкусове в ястията си, да предлагат нещо нетипично и в бирената си селекция: последните им предложения включват червен ейл с мурсалски чай и мента и пиво, отлежавало в бъчви от обгорен дъб.

За нищо на света не подминавай и пресните рибни специалитети, които се сменят често и са винаги способни да те изненадат по доста приятен начин: от филе от ципура с резене, сушени боровинки, селари, турска анасонова ракия и печени картофи с конфитюр от домати, до филе от лаврак със средиземноморски зеленчуци и лайм.

Идеалният завършек на това вкусно пиршество би бил прословутият чийзкейк на Aubergine, който, както всички специалитети от менюто на ресторанта, се сменя периодично. Любимата ни вариация е този с тъмна бира, розмарин и сос от фъстъци, но останалите не му отстъпват и на йота. Просто се отбивай по-честичко и ще ги опиташ всички! Същото е положението и с шоколадовите десерти, където последните дни са се сменили брауни с 12-годишно уиски и мус от банани и маскарпоне, както и шоколадови мусове с уиски или с бейлис

Както казахме, Aubergine си е Aubergine, независимо от сезона и, ако си се влюбил в уютната и изолирана от всякакви външни дразнения градина, то интериорното пространство предлага абсолютно същата прекрасна,стилна и приветлива атмосфера. Традиционно, в заведението напълно отсъстват телевизори и други медийни локатори, като пространството се насища единствено от звуците на нежни джазови мелодии - перфектната подложка на приятното ти и спокойно прекарване. Aubergine е идеалното място дори и в средата на работния ден, когато може да спечелиш цял час спокойствие и да се насладиш на разнообразните дневни предложения. А, да - за малко да забравим - съботно-неделните лежерни сутрешни закуски в заведението също продължават в своята есенна вариация, така че си добре дошъл дори и в най-мързеливото почивно време. Aubergine винаги има какво да ти предложи.

Текст Мартина Панайотова/ Фотография Минко Минев и Антон Чалъков